Каква е връзката между "Северен поток" и Щази?

Някъде в недрата на Кремъл има лабиринтна винарска изба, в която Владимир Путин забавлява своите специални гости. Посетител си спомня изненадата си, когато веднъж вижда бившия германски лидер Герхард Шрьодер там, стиснал чаша червено вино.

Връзките на Шрьодер с енофилския руски президент обаче са добре документирани: за ужас на много от неговите сънародници той организира партито за 70-ия си рожден ден в Санкт Петербург през 2014 г. - само няколко седмици след анексирането на Крим от Русия. Путин, почетният гост, е видян да го прегръща като мечка, докато друг, по-малко известен германец, гледа с усмивка - Матиас Варниг, тогава управляващ директор на проекта за газопровода "Северен поток".

Корпулентният, среброкос Варниг е бивш шпионин в източногерманската тайна полиция Щази, чийто лесен чар и навик да се спотайва го сближават с Путин, когато се срещнат преди десетилетия и който в крайна сметка става, заедно с Шрьодер, един от най-могъщите играчи в глобалните политически игри на руския лидер.

Тримата мъже използват чифт доходоносни газопроводи, за да забият клин през Запада.

Полученият разрив беше стана очевиден миналата седмица, когато президентът Байдън обеща да сложи край на най-новата газова връзка, ако Путин нахлуе в Украйна, но новият германски канцлер Олаф Шолц дори не можеше да се накара да изрече името на газопровода "Северен поток 2", камо ли публично да се съгласи да го закре.

Ще бъде ли достатъчна заплахата на Байдън да превърне проекта за домашни любимци на Путин в индустриална реликва, за да го възпира от това, което планира в Украйна? След като вече се справя с четирима американски президенти, Путин не показва незабавни признаци, че е уплашен.

Едно от последните действия на Шрьодер като канцлер през 2005 г. беше да одобри проекта "Северен поток", който позволи на Русия да полага тръбопроводи под Балтийско море и да изпомпва газ направо за Германия. Тогава Шрьодер беше назначен в борда на Роснефт - най-големият производител на петрол в Русия, както и ръководител на комитета на акционерите на Nord Stream, компания, създадена от държавния енергиен гигант "Газпром".

Миналата седмица той беше повишен отново, този път в борда на "Газпром", дни след като обвини Украйна в "тракане със сабя", дори когато Русия струпа над 100 000 войници близо до границата.

Не може да има по-голям символ на пристрастеността към руските пари и газ от двата газопровода "Северен поток".

Изградени с европейска подкрепа и финансиране, те неизмеримо укрепиха руски лидер, обвинен в убийство на враговете си, подкопаване на чуждестранни избори, сваляне на граждански самолет и управление на клептократичен режим, който очевидно има за цел да възроди бившия Съветски съюз.

Наскоро завършен, но все още неотворен, "Северен поток 2" се простира на 764 мили под Балтийско море от терминал близо до Санкт Петербург до германския бряг. Очаква се капацитетът на предишния тръбопровод да се удвои, така че заедно да осигуряват 110 милиарда кубически метра газ годишно.

До откриването на първия тръбопровод "Северен поток" през 2012 г. руският газ се вливаше в Европа през течащия тръбопровод "Братство", преминаващ през Украйна, и тръбата "Ямал-Европа" през Беларус и Полша. Линиите на Северен поток заобикалят тези страни, лишавайки ги от милиарди долари транзитни такси. Украйна посочи спирането на руския газ през 2006 и 2009 г. и последните заплахи към Молдова с аргумента, че Русия няма да се поколебае да спре газа за Европа в преследване на някакво политическо предимство.

Бившият външен министър на Полша Радослав Сикорски сравни тръбопроводите с пакта Молотов-Рибентроп между хитлеристка Германия и сталинския Съветски съюз за разчленяване на Полша.

Уверенията на Кремъл, че "Северен поток" е чисто търговско предприятие, оставиха западните анализатори дълбоко скептични. "Нищо от това не е комерсиално", каза Кристин Берзина, старши сътрудник в German Marshall Fund.

За нея и други експерти най-дългият подводен тръбопровод в света е не само изключителен инженерен подвиг, но и резултат от гигантска операция за влияние на Русия в Берлин, оглавявана от Шрьодер и Варниг, сега главен изпълнителен директор на "Северен поток 2".

