Как Владимир Путин успява да влезе в ума на врага си?

През август комисията по разузнаване на Сената изчерпателно обясни в доклад как Русия успя да посее разделение в САЩ след като се опита да се намеси в изборите през 2016 г. в полза на Доналд Тръмп. Републиканци и демократи веднага влязоха в спор дали кампанията на Тръмп е участвала в "престъпна конспирация" с Русия или "тайно споразумение", или "сътрудничество", или е установила "връзки" с Русия, а Белият дом от своя страна твърдеше, че Тръмп е жертва на масивна либерална конспирация. 

Четири години по късно, на прага на нови избори в Америка, руската намеса продължава да носи дивиденти за Москва, като настройва американците... срещу американци.

Руският президент Владимир Путин е особено вещ в психологическата война, защото я практикува от десетилетия. Той е овладял изкуството да дестабилизира опонентите си от Щази - тайната полиция на Източна Германия. Сега Русия прилага същите техники, но те не са насочени само към отделни лица. С тях се измъчват цели държави.

В края на 80-те години Путин живее в Дрезден, Източна Германия. На хартия той управлява съветско-германска "къща за приятелство", припомнят от The Atlantic. Но на практика той е агент на КГБ, който вероятно е помагал на фракцията на Червената армия, лява терористична група, да планира нападения в Западна Германия. От КГБ били нетърпеливи да научат техники за наблюдение от Щази, а Путин работи в тясно сътрудничество с организацията.

През 70-те и 80-те години Източна Германия репресира дисиденти, художници, борци за мир и църковни активисти. Режимът обаче се тревожи, че обичайните авторитарни стратегии - гулаги, физически мъчения и танкове по улиците - могат да навредят на репутацията на страната. В края на краищата Източна Германия беше обещала да спазва правата на човек, след като бе подписала Хелзинкските споразумения от 1975 г. Но лидерът й Ерих Хонекер не беше загрижен за потискането на опозицията: "Щази винаги ще има".

За да запази имиджа си, източногерманската тайна полиция разработи метод, известен като zersetzung или "разлагане", за да потуши бунта без използването на явна сила. Идеята беше да се отслаби здравият разум на дисидента, така че той да загуби волята да се съпротивлява, или по думите на ръководителя на Щази, "да се провокират и налагат вътрешни конфликти и противоречия във враждебно-негативните сили, които фрагментират, парализират, дезорганизират и изолират противника". Първата стъпка в кампанията беше да се идентифицират слабите места на жертвата - здраве, семейство, финанси - и след това да се нанасят психологически удари отново и отново. Агентите на Щази имали различни практики - те нахлували в апартамента на дисиденти, за да преместят снимките им или да променят часа на будилника. Изпращали по пощата секс играчки на жените на жертвата или картички от неизвестни жена, които искат издръжка за дете на мъжете. Те принуждавали лекари да поставят фалшиви медицински диагнози и мениджъри да спират развитието на кариерата на дисидента без обяснение.

Техниките били целенасочени, гъвкави и преди всичко ефективни.

"Разлагането" е предназначено да разклати психиката на дисидента. Един противник на режима би се оказал в капан. Накъдето и да се обърне, злата сила сякаш го преследва, въпреки че не може да докаже, че е бил нападнат. Кой би повярвал, че правителството краде тайно кърпите му? И така - някои десиденти полудяват, други се самоубиват. Писателят Юрген Фукс, жертва на Щази, определи методите им като "нападение над човешката душа".

През последните години Русия е използвала методите за "разлагане" срещу отделни журналисти и дипломати. Но истинската иновация на Путин бе да впрегне zersetzung срещу цели страни. Голяма част от външната политика на Москва може да бъде определена като вид дипломатическо разлагане. В края на краищата Путин се сблъсква със същия основен проблем като ръководството на Източна Германия: как да потисне опозицията без явно насилие.

