Елизабет ІІ - краят на една епоха

Британската кралица Елизабет II почина на 96-годишна възраст в замъка Балморал - резиденцията на британските монарси в Шотландия.

Смъртта на кралица Елизабет II настъпи след историческо 70-годишно управление. Великобритания и светът, който я обичаше, потъват в траур заради несравнимо дългия ѝ живот на служба, дълг и преданост. Смъртта ѝ превръща Чарлз в новия крал, пише „Дейли Мейл“

Синът ѝ Чарлз, бившият принц на Уелс, вече е крал. Той ще направи обръщение към шокираната нация скоро.

Всичките ѝ деца пристигнаха в Балморал, след като лекарите изразиха загриженост за здравето ѝ. Часове по-късно тя почина, заобиколена от семейството си. Кралицата има четири деца - престолонаследника принц Чарлз Уелски, принцеса Анна, принц Андрю, херцог на Йорк, и принц Едуард, граф на Уесекс. Внукът на кралицата Уилям, херцог на Кеймбридж, също пристигна в замъка.

Смъртта на кралицата ще доведе до десетдневен траур във Великобритания и страните от Общността на нациите, докато милиони нейни поданици в Обединеното кралство и в чужбина тъгуват за кончината ѝ.

С встъпването на сина ѝ на престола ще бъде отпразнувано и историческото ѝ 70-годишно управление, при което тази година тя достигна своя платинен юбилей - постижение, което едва ли ще бъде достигнато отново от британски монарх.

За Нейно Величество, за мнозина най-великата британка в историята и несъмнено най-известната жена на земята, вече се изсипват почитания от цял свят. За милиарди хора по света тя беше самото лице на британската принадлежност.

За своите поданици у дома Нейно Величество беше котвата на нацията, която се държеше здраво, независимо от бурята, пред която беше изправена тя или страната ѝ - от несигурните последици от Втората световна война до неотдавнашната пандемия. Тя беше непоколебима и когато се справяше с трагедиите и скандалите в собственото си семейство, между които и и смъртта на любимия си съпруг принц Филип.

Преди погребението на майка си Чарлз ще тръгне на обиколка из Обединеното кралство заедно със съпругата си Камила, която кралицата обяви, че ще бъде коронясана за кралица-консорт на най-големия си син в историческо изявление по случай платинения юбилей на Нейно Величество и 70 години на трона на 6 февруари.

Кончината на кралицата дойде повече от година след тази на любимия ѝ съпруг Филип, нейната "сила и водач", който почина на 99-годишна възраст през април 2021 г. След погребението му, на което тя трогателно седеше сама поради ограниченията за заключване, собственото ѝ здраве се влоши и тя беше принудена да пропуска все повече събития главно поради "проблеми с придвижването" и умора.

През юли тя замина за Шотландия за годишната си лятна почивка, но отмени традиционното си посрещане в замъка Балморал заради здравословното си състояние. А в края на юли принц Чарлз представляваше майка си и откри Игрите на Британската общност в Бирмингам заедно с херцогинята на Корнуол. В края на август кралицата пропусна събирането в Браемар - за първи път през 70-годишното си управление тя не присъства на Хайлендските игри.

Но беше достатъчно добре, за да се срещне с Борис Джонсън в Балморал и да приеме оставката му, както и да посрещне 15-ия министър-председател Лиз Тръс. Усмихнатата Елизабет изглеждаше ведра, но слаба и използваше бастун по време на аудиенцията, която последва посещението на напускащия премиер Борис Джонсън.

Тя прекарваше по-голямата част от времето си в замъка Уиндзор, на 22 мили от центъра на Лондон, като живя там по време на пандемията и докато в двореца се извършваха големи ремонти за нейния комфорт.

Кралица Елизабет е най-дълго управлявалият британски владетел и най-възрастният монарх в света. Елизабет е кралица на Великобритания и на повече от дузина други държави от 1952 г. насам, а по-рано тази година отпразнува 70-ата си година на трона. Нейно Величество, която стоеше с помощта на бастун и се усмихваше, докато посрещаше г-жа Тръс пред камината, не беше виждана на публично място от два месеца. Това беше последната ѝ снимка.

Любовта, която британците изпитват към нея, беше изразена през юни, когато тя отпразнува своя платинен юбилей, отбелязвайки невероятните 70 години на трона. Нейно Величество сияеше, докато кралските фенове избухваха в аплодисменти, когато тя излезе на балкона на Бъкингамския дворец, за да даде началото на четиридневния празник.

Елизабет II, с пълно име Елизабет Александра Мери Уиндзор, е кралица и държавен глава на Великобритания и Северна Ирландия и на 14 страни от Общността на нациите (включително Канада, Австралия и Нова Зеландия). Тя е глава на Общността на нациите, върховен управител на Църквата на Англия, главнокомандващ британските въоръжени сили и лорд на Ман.

Елизабет II е родена на 21 април 1926 г. Тя е по-голямата от двете дъщери на Джордж VI и Елизабет Боуз-Лайън. През 1947 г. се жени за далечния си братовчед Филип Маунтбатън. Имат 4 деца: Чарлз (принц на Уелс), принцеса Ан, принц Андрю и принц Едуард. Елизабет управлява от 1952 г.

След 2-те световни войни монархията като институция почти изчезва в Европа. Остават 10 монархии, 7 от които се намират в роднински връзки с Елизабет. Тя е най-пътуващият държавен глава в света. Одобрява превръщането на империята в общност, казвайки, че това е „изгодна и цивилизована метаморфоза“. През 1953 г. тя взема титлата „глава на общността“, която е прибавена към многобройните титли на кралицата.

Пътуванията на Елизабет ѝ печелят любовта на поданиците ѝ. Тя е посрещана с топлота и ентусиазъм при всяко свое посещение извън Кралството.