Той беше мишена за санкции от страна на САЩ и ябълката на раздора от години между последователни правителства в Германия и Америка, където нараснаха опасенията, че "Северен поток 2" ще направи най-голямата икономика в Европа, най-големият вносител на природен газ в света, прекомерно зависима от руската енергия.

През 2018 г. президентът Тръмп каза на Ангела Меркел, която пое поста германски канцлер от Шрьодер през 2005 г.: "Ангела, трябва да спреш да купуваш газ от Путин." Американските служители също се притесняваха от тръбопровода към Европа. Според един от тях мисленето им било: "Ако искаш да те защитим от звяра, защо го храниш?"

Вместо това Тръмп искаше Меркел да купува по-скъп американски течен газ – "газ на свободата", както го нарече правителството му. Това накара германците да се чудят дали Америка е мотивирана от страх от укрепване на ръката на Русия или от търговска печалба.

След срива на ядрения реактор Фукушима през 2011 г., Меркел започна да ускорява постепенното спиране на ядрената енергия в Германия. И все пак продължаващата й подкрепа за проекта за газопровода изглеждаше объркваща за фигура, която израства в Източна Германия при зловещите бивши работодатели на Варниг, Щази.

Недоверието й към Путин беше затвърдено от инцидент през 2007 г., когато той пусна домашния си лабрадор от каишката на среща с Меркел в Сочи, знаейки, че тя се страхува от кучета, след като е нападната от едно когато е съвсем млада.

Тя твърди, че "Северен поток" ще подобри енергийната сигурност на континента и че "Газпром" вече поддържа газови връзки до Европа, пресичаща Украйна. "Руската газова молекула остава руска газова молекула, независимо дали идва от Украйна или от под Балтийско море", каза Меркел, бивш физик, на конференцията по сигурността в Мюнхен през 2019 г.

Това, което озадачава много наблюдатели е защо Германия остава толкова привързана към проект, който според критиците ще позволи на лидера на Кремъл да сложи ботуша си на дихателната тръба на Европа, когато пожелае.

Дългата история на източните газови връзки на Берлин започва по време на Студената война, когато първият руски газ започва да се стича по тръбопровод в Германия през 1973 г. под Ostpolitik или "източна политика" на бившия канцлер Вили Бранд. Идеята му беше да насърчи реформата на Съветския съюз, като търгува с него и купува неговия газ.

Тази политика се смяташе за успешна с разпадането на Съветската империя и обединението на Германия. Днес обаче същите германски аргументи за насърчаване на либералната демокрация в Русия на Путин изглеждат кухи.

Без значение колко наследници на Шрьодер в Социалдемократическата партия (СПД), включително Шолц, биха предпочели да погледнат от другата страна, Путин е станал прекалено мрачно авторитарен след две десетилетия на власт. Той промени конституцията на Русия, за да има възможността да управлява до 2036 г., и хвърли в затвора Алексей Навални, неговият главен критик, който едва избяга от смъртта при отравяне с нервнопаралитичен агент, за което се твърди, че е извършено от агенти на държавната сигурност.

Вместо да помогне за премахването на руската престъпност, твърдят анализатори, Западът е корумпиран от прегръдката си на руското богатство, без да обръща внимание на престъпните сили и силите на КГБ, които стоят зад него. Иън Бонд, директор на външната политика в Центъра за европейска реформа, описа този процес като "Русия обръща нашия водопровод".

Газопроводът "Северен поток" е отличен пример. Произходът му е в свободния ход на Санкт Петербург през 90-те години на миналия век, когато Путин е на път да започне своето изкачване към Кремъл. Той беше заместник-кмет на бившия имперски град и отговаряше за външните му връзки: всяка компания, която искаше да установи присъствие там, трябваше да получи необходимия лиценз от него.

Един ден Уорниг отива на среща с него. Младият германец е изпратен от "Дрезднер Банк", която иска да отвори първия си чуждестранен клон в страната.

Варниг и Путин имаха много общо: Путин е служил като шпионин на КГБ в източногерманския град Дрезден преди краха на комунизма. А като убеден комунист, Варниг е шпионирал за Щази под три фалшиви имена  - "Ханс-Детлеф", "Артур" и "Икономист" и е бил награден за службата си.

