Хронология на конфликта: Какво търси Путин в Украйна?

След месеци на военно струпване и обстрелване на границата с Украйна Русия засилва натиска върху бившата си съветска съседка, заплашвайки да дестабилизира Европа и да привлече САЩ.

От миналата година насам Русия засилва военната си хватка върху Украйна, натрупвайки десетки хиляди войници, оборудване и артилерия на прага на страната. Агресията предизвика предупреждения от страна на служители на американското разузнаване, че руската инвазия може да е неизбежна.

През последните седмици главозамайващите дипломатически усилия за намаляване на напрежението не доведоха до никакъв резултат, предава БГНЕС.

Москва многократно е отричала, че планира нападение, като вместо това е настоявала, че подкрепата на НАТО за Украйна представлява нарастваща заплаха за западния фланг на Русия. Ескалацията на обстрела в Източна Украйна и експлозията на автомобил в контролирания от сепаратистите регион Донбас засилиха опасенията, че Москва може да подклажда насилие, за да оправдае инвазия.

Ескалацията на продължаващия от години конфликт между Русия и Украйна предизвика най-голямата криза в областта на сигурността на континента от времето на Студената война насам, повдигайки призрака на опасна конфронтация между западните сили и Москва.

И така, как стигнахме дотук? как стигнахме дотук? Картината на място се променя бързо, но ето какво знаем.

Каква е ситуацията по границата?

Според оценки на американски и украински разузнавателни служби повече от 150 000 руски войници обграждат Украйна от три страни като подкова. Белият дом неведнъж е предупреждавал, че руският президент Владимир Путин може да започне пълномащабно нахлуване в Украйна по всяко време.

На 15 февруари Путин заяви, че връща част от войските си в базата след приключване на ученията и че е готов да намери дипломатически изход от ситуацията.

Това твърдение обаче беше посрещнато скептично от западните служители, последвано от разочарование, когато САЩ заявиха, че вместо да намали силите си, Русия тихомълком мобилизира още няколко хиляди души. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен предупреди, че Съединените щати не са забелязали непосредствени признаци за изтегляне на руските военни, като отбеляза: "За съжаление има разлика между това, което Русия казва и това, което прави.

НАТО повиши готовността на силите си за бързо реагиране, а страните членки вдигнаха в бойна готовност войските си и изпратиха в региона батальони, самолети и кораби. САЩ наредиха изпращането на още 3000 военнослужещи в Полша, с което общият брой на подкрепленията, изпратени в Европа през последните седмици, достигна около 5000 души. САЩ заявяват, че нямат намерение да изпращат войски в Украйна, която не е член на НАТО.

Байдън и европейските лидери предупредиха, че Русия ще понесе сериозни последици, включително санкции, ако Путин продължи с инвазията. Това обаче не пречи на Русия да продължава да укрепва военните си позиции. В края на 2021 г. и началото на 2022 г. сателитни снимки разкриха ново разполагане на руски войски, танкове, артилерия и друго оборудване на множество места, включително в Източна Украйна, Крим и Беларус, където силите на Русия участваха в съвместни учения с най-близкия международен съюзник на Москва.

Въпреки че получава финансиране, обучение и оборудване от САЩ и други държави - членки на НАТО, експертите твърдят, че Украйна ще бъде значително превъзхождана от руската армия, която се модернизира под ръководството на Путин. Ако между двете страни избухне война, десетки хиляди цивилни могат да загинат, а според някои оценки до 5 милиона души ще станат бежанци.

Какво е създало предпоставки за конфликт?

Украйна беше крайъгълен камък на Съветския съюз, докато не гласува с огромно мнозинство за независимост през 1991 г. - крайъгълен камък, който се оказа смъртна присъда за западащата суперсила.

След разпадането на Съветския съюз НАТО се насочва на изток, като включва повечето източноевропейски държави, които са били в комунистическата орбита. През 2004 г. НАТО добавя бившите съветски балтийски републики Естония, Латвия и Литва. Четири години по-късно тя обяви намерението си да предложи членство на Украйна един ден в далечното бъдеще, с което премина червената линия за Русия.

Путин посочи, че разглежда разширяването на НАТО като екзистенциална заплаха, а възможността Украйна да се присъедини към западния военен съюз - като "враждебен акт".

В интервюта и речи той подчертава мнението си, че Украйна е част от Русия в културно, езиково и политическо отношение. Докато част от рускоезичното население в Източна Украйна е на същото мнение, по-националистически настроеното украинскоезично население в западната част на страната исторически е подкрепяло по-нататъшната интеграция с Европа. В статия, написана през юли 2021 г., Путин подчертава общата им история и определя руснаците и украинците като "един народ".

Украинците, които през последните три десетилетия се стремят да се сближат със западните институции като Европейския съюз и НАТО, се противопоставят на тази идея. В началото на 2014 г. масовите протести в столицата Киев, известни като „Евромайдан“, принудиха приятелски настроения към Русия президент да се оттегли, след като отказа да подпише споразумение за партньорство с ЕС.

В отговор Русия анексира украинския полуостров Крим и подклажда сепаратистки бунт в Източна Украйна, като поема контрола над част от региона Донбас. Въпреки споразумението за прекратяване на огъня през 2015 г., двете страни не са постигнали стабилен мир и оттогава фронтовата линия почти не се е променила. По данни на украинското правителство близо 14 000 души са загинали в конфликта, а в Украйна има 1,5 милиона вътрешно разселени лица.

Какво иска Путин?

В продължение на месеци Путин успяваше да засилва натиска върху Запада, без дори да произведе изстрел или да прехвърли танк през границата си с Украйна.

