Съветският военачалник е автор на изобретението по време на Втората световна война. Михоил Горикер е знаел силните и слабите страни на танковете и се възползвал от недостатъците им.
Изчисленията му показали, че "таралежът" трябва да бъде по-висок от най-ниската точка на бронираната машина, но не и по-висок от ръба на долната челна плоча на резервоара. Това било важно условие, за да може противотанковото устройство да спре машината, иначе тя го преместила.
Прецизните изчисления показали, че максималната височина на "таралежа" трябва да е от 0,8 до 1 метър. Произведени са от нарязани релси, които им дават необходимата здравина. Съединявани са чрез заваряване под определен ъгъл.
"Таралежите" били тествани на 3 юли 1941 г. Простото на пръв поглед съоръжение се оказало изключително ефективно - спирало 90% от танковата атака и така Москва била спасена.
Същата година край столицата са били разположени повече от 37 000 "таралежа". За да бъдат още по-ефективни, започнали да ги връзват с вериги или стоманени въжета. Дори минирали районите около тях.