Той и Путин отричат да са се запознавали, когато са били на терен. Въпреки това снимка, за която се твърди, че е от архивите на Щази, показва, че те са били заедно на съвместно посещение на офицери от Щази и КГБ в музея на 1-ва гвардейска танкова армия в Дрезден през 1989 г. Досиетата предполагат, че Уорниг също е служил известно време в Дрезден.

Говорител на компанията Nord Stream не отговори на искане за коментар на The Times.

Какъвто и да е случаят, тяхната обща история в шпионажа им дава много за обсъждане, когато съдбата ги събира в Санкт Петербург. Путин често кани Варниг в селския си дом - в онези дни те пият бира.

Когато семейството на Варниг е на гости на Путин в Русия съпругите им стават приятелки, а децата им играят заедно. Когато съпругата на Путин, Людмила, е тежко ранена при автомобилна катастрофа през 1993 г., Dresdner Bank й помага да отлети до Германия за лечение в специална клиника.

Докато тя отсъства, съпругата на Варниг, Барбел, се грижи за дъщерята на Путин. Твърди се, че руският лидер никога не е забравил услугата. По времето, когато Путин се мести в Москва, ставайки министър-председател, а след това и президент, Уорниг е един от хората в доверения му вътрешен кръг.

През 2005 г. Путин е в разговор с делегация от германски бизнесмени, придружаващи Шрьодер на официално посещение, когато спорната тема за газопровода между двете страни изплува отново.

Путин е ентусиазиран от "Северен поток": според разказа на един делегат обаче Путин казва на Шрьодер, че има само един човек, на когото може да повери такъв политически чувствителен проект и това е Варниг. Бившият таен полицай е надлежно назначен за управляващ директор на Nord Stream. Той е бил много ефективен в изглаждането на трудностите и успокояването на подозрителни умове.

"Той е гениален, очарователен човек, топъл и размитен, мога да разбера защо Путин го харесва", казва Фиона Хил, автор на книга за руския лидер и бивш старши директор по европейските и руските въпроси в Съвета за национална сигурност на Тръмп.

Тя ми разказа как Путин е използвал доверения германец като проводник за дипломатическа инициатива за "обратен канал" във Вашингтон: чрез общ познат Уорниг я е поканил на среща в ресторант Iron Gate близо до Белия дом през 2009 г., когато е била служител на националното разузнаване на правителството на САЩ за Русия.

"Това беше класическа руска пиеса, но той изглежда много топъл и истински, а не като руски измамник", допълва тя. "Посланието беше, че Путин не е диктатор. Тя настоя, че газопроводът не е част от разговора. "Той просто искаше да информира и да повлияе."

Скоро 12-метрови стоманени тръби с тегло 24 тона и обвити в 11 сантиметра бетон бяха заварени заедно на борда на гигантски 300-метров кораб, преди да бъдат спуснати на дъното на Балтийско море на дълбочина от 100 фута. Първите секции бяха тържествено отворени през 2012 г.

Газпром покри около половината от разходите от 9,5 милиарда евро, като останалата част беше разделена между европейски компании, включително Royal Dutch Shell.

През 2016 г. Еманюел Макрон, френският президент, обмисля да подкрепи предложеното европейско законодателство, което да даде на Европейския съюз надзор върху проекта. Но Меркел успя да разубеди лидерите на ЕС и те се съгласиха на разводнена версия, оставяйки надзора върху проекта на Берлин.

Въпросът, пред който сега са изправени Германия и останалата част от Европа, е как да захранват домовете и енергийните фабрики, ако доставките от Русия бъдат прекъснати. Доставките на американския "газ за свобода" се увеличиха и ЕС търси нови енергийни източници.

Путин е изправен пред подобна дилема, докато претегля цената на своята енергийно зависима икономика от загубата на най-големия си газов пазар в Европа. Неотдавна той показа, че се е обърнал към Пекин, който може да се очаква да помогне на Русия.

Междувременно нещата се развиха добре за Варниг, дори ако последният тръбопровод, изцяло собственост на "Газпром", все още не е получил одобрение.

Най-влиятелният чужденец в Русия седи в бордовете на различни известни банки и петролни и газови компании.

Докато той прекарва голяма част от времето си в Русия, домът, в който живее с втората си съпруга, рускиня, и двете им деца, е в Щауфен, в югозападна Германия. На повече от 1000 мили от най-близките руски сили, които лагеруват до границите на Украйна.