Елизабет успява да държи обществеността на разстояние от личния си живот. Тя е първият монарх, който изпраща децата си в интернати, за да ги спаси от вечно дебнещите медии. Има силно развито чувство за дълг и прилежност и ръководи умело и ефективно кралските дела. Нейните познания относно световната обстановка са толкова големи, че Уинстън Чърчил заявява при оттеглянето си: „Аз несъмнено ще съветвам моя наследник да си подготвя домашното старателно преди аудиенция при кралицата“. Чърчил е бил министър и премиер при 4 монарси и е впечатлен и възхитен от знанията и остроумието на Елизабет. Тя притежава чувство за хумор, което ѝ помага да се държи достойно в обществото.

При управлението на дядо ѝ, Елизабет е трета на наследствената линия на трона след чичо си - принцът на Уелс - Едуард VIII, и баща си - херцогът на Йорк. Въпреки че раждането ѝ създава обществен интерес, не се очаква тя да стане кралица, тъй като принцът на Уелс е все още млад. Много хора вярват, че той ще се ожени и ще има собствени деца. Когато дядо ѝ умира през 1936 г. и чичо ѝ наследява трона, тя става втори кандидат за трона след баща си. По-късно същата година Едуард VIII абдикира, след като предлага брак на разведената Уолис Симпсън, която е американка, така предизвиква конституционна криза. Понеже кралят не може да се ожени за чужденка, той се отказва от престола. Така бащата на Елизабет става крал, а тя става предполагаем престолонаследник. Ако родителите ѝ бяха имали син по-късно, тя би изгубила тази си позиция, тъй като брат ѝ би станал пряк престолонаследник.

През 1947 г. принцеса Елизабет потегля на първото си отвъдморско пътешествие, придружавайки родителите си в Южна Африка. По време на пътуването, в обръщение към Британската общност на нейния 21-ви рожден ден, тя прави следното обещание: „Аз заявявам пред всички вас, че целия си живот, бил той дълъг или кратък, ще посветя на вашите услуги и в услуга на нашето велико имперско семейство, към което всички ние принадлежим“.

Елизабет среща бъдещия си съпруг, Филип Гръцки, през 1934 и 1937 г. Те са втори и трети братовчеди по отделни роднински линии в кралския двор. Елизабет е на 21 години, когато на 9 юли 1947 г. годежът им е официално обявен.

Сгодяването не минава без противоречия – Филип не е финансово осигурен, роден е в чужбина (макар и британец от редиците на Кралските ВМС по време на войната) и има сестри, които са се омъжили за немски благородници с връзки с нацизма. Майката на Елизабет първоначално не одобрява съюза. Впоследствие обаче заявява, че Филип е „английски джентълмен“.

Преди сватбата Филип се отказва от своите гръцки и датски титли и официално преминава от гръцко православие към англиканство.

Елизабет става кралица на 6 февруари 1952 г., когато умира баща й. Новината за кончината му я сварва на посещение в Кения.

Като кралица Елизабет Втора полага усилия за създаването и укрепването на Британската общност на мястото на разпаднала се Британска империя. Тя не се възпротивява срещу обективния процес на разпад на колониалната система. Кралицата подкрепя присъединяването на страната ѝ към Европейската общност през 1973 година.

Тя не пести критики към правителствата, когато ги сметне за уместни и не крие раздразнението си от премиера Тони Блеър заради пренатовареността на въоръжените сили на Великобритания в Ирак и Афганистан.

Високият рейтинг на Елизабет Втора не пострада от семейните сътресения със синовете йѝи разводите им. Британците продължаваха да я ценят, въпреки хладното ѝ отношение към покойната им любимка принцеса Даяна.

На 21 декември 2007 г. Елизабет задминава кралица Виктория като най-дълголетният британски монарх, а на 9 септември 2015 г. става най-дълго управлявалият британски монарх и най-дълго управлявалата жена - държавен глава в света. След като Абдула бин Абдул Азис умира на 23 януари 2015 г., Елизабет става най-старият настоящ монарх в света. А когато Робърт Мугабе подава оставка на 21 ноември 2017 г., Елизабет става и най-възрастният настоящ държавен глава в света. На 6 февруари 2017 г. тя става първият британски монарх, отбелязал сапфирен юбилей (65 години) на престола, а на 20 ноември става първият британски монарх с платинена годишнина от сватбата. На 20 април 2018 г. държавните глави на Британската общност обявяват, че тя ще бъде наследена от принц Чарлз като глава на общността. Елизабет споделя, че искрено би желала принцът да наследи короната.

Възприемана като светъл лъч на надеждата, който прекъсва най-мрачните моменти в историята на Великобритания, Нейно Величество се превръща в олицетворение на истински лидер благодарение на непоколебимата си сила.

В едно от последните си обръщения към нацията, когато Ковид опустоши Обединеното кралство и накара британците да излязат от строя, тя внесе спокойствие в тревожните времена, като обеща, че ще дойдат по-добри дни.

Кралицата също така успешно преведе кралското семейство през вълни от скорошни скандали - включително скандал за расизъм, предполагаеми срамни сексуални посегателства на принц Андрю и Мегзит - без никога да се срине.

През последните месеци на живота си тя беше принудена да ходи с помощта на бастун и се оттегли от службата по случай Деня на Британската общност на 14 март. Но искрящото остроумие, с което тя се хареса на света, никога не се изгуби.

Макар че постоянно се носеха слухове, че ще се оттегли и ще позволи на Чарлз да заеме трона, Нейно Величество винаги оставаше стабилно присъствие.

Сега Чарлз е изправен пред огромната задача да бъде достоен колкото своята майка след десетилетия непоколебима служба на страната, която тя толкова много обичаше. /БГНЕС