Позиционирането на Украйна като "анти-Русия" ще се запази

Победата на шоумена и политически новак Володимир Зеленски е в центъра на вниманието на днешните руски вестници. Макар че резултатите станаха известни само преди броени часове, повечето всекидневници все пак са успели да направят свои първи коментари и оценки и да цитират експертни мнения за това какво означава смяната на властта в Киев.

"Независимая газета" съобщава, че победеният експрезидент Петро Порошенко въпреки разгорелите се предизборни страсти все пак е позвънил на своя съперник и го е поздравил за победата и дори му предложил помощ в бъдещото управление на Украйна. "Ако ми потрябва помощ, аз, разбира се, ще се обърна към (него). Защо пък не?", отговорил победителят не без явно снизхождение - може би в резултат от смазващата разлика - около 50 процента помежду им.

Цитират се и думите на победителя за най-близките му планове: първо, да насочи усилия към прекратяване на огъня в Донбас и към борба с корупцията. По първия въпрос той обеща скоро да оповести план за действия на новата власт. Зеленски уточни, че подкрепя запазването на формата на Минските преговори и "нормандския формат", но се изказа и за разширяване на броя на участниците в преговорите за уреждане на статута на Донбас. Вестникът припомня предишни изявления на хора от неговия екип, че освен Германия, Франция, Украйна и Русия на масата за преговорите трябва да бъдат поканени и САЩ и Великобритания.

Освен това Зеленски обеща в най-близко време да представи своя управленски екип и да оповести кадровите си предложения за нови ръководители на силовите структури, като обеща да уволни всички членове на екипа на Порошенко.

Коментарът на "Независимая газета" е следният: Много експерти в Украйна възприемат победата на Зеленски на първо място като приключване на постсъветската политическа епоха. Сформираната след разпада на СССР украинска система на властта и системата на взаимоотношенията между властта и обществото сега преживяват криза и тези две системи могат да бъдат разрушени от екипа на непрофесионалния политик, оказал се на върха на властовата пирамида.

Вестникът цитира политолога Алексей Голобуцки, според когото разочарованието от новоизбрания президент е неизбежно поради сложните проблеми, с които се сблъска Украйна. Той отбелязва, че новият държавен глава трябва на първо място да си осигури подкрепа от парламента - Върховната Рада. В противен случай парламентът ще саботира неговите инициативи, а противниците му ще го обвинят във всички прегрешения, както правят досега с Порошенко. А това налага най-скорошно провеждане на парламентарни избори.

"Независимая газета" цитира и украинския философ Серхий Дацюк, който смята, че нито Порошенко, нито Зеленски са предложили на страната системен подход към решаване на натрупаните проблеми. Вторият тур от президентските избори, според него, е станал израз на протеста на обществото срещу системата, но не е показал ясен път за движение напред. Изводът е, че Украйна е тръгнала по пътя на необмислени, несистемни и непоследователни промени, и това не зависи от факта кого украинската ЦИК на 1 май официално ще провъзгласи за победител от вчерашните президентски избори.

Друг московски всекидневник - "Ведомости", посочва че "за успешността на един политик, дошъл от "несериозната" сфера (като Зеленски), много повече от неговия бекграунд влияе умението му бързо да се превключи сериозно на новата си работа". Вестникът посочва, че "именно неопитността в действителната обществена политика, в съчетание с не най-сериозния професионален бекграунд на Зеленски, бе ключовата претенция на неговите опоненти. Това не може да се нарече слаб аргумент, но първо, както показва скромният руски опит по този въпрос, той се компенсира от високото равнище на подкрепа от страна на избирателите на контраелитния ръководител и това е коз, който може да действа доста дълго време. И второ, важно е колко бързо избраният новак в политиката преминава в новото си, политическо амплоа, осъзнавайки важността на екипната работа и изграждането на отношенията с елитите".