Москва иска да възстанови имиджа на Русия като велика сила и да обърне приливите на западните посегателства. Но в днешния свят на интегрирани глобални икономики и ядрено възпиране, откритата агресия е изключително скъпа - поради което конвенционалните войни между страните са много редки. Отговорът на тази загадка се крие в книгата с похвати на Щази, използвани в много по-голям мащаб.

Русия се стреми да отслаби чуждия противник отвътре, парализирайки способността му да се съпротивлява. Властта
си партнира с редица съюзници, като олигарси и журналисти, и използва разнообразен набор от инструменти, включително пропаганда и кибер атаки. Москва започва с намирането на най-слабото място на целевата държава. След това тя създава чувство на недоверие, за да унищожи общественото спокойствие. Докато Щази нахлува в апартамента на мъж посред нощ и да включи електрическата му самобръсначка - само за да го изплаши, - Москва използва хакери и тролове, за да разпространява конспиративни теории и да култивира скептицизъм към властта.

Намесата на Русия в изборите през 2016 г. в САЩ бе не толкова за промяна на резултата, колкото за объркане в здравия разум на Америка - подхранване на цинизма относно системата, насърчаване на хората да отгатнат реалността и правейки Америка твърде неспособна да окаже голяма съпротива. От 2016 г. Кремъл продължава да се опитва да увеличи политическото разделение, използвайки ферми за тролове във Facebook, за да стимулира както Тръмп, така и Бърни Сандърс, и да атакува Джо Байдън.

Путин се опитва и да разложи Европейския съюз, като подкрепя крайнодесни националистически партии като Френския национален митинг (бивш Национален фронт) и Алтернативата за Германия, както и кампанията подканваща към Брекзит. Москва разпространи фалшиви новини за изнасилване от имигранти в Берлин - класическа техника на "разлагане". Руските оперативни работници бяха свързани и със заговор за подкопаване на парламентарните избори в Черна гора през 2016 г., като и възпиране на балканската държава да влезе в НАТО. (Черна гора в крайна сметка се присъедини към алианса през 2017 г.)

Съвременна Русия не е единствената страна, която се е опитала да дестабилизира свой противник. Много преди Путин да вземе властта, СССР предприема така наречените "активни мерки". По време на Студената война Москва разпространява мълвата, че правителството на САЩ е създало СПИН като тайно биологично оръжие. Междувременно САЩ използват Радио "Свободна Европа", за да се противопоставят комунистическите режими зад Желязната завеса.

Оръжието на Русия, zersetzung, е необичайно, но добре калибрирано си в разкриването на слабите места на врага, особено уязвимостта на демократичните общества в ерата на социалните медии, популизма и недоверието към елитите. Точно както Щази се е стремял да унищожи репутацията на дадена цел, като съчетава точна и увреждаща информация с вредни лъжи, така руските медии смесват реални истории с дезинформация, за да накарат хората да се съмняват в истината .От своя страна Москва твърди, че нейните действия са защитна мярка срещу усилията на Запада да "разложи" Русия и определя всички независими репортажи у дома като психологическа война, подкрепена от чужбина.

Доналд Тръмп не може да се противопостави на руската стратегия, защото отказва да критикува Владимир Путин. Но въпросът дори надхвърля американския президент - противодействието на руската тактика би било трудно, дори ако Съединените щати имаха лидер, който приема опасността сериозно. Байдън е обеща, че "ако някоя чужда сила безразсъдно реши да се намеси в нашата демокрация, няма да се поколебая да отговоря като президент, за да наложа значителни и трайни санкции". Но за намесата на Русия ще бъде по-лесно да се говори, отколкото да се докаже, поради ясната поляризация на Америка. Руската заплаха се превърна в поредния партизански въпрос. Дори Байдън да спечели през ноември, той може да се изправи срещу републиканската опозиция, която ще е против всякакъв остър отговор. И въпреки че икономическите санкции могат да навредят на руската икономика, те няма да излекуват лесно разделенията, които оръжейното "разлагане" е посяло в Америка. Нападението на Путин над националната душа работи.