Ще стигнат ли до пробив Тръмп и Путин в Хелзинки?

Нито Москва, нито Вашингтон очакват пробиви от предстоящата среща на Владимир Путин и Доналд Тръмп. Но самата среща е постижение в очите на съветника на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън, пише руския "Комерсант".

Преговорите на 16 юли в Хелзинки няма да са "твърдо структурирани" - Путин и Тръмп известно време просто ще разговарят насаме, уточнил Болтън пред вестника, но допуснал, че двамата лидери все пак ще стигнат и до конкретни договорки, пише БТА.

А Юрий Ушаков, помощник на Путин, прогнозира след президентската среща най-малкото общо изявление, "което да обрисува по-нататъшните стъпки на двете страни и за подобряване на двустранните отношения, и за съвместни действия на международната арена".

Според източници от държавните структури в САЩ Вашингтон разглежда в момента проект за такова изявление, предложен от Москва, и е готов да го приеме като основа. Но Белият дом държи било в документ, било устно да се отрази загрижеността на американските власти във връзка с намесата на руски спецслужби в президентските избори от 2016 г. и "да прозвучат гаранции", че "подобни неща няма да се повторят занапред".

Владимир Путин може би ще склони да се посочи в общото изявление, че Русия и САЩ смятат за недопустима намесата в изборни процеси в други страни, допуска директорът на Московския център "Карнеги" Дмитрий Тренин. "После, на пресконференцията, руският президент може да каже нещо в смисъл: "Никога не сме се месили и не се каним да го правим и занапред". За Доналд Тръмп това ще е достатъчно. За опонентите му - не, но и те няма как да очакват повече", казва политологът.

Според Тренин Тръмп има нужда от срещата в Хелзинки по вътрешнополитически причини - за да покаже, че "може да урежда неща, с които не се е справял никой от неговите предшественици". По принцип обаче Тръмп няма особен интерес към Русия и след няколко дни, щом се наслади от поредния си успех в Хелзинки, американският лидер ще се насочи към други теми.

Юрий Ушаков обаче смята, че срещата Путин-Тръмп ще е "главното международно събитие това лято".

Русия се включва в започналата световна търговска война срещу САЩ, твърди "Ведомости", цитиран от BBC. В петък руският премиер Дмитрий Медведев подписа постановление, вдигащо митата върху вноса на някои стоки от САЩ в отговор на американските мита върху стоманата и алуминия, въведени през март.

Русия налага повишени ставки на митата в размер от 25 до 40 на сто върху стойността на близо 80 стоки, внасяни от САЩ - машини и оборудване, пътностроителна техника, оптични влакна и др. Русия има право на такава компенсация според правилата на Световната търговска организация (СТО), напомня всекидневникът коментар на икономическия министър Максим Орешкин.

Според "Ведомости" обаче обезщетението е само частично - руското министерство прогнозира от митата на САЩ щети в размер на 537,6 милиона долара, и очаква компенсация едва от 87,6 милиона. Митата, наложени от Медведев, ще засегнат под 3 процента от износа на САЩ. Вестникът впрочем предрича, че "размяната на мита" ще продължи и Москва ще наложи нови - или от 21 март 2021 г., когато влизат в сила американските мерки, или след като СТО се произнесе по руския иск срещу Вашингтон за нарушение на търговските правила.

Служители в три от петте най-големи металургични компании в Русия смятат, че изобщо няма да усетят намалелите доставки на самосвали и друга техника от САЩ, защото използват руски или беларуски машини. Вносът на пътна техника от други страни вместо от САЩ също не е проблем. А потреблението на оптични влакна в Русия е твърде ниско засега и пазарът няма да усети особено американските ограничения.

Руските ответни мита ще обхванат нищожна част от стокообмена със САЩ, изтъква аналитикът Александър Кнобел. За САЩ те са незабележими, но може да създадат допълнителни конкурентни предимства за производителите от Русия, смята той.
А според руския бизнесмен Иля Рачков всички ответни мита са контрапродуктивни - част от стоките ще трябва да се купуват от други страни, а тамошните аналози може да поскъпнат.