Европейските разузнавания вече от години са установили заплахата от нападения на ултрадесни елементи, каквито бяха извършени в новозеландския град Крайстчърч, и са засилили наблюдението над подобни движения.
Във Франция и във Великобритания, в Германия и в Италия разузнавателните служби сигнализират от години насам за рисковете, породени от растящата поляризация на обществото - нищо чудно някой да нападне мюсюлманите в тези страни в името на борбата срещу джихадизма или имиграцията, пише Франс прес.
"Европа е в голяма опасност: екстремизмът се надига повсеместно и ние - вътрешните служби, пренасочваме в момента ресурсите си, измествайки поглед към крайната десница, която чака само конфронтация. (. . .) Значи трябва да предвидим нещата и да блокираме всички тези групи, които може в един момент да разпалят сблъсъци между общностите", прогнозира през май 2016 г. Патрик Калвар, тогава директор на Главната дирекция за вътрешна сигурност DGSI /френското контраразузнаване/.
"В различните западни страни констатираме от четири-пет години нарастване на броя на престъпленията, свързани с омраза и на терористично насилие от страна на крайнодесни групи. Това се дължи според мен на растящата поляризация, подхранила екстремизма не само от страна на джихадистите, но и от страна на крайната десница", заяви в петък по Си Ен Ен Питър Нюман, директор на Международния център за изследване на радикализацията ICSR в Лондон.
"Взети заедно, различните видове политически радикализъм (радикалният ислямизъм, ултралевите и крайната десница) представляват приоритетната опасност, която застрашава страната ни", отбеляза във френския всекидневник "Фигаро" Ерик Делбек, експерт по сигурността.
Атаките от страна на крайната десница често се представят като реакция на джихадистките атаки. Така например Брентън Тарант, нападателят от Крайстчърч (50 убити) твърди в манифеста, с който обяснява действията си, че е искал по-специално да отмъсти за Ебба Окерлунд - момиченце, убито при джихадистки атентат в Швеция през 2017 г.
"В Обединеното кралство основните контекстуални активатори на крайнодясно насилие, по-специално от страна на единични извършители, изглежда се пораждат - поне отчасти, от процес на взаимна радикализация", анализира през януари Греъм Маклин от университета в Осло, в статия в "Си Ти Си Сентинъл", научно издание на американската военна академия Уест Пойнт.
Попълнения в силите на реда
В тази страна "близо 50 на сто" от хората, определени като "будещи сериозно безпокойство" в програмата за борба с радикализацията, "са от крайната десница", заяви в понеделник държавният министър по сигурността Бен Уолъс и подчерта, че "във Великобритания със сигурност може да се случи" нападение като това в Крайстчърч.
"Тази идеология се държи под наблюдение там наред с ислямисткия тероризъм", посочи в понеделник центърът за изследвания по сигурността "Суфан", при все че според оценка на висши полицейски служители от 9 страни членки на ЕС от февруари 2018 г. ислямисткият тероризъм остава основна заплаха.
"Срещу нас действат по-малък брой лица, с по-слаба координация и организация", заяви през 2017 г. Кресида Дик, шефката на Скотланд Ярд.
След години борба с джихадизма разузнаванията адаптират действията си към заплаха, доста променена през периода от т. нар. оловни години до 80-те, когато се разгаря за последно с буйни пламъци крайнодясното насилие в Европа - независимо че и впоследствие се случват изолирани акции, понякога зрелищни като атаките, извършени от Андерш Брайвик в Норвегия през 2011 г. (77 убити).
В Германия например личният състав на разузнавателните служби, действащи срещу десния екстремизъм, ще бъде увеличен с 50 на сто през 2019 г., съобщи в края на декември шефът на контраразузнаването Томас Халденванг, установил, че "от известно време има ново развитие в крайната десница" из тази страна, където през последните години бяха разбити редица неонацистки групички.
Последна засега бе "Революцията Кемниц", чиито седмина членове са подготвяли според полицията акция през октомври, на годишните чествания на обединението на страната през 1990 г.
Германия впрочем сформира служба за дерадикализация, критикувана все по-остро заради слабите й постижения.
По примера на джихадисткия интернационал, създаден благодарение на социалните мрежи, някои от тези крайнодесни групи се опитват да изградят глобални структури, но не успяват истински да се обединят.
Британската група "Национално действие" например стоеше "в центъра на международна мрежа (. . .), поддържаща връзки с активисти от Германия, балтийските страни, Скандинавия", посочва Маклин.
/БТА/