Москва е обвинявана, че води хибридна война срещу Украйна, като използва кибератаки, икономически натиск и пропаганда за провокиране на напрежение. В началото на февруари Държавният департамент на САЩ заяви, че Русия е готова да изфабрикува "претекст за инвазия" чрез видеоклип под фалшив флаг.

Въпреки това намеренията на Кремъл в страната остават до голяма степен загадка. Путин обаче ясно заяви, че вижда в разширяването на НАТО на изток екзистенциална заплаха за Русия.

През декември 2021 г. Путин представи на САЩ и НАТО списък с искания в областта на сигурността. Основното от тях е да се гарантира, че Украйна никога няма да се присъедини към НАТО и че алиансът ще свие военния си отпечатък в Централна и Източна Европа - предложения, които САЩ и техните съюзници многократно са заявявали, че не са жизнеспособни.

Путин посочи, че не се интересува от продължителни преговори по този въпрос. "Вие сте тези, които трябва да ни дадат гаранции, и трябва да го направите незабавно, точно сега", каза той в края на миналата година на годишната си пресконференция. "Разполагаме ли ракети близо до границата със САЩ? Не! САЩ са тези, които дойдоха в нашия дом с ракетите си и вече стоят на прага му."

Преговорите на високо равнище между Запада и Русия приключиха през януари без пробив. Заради тази ситуация европейските лидери започнаха трескава дипломатическа работа, проучвайки дали каналът за преговори, създаден между Франция, Германия, Русия и Украйна за разрешаване на конфликта в Източна Украйна - известен като преговорите в нормандски формат - би могъл да осигури начин за потушаване на настоящата криза.

На пресконференция с новия германски канцлер Олаф Шолц на 16 февруари Путин повтори твърденията, че Украйна провежда "геноцид" срещу рускоговорящите в Донбас, и призова конфликтът да бъде разрешен чрез напредък по Минския мирен договор, като повтори подобна реторика, използвана като претекст за анексирането на Крим.

Москва и Киев продължават да са в противоречие по отношение на ключови елементи от мирното споразумение, подписано през 2015 г. Украинският президент Володимир Зеленски наскоро заяви, че не харесва нито една точка от споразуменията от Минск, които призовават за диалог относно местните избори в два подкрепяни от Русия сепаратистки региона в източната част на страната и, макар да не е ясно в каква последователност, ще възстановят контрола на украинското правителство върху източните граници. Критиците твърдят, че сделката може да даде на Москва неоправдано влияние върху украинската политика.

Путин реагира остро, като заяви, че независимо дали Зеленски харесва плана, той трябва да бъде изпълнен. "Независимо дали ви харесва или не, това е ваш дълг", каза Путин на пресконференция заедно с френския президент Еманюел Макрон. Зеленски, бивш комедиен актьор и телевизионна звезда, спечели изборите през 2019 г. със съкрушителна победа, обещавайки да сложи край на войната в Донбас, но почти нищо не се е променило. В отговор на въпрос за грубия и недипломатичен език на Путин, Зеленски отговори на руски език и направо заяви: "Ние не сме ваши.

Каква е гледната точка на Украйна?

Президентът Зеленски неведнъж е омаловажавал опасността от руско нахлуване, като е посочвал, че тази заплаха съществува от години и не се е увеличила през последните месеци. Подобно е настроението и в Киев, където украинците продължават да се занимават с ежедневната си работа въпреки международните предупреждения и докато чуждестранните правителства изтеглят дипломатическия си персонал от столицата.

Украинското правителство настоява, че Москва не може да попречи на Киев да изгради по-тесни връзки с НАТО или да се намесва по друг начин във вътрешната или външната му политика. "Русия не може да попречи на Украйна да се сближи с НАТО и няма право на глас в съответните дискусии", заяви външното министерство в изявление за CNN.

Напрежението между двете страни се изостря от задълбочаващата се енергийна криза в Украйна, която според Киев Москва е предизвикала умишлено. Украйна смята, че спорният газопровод "Северен поток 2", който свързва руските газови доставки директно с Германия, представлява заплаха за нейната сигурност.

"Северен поток 2" е един от двата тръбопровода, които Русия е положила под вода в Балтийско море в допълнение към традиционната си мрежа от сухопътни тръбопроводи, минаващи през Източна Европа, включително Украйна. Киев разглежда газопроводите през Украйна като елемент на защита срещу руска инвазия, тъй като всяко военно действие може да прекъсне жизненоважния поток на газ за Европа.

Това е само едно от безбройните предизвикателства пред правителството на Зеленски. Бившият актьор, който играеше президент по украинската телевизия, преживя жестоко бойно кръщение в реалната политика, след като встъпи в длъжност през 2019 г.

Популярността на правителството му е в застой на фона на множество вътрешнополитически предизвикателства, включително неотдавнашната трета вълна от инфекции с ковид-19 и затруднената икономика.

Много украинци са недоволни, че правителството не е успяло да изпълни обещанията, които го доведоха на власт, включително борбата с корупцията в съдебната система на страната. Но най-сериозното притеснение е, че Зеленски не успя да постигне мир в източната част на страната.

На фона на предупрежденията на западните лидери за руска инвазия "всеки ден" украинският президент обяви 16 февруари за Ден на националното единство, като настоя, че Украйна няма да бъде сплашена от "никакъв враг" и може да се "защити сама".

"Правим всичко възможно, за да защитим интересите си, и получихме дипломатическа подкрепа от почти всички лидери на цивилизования свят", заяви Зеленски във видеообръщение и добави: "Сигурността на Европа и целия континент зависи от Украйна и нашата армия".