Ще може ли Сърбия да бъде в братска прегръдка и с Брюксел, и с Москва?

Когато в края на миналия месец (25 февруари) сръбският президент заяви в обръщение към народа: „Пред нас и пред гражданите на Европа предстоят тежки дни“, както предаде РТС, Александър Вучич демонстрира сложната и незавидна позиция на страната си във външната политика, пише в анализ БТА.

Това се видя още на следващия ден, когато докладчикът на Европарламента за Сърбия Владимир Билчик съобщи, че изборът на Сърбия да не се присъедини към европейските санкции срещу Русия е външнополитическо решение, което е от значение за по-широките отношения между Европейския съюз и Сърбия, съобщи Танюг, цитирайки написаното в Туитър от Билчик.

Кризата в Украйна поставя Вучич пред заемането на ясна позиция по въпроси, чиито отговори той не може - или не иска - да измисли. Президентът на Сърбия се опитва да седи на два стола, като заявява, че Сърбия се застъпва за мир, спазва международното право и смята, че е погрешно нарушаването на териториалния интегритет на която и да било страна, т.е. и на Украйна, но няма да въвежда санкции срещу Русия, тъй като по този въпрос ще се ръководи от защитата на своите интереси.

А сръбските интереси и топлата връзка между Белград и Москва имат история още от времето на войната при разпадането на Югославия по времето на президента Слободан Милошевич. И вероятно е време в Брюксел да си спомнят, че Вучич беше министър на информацията в кабинета на Милошевич. Връзката между днешните отношения Русия-Сърбия с времето на Милошевич се вижда и по факта, че само преди броени дни за сръбски посланик в Москва беше назначен Момчило Бабич, близък приятел на семейството на Милошевич през последните години на Югославия.

Покрай войната в Украйна за Вучич става все по-трудно да крие факта, че не върви в крак с Европа в отношенията си с Русия. И че му е почти невъзможно да бъде в братска прегръдка и с Брюксел, и с Москва.

В продължение на години сръбският президент се опитва да поддържа удобни отношения с Русия на Владимир Путин, като същевременно развива връзките си с Европейския съюз, към който страната му се стреми да се присъедини, и със Запада в по-широк смисъл.

Но войната на Русия в Украйна постави Вучич пред остра дилема. И също така демонстрира противоречието между  балканската страна с ЕС, САЩ и други сили, тъй като тя отказва да наложи санкции на Москва.

В отговор на войната на Путин Вучич се опита да постигне нов баланс. Той декларира "подкрепа за териториалната цялост на Украйна", а правителството му подкрепи резолюцията на ООН, която осъжда агресията на Русия. Но той отхвърли призивите да следва линията на ЕС по отношение на санкциите. Това определено е жест от страна на Белград към Москва за отказа на Русия да наложи такива мерки на Сърбия по време на войните през 90-те години на миналия век.

Вучич, който ще се кандидатира за преизбиране следващия месец, казва, че иска да влезе в западното семейство, което се очертава като все по-трудна задача - до голяма степен поради политиката, която той провежда. Сърбия е силно зависима от руската енергия. Освен това Москва се радва на силна подкрепа сред голяма част от сръбското население, подхранвана от неспирната пропутинска пропаганда, разпространявана от години от медии, лоялни на Вучич.

Тази подкрепа беше демонстрирана в петък вечерта, когато хиляди, някои от които развяваха руски знамена и носеха снимки на Путин, преминаха през центъра на Белград, за да покажат подкрепата си за Москва. Митингът беше в ярък контраст с  масовите протести в цяла Европа, осъждащи войната на Русия в Украйна.

Белград не върви в крак с ЕС и в икономическата област. Докато блокът прекъсва връзките си с Москва и затваря небето си за полети от Русия, Air Serbia увеличаваше обслужването на полетите си до Москва.

"Вучич се намира в трудна и неприятна ситуация, която до голяма степен е негова заслуга", заяви Александра Томанич, изпълнителен директор на Европейския фонд за Балканите, неправителствена организация, която работи за укрепване на демокрацията и насърчаване на европейската интеграция в региона, съобщи „Политико“.

Отношенията между Сърбия и Русия са близки още от разпадането на Югославия през 90-те години на миналия век. Тогава Русия се противопостави на бомбардировките на НАТО срещу Сърбия през 1999 г., предприети заради репресиите на Белград срещу етническите албанци в Косово.