Вестникът посочва една кратка интересна реплика на новоизбрания президент, който се обърна към страните от бившия СССР: "Още докато не съм президент, мога като гражданин на Украйна да кажа на всички страни от постсъветския Съюз: Погледнете на нас. Всичко е възможно". Очевидно той има предвид неочаквания и немислим до скоро политически възход на един абсолютен новак в страна с толкова големи проблеми като Украйна.

Вестникът цитира политолози за изненадващото избиране на новия украински президент. Ето мнението на Евгений Минченко: " Мисля, че принципно нищо няма да се промени. Защото само по себе си позиционирането на Украйна като "анти-Русия" ще се запази при всеки президент. Нещо повече: Зеленски заема даже по-радикална позиция от Порошенко. Последният, въпреки че не изпълняваше Минските споразумения, казваше, че ги изпълнява. А Зеленски фактически анонсира отказ от Минските споразумения и предложи въобще да се промени Нормандският формат, като от него бъдат извадени представителите на (самопровъзгласените) Донецка и Луганска народни републики и се добавят САЩ и Великобритания.

Освен това Зеленски обяви информационна война против Русия и тази пропагандна война може да се окаже по-успешна, отколкото онази, която водеше Порошенко. И това може да се окаже така, просто защото Зеленски е политик от друго поколение, който стилистически се отличава от поколението на Порошенко. Той разполага с екип..., който действително е в състояние да произведе по-интересен продукт. Това ще бъде сериозно предизвикателство, включително и вътрешнополитическо, за Русия: идването на власт в съседната страна на политик от новото поколение ще оказва влияние и на атмосферата в нашата страна."

Вестникът на руските делови среди "Комерсант" дава гласност по същия въпрос на друг виден експерт, бившия външен министър на Русия Сергей Иванов. Според него след шумотевицата на изборите за новото ръководство на Украйна е дошло време да остави настрана предизборната риторика, трезво да оцени ситуацията в страната, да претегли своите сили и възможности, да определи своите приоритети и най-близки задачи.

Съвършено очевидно е, че няма никакви основания са се очакват бързи промени към по-добро във вътрешното и международното положение на Украйна. За последните години в самата Украйна и около нея се натрупа такова тежко бреме от проблеми, че решението им ще бъде дълго и трудно. Започва сериозен изпит по зрелост за украинското общество и неговия политически елит, пише Иванов.

Добре известно е, че между Русия и водещите западни държави остават сериозни разногласия в оценката на украинската криза - за нейните причини, природа и движещи сили. Някои от тези разногласия ще бъдат трудно преодолени, поне не в близко бъдеще. И в същото време е съвършено очевидно, че и Русия, и Западът са крайно заинтересовани от намаляването на напрежението около Украйна, от започването на конструктивен политически диалог по свързаните с кризата проблеми. В крайна сметка, става дума не толкова за Украйна сама по себе си, а и за фундаменталните основи на европейската и евроатлантическата сигурност, които се рушат пред очите ни, предупреждава руският експерт и политик.

И Русия, и Западът, имат опит в такъв диалог, макар и в дадения момент твърде ограничен. Нормандският механизъм и Минският процес показаха, че само чрез диалог може да се стига до споразумения, които на свой ред позволяват да се върви към мир. Минският процес често е критикуван за твърде бавното движение напред, за многото спънки при изпълнение на постигнатите договорености, но въпреки това през последните 4 години не можа да се появи никаква принципна алтернатива на този процес, подчертава Иванов.
Той предлага конкретни стъпки по развитие на тези механизми и подчертава, че без съществен напредък на украинското направление не може да се постигне прогрес и към създаването на нова архитектура на европейската сигурност. В същото време и окончателното решаване на украинската криза едва ли е постижимо без съгласие между Изтока и Запада относно основите на системата за сигурност на нашия общ континент. Затова, заключава Игор Иванов, обсъжданията на украинския и на по-широкия европейски "дневен ред" трябва да вървят паралелно, а не последователно като процеси.
 

/БТА/