Ивенно заради любовта към починалия НЕ би трябвало да изпадате в депресия. Той/ тя не би се зарадвал да ви види така отчаяни и дори болни заради тях. Родителят НЕ би искал детето да си отиде заедно с него. Смъртта е само ПРЕХОД. Енергията на душата никога не умира. Знам, че е така. Но е трудно.
отговорСигнализирай
25
До 26 и от мен преди 4 години
00
Искрено благодаря и каквото пожелавам на себе си, това и на теб
отговорСигнализирай
Самодостатъчен,Целият ми свят се срина, когато първо си замина баща ми, а бях на 56 г. Тогава проумях, че да този момент съм била един много щастлив човек.Скоро след него и майка ми.Дадох си сметка какво са направили за децата си, за внуците си. После депресия, онкологично заболяване и т.н. Сега ме крепи внукът ми, който не е в България, но се моля да са живи и здрави. Дъщеря ми сега вероятно не разбира колко са важни майката и бащата, но не вярвам да излезе темерут като теб.
отговорСигнализирай
22
Анонимен преди 4 години
120
Загубата е тежко нещо, но за съжаление нашият, манталитет, народопсихология и обичай мачкат още повече. Некролози, черни дрехи, кърпи, жалейки по вратите. Абсурдни обичай без тв, да не се къпеш, бръснеш и да потънеш още по-дълбоко. Това е живота един се ражда, друг умира, подкрепа и любов в този момент. Жажда за живот и борба за следващите поколения.
отговорСигнализирай
21
Анонимен преди 4 години
160
Самодостатъчен, казах че загубата на родител е тежка загуба. Ще ти обърна внимание, че между някои хора съществува любов. Вероятно и ти притежаваш сърце и вероятно няма да ти е трудно да разбереш. Всички можем да сме саркастични, но ако спрем, това мисля че е голяма победа над егоизма.
отговорСигнализирай
20
Самодостатъчен до 50 преди 4 години
226
Милото "сираче"! На 50+ останал сирак. Ужас ужасен! .... ми, не се стърпях.
отговорСигнализирай
19
Самодостатъчен преди 4 години
122
Всъщност, аз също изпитвам досада да общувам с хора. В 99.999% са скучни, предвидими, интелектуално ощетени, трудно се овладявам за да не съм саркастичен с тях. Защо да е депресия? Просто ми е скучно да общувам с масата хора.
отговорСигнализирай
18
Анонимен преди 4 години
231
Тая година загубих баща си. Аз съм дърт, над 50, но загубата остави голяма дупка в мен! Едва ли човек се възстановява напълно.
отговорСигнализирай
17
Митко 21 см преди 4 години
161
Само нормалните държави могат да се грижат за психичното здраве на гражданите си. Тук сме на ниво следвоенен съветски съюз по здравеопазване. Доктори лекуват дистанционно, аптекари крият лекарства под тезгяха "за наши хора" , линейки пристигат със закъснение от 8 часа....без думи. Жалко за човека.
отговорСигнализирай
преди 4 години
преди 4 години
преди 4 години
преди 4 години
преди 4 години
преди 4 години
преди 4 години
преди 4 години
преди 4 години
преди 4 години