Да не забравяме също така, че Путин използва бомбардировките на НАТО срещу Сърбия, които не бяха одобрени от Съвета за сигурност на ООН, като пример за едностранни военни действия срещу страна, която не е влязла в пряк конфликт със Северноатлантическия пакт, и цитираше тези събития в опитите си да оправдае инвазията си в Украйна.

Москва също така е мощен и гласовит съюзник на Белград, който отхвърля декларацията на Косово за независимост от Сърбия от 2008 г. и блокира присъединяването на Косово към международни организации.

В същото време и Киев не признава Косово, само че очевидно Белград е по-петимен да получава руски газ и оръжия, отколкото пшеница от Украйна.

Путин е посещавал Сърбия няколко пъти и е бил посрещнат топло като приятел на страната както от политическото ръководство, така и от голяма част от населението.

През ноември миналата година Вучич посети Путин и в град Сочи двамата президенти сключиха "невероятна" сделка за газа, в резултат на която цените бяха оставени непроменени, а количествата се увеличиха, въпреки че останалата част от балканския регион е изправена пред криза с електроенергията.

"Популярността на Путин и Русия достигна сюрреалистични нива сред сръбската общественост. Всеки политик се страхува, че ако направи нещо, което се смята за антируско, това ще разгневи значителна част от избирателите му", казва Вук Вуксанович, анализатор в мозъчния тръст "Белградски център за политика на сигурност".

Проучване, публикувано миналата година, показва, че Русия изпреварва с много останалите, когато сърбите са попитани на коя сила трябва да разчитат най-много за националната си сигурност. Същото допитване, проведено за изследователската организация Balkans in Europe Policy Advisory Group, показа, че две трети от сърбите имат "много положително" мнение за Путин.

На този фон всяко сериозно разминаване с Москва може да предизвика сътресения точно в момента, в който на 3 април в Сърбия предстоят парламентарни и президентски избори.

"Достатъчно е руският посланик да излезе с изявление, в което да обвини сръбското правителство, че е предало сръбско-руската дружба в полза на онези, които бомбардираха Сърбия и отнеха Косово, и ще настъпи невъобразим политически хаос", прогнозира Вуксанович.

Отказът на Сърбия да наложи санкции на Русия повдига и неудобни въпроси за ЕС.

Брюксел ясно изтъква, че кандидатите за членство трябва да следват външната политика на ЕС. В резолюцията на Европейския парламент, осъждаща войната на Русия в Украйна, Сърбия беше подложена на критики във връзка със санкциите.

В резолюцията, приета с огромно мнозинство миналата седмица, се изразява "силно съжаление, че Сърбия не се присъединява към санкциите на ЕС срещу Русия, което вреди на процеса на присъединяване към ЕС".

Всъщност анализаторите отдавна не могат да разберат защо ЕС е толкова мек към Вучич, когато става въпрос както за отношението му към Русия, така и за авторитарните тенденции, които той налага у дома. Налице са обвинения към блока, че е твърде склонен да не забелязва, че сръбският президент на думи поддържа, но на практика блокира подкрепяния от ЕС диалог за Косово.

Като се има предвид, че Сърбия е любим партньор и на Китай и че Поднебесната империя инвестира там милиарди евро, е странно как в Брюксел не съзират – и сега – „собствения път“ на Белград към Европа. Както констатира Дойче веле, сръбското правителство твърди, че китайските инвестиции в Сърбия възлизат на десет милиарда евро, но официалните данни на Централната банка говорят за едва 1,6 милиарда - незначителна сума в сравнение с инвестициите от ЕС. Т.е. в сградата "Берлемон" в Брюксел не виждат в Белград потенциална "пета колона" на държави, с които ЕС влиза в противоречия по много въпроси.

Сега остава да видим какъв ще е предсказуемият резултат от президентския вот в Сърбия следващия месец. И с реализъм да прогнозираме, че промяна в политиката на Белград към Москва няма да има. Поне в близко време.  В момента изглежда, че Вучич вероятно залага на модифицирана форма на титовизма – необвързана с военни блокове страна, обгрижвана и от Изтока, и от Запада, въртяща изгоден бизнес с всички. Само че Тито почина. Доста отдавна.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.