Какви военни и политически цели преследва Русия в Украйна?

Руските въоръжени сили, нахлули на 24 февруари в Украйна, се изтеглиха през последните дни от околностите на столицата Киев и северната част на страната. Анализатори обаче подчертават, че Русия се нуждае от победа и си е набелязала няколко военни и политически цели през следващите месеци, отбелязва Франс прес.

Руският президент Владимир Путин очевидно си е бил поставил първоначално по-амбициозни задачи, включително бърза победа над украинската армия и дори поставяне на марионетен режим в Киев, преди страната му да обяви на 25 март, че пренасочва своята "специална военна операция" в Украйна към източния регион Донбас. Иначе няма логика в разгръщането на близо 70-километрова руска механизирана колона северно от украинската столица, пише новинарският сайт "Вокс".

Съединените щати обявиха в края на миналия месец, че Москва не постига целите, които си е поставила в Украйна. Като голяма сила, навлязла на чужда територия, Русия обаче има предимството да може да коригира своята военна стратегия в процеса на бойните действия въпреки тежките загуби, които вероятно е понесла. Впрочем СССР неведнъж е правил това, например по време на войната срещу Финландия през зимата на 1939-1940 г. Тогава съветската армия първоначално губи много хора, но впоследствие успява да подчини със своята мощ значително по-малката съседна страна и да превземе финландските територии, които Кремъл иска. Неслучайно сега има съобщения, че Москва е смекчила до известна степен своята първоначална позиция и се е отказала от част от първоначалните си условия, включително такива, които биха поставили самия суверенитет на Украйна под въпрос.

Така че Русия въпреки всичко може да излезе с укрепнали позиции от тази първа фаза на войната, включително в случай на бързо договаряне на прекратяване на огъня, отбелязва Франс прес. Агенцията посочва в тази връзка пет възможни цели на Москва.

Първо, Русия има нужда от символи. На 9 май страната отбелязва с голяма тържественост победата над нацистка Германия, която заема особено място в руската държавна идеология. Така че Кремъл ще трябва да представи пред обществото положителна равносметка от "спецоперацията".

"Путин е обсебен от символните дати и историята, следователно той изпитва отчаяна нужда от победа преди 9 май", смята Александър Гринберг, анализатор от Ерусалимския институт по стратегия и сигурност.

"Русия не може да си позволи да загуби", добавя Сергей Караганов, почетен президент на руския Съвет за външна и отбранителна политика. Близкият до Путин политолог допълва пред британското списание "Ню стейтсман", че "залозите за руския елит са много високи - за тях това е война за оцеляване".

Второ, стратегическото пристанище на Азовско море Мариупол е от ключово значение в руските военно-политически планове в Украйна.

"Руснаците искат да превземат напълно Мариупол", казва Александър Гринберг - мнение, което споделят мнозина други експерти. Руските сили от седмици не спират да бомбардират града и падането му няма да закъснее, отбелязва АФП.

Пиер Разу, академичен директор на Средиземноморската фондация за стратегически изследвания, посочва, че значителен брой руски сили са ангажирани с Мариупол. Това не им позволява да продължат в други направления.

Контролът върху Мариупол би осигурил сухоземна връзка между анексирания през 2014 г. от Русия Кримски полуостров и провъзгласените от проруските сепаратисти в Източна Украйна Донецка и Луганска народна република, които бяха признати от Москва за независими държави в навечерието на инвазия, представяна от Кремъл като "специална военна операция" в тяхна защита. Падането на града би позволило на руските сили след това "да превземат парче по парче това, което е останало от Донбас, и да (свържат своите владения) в Южна Украйна и крайбрежието на Азовско море", обяснява Разу.

Това прави битката за Мариупол още по-важна. Руската пропагандна машина би могла да представи като успех почти всяко развитие в Украйна, но не и оставането на пристанищния град под контрола на украинските власти. Това повишава неимоверно залозите там и за двете страни в конфликта.

Украйна неслучайно се зарича да защитава Мариупол до последния войник, отбелязва Би Би Си. Впрочем, признавайки, че украинската съпротива е ожесточена. ръководителят на т. нар. Донецка народна република Денис Пушилин прогнозира на 21 март, че ще е необходима повече от една седмица, за да бъде превзет градът. Оттогава вече минаха две седмици. . . 90 процента от Мариупол е разрушен, каза вчера кметът Вадим Бойченко. Украинските сили в града обаче продължават да се държат.

Трето, Русия иска да консолидира своите териториалните придобивки от последните няколко седмици и да гарантира контрола си върху Луганска и Донецка област в Украйна.

Целта на Москва е "да установи в дългосрочен план окупационни режими" в Донбас, твърди Иван Клишч, естонски изследовател от мозъчния тръст "Ридъл".

Хипотезата за прекратяване на огъня е на масата. А това би замразило позициите на страните на фронта, отбелязва АФП.

"Войната далеч не е приключила и е възможно да се превърне в предимство за руснаците в случай на успешна операция в Източна Украйна", смята американският Институт за изследване на войната.

Ако примирието бъде "на принципа запазваш това, което имаш, Русия би могла да запази няколко части от Украйна", съгласява се Иван Клишч. Той допълва, че "това би създало фактически граници на местата, където минава фронтовата линия".

Впрочем замразените сепаратистки конфликти са изпитана тактика на Русия за запазване на нейния контрол върху постсъветското пространство. НАТО не приема за свои членове държави с нерешени териториални проблеми. В Украйна, Грузия и Молдова - три бивши съветски републики, гледащи на Запад - има отцепили се територии, контролирани от поддържани от Москва сепаратисти. Така че контролът върху части от Украйна сам по себе си е стратегически успех от руска гледна точка.

Четвърто, Кремъл може да опита да печели време.

"Руската армия загуби през първите две седмици от войната в Украйна повече войници, отколкото американците за 20 години в Афганистан", отбелязва мозъчният тръст Център "Суфан" в Ню Йорк.

Изправен пред украинската съпротива, руският генерален щаб бе принуден да преразгледа своите цели, но не непременно в дългосрочен план. Пиер Разу дори споменава възможността за разделяне на Украйна на две по река Днепър.

Тази цел обаче очевидно не може да бъде постигната толкова бързо. Русия първо трябва да възстанови силите си, да попълни редиците на своята армия и да замени унищожената военна техника, обяснява Разу. Той прогнозира възможен "втори рунд" на бойните действия "до шест месеца или една година".

Паузата обаче би била от полза и за Киев, отбелязва АФП. "Отвъд сегашната битка в Донбас, ако (конфликтът) в крайна сметка се превърне във война на изтощение, Украйна изглежда в по-благоприятна позиция", коментира Майкъл Кофман, експерт по Русия от Центъра за военноморски анализи във Вашингтон.

И пето, Западът се обедини в единен фронт срещу Русия. В него обаче, изглежда, е възможно да се появят пукнатини. Когато например президентът на САЩ Джо Байдън каза в края на миналия месец при посещение в Полша, че Путин не може да остане на власт, френският му колега Еманюел Макрон се разграничи, посочва АФП.

Лидерите на водещите западни сили наскоро предупредиха срещу "отслабването на решимостта на Запада" пред руската агресия.

Впрочем Москва може да опита да забие клин между западните страни, между които е възможно да се появят разногласия, например за използването на руския газ, отбелязва АФП.

"Целта на играта също е да бъде разделено общественото мнение: европейците помежду си, част от европейците срещу украинците, европейците и американците", казва Пиер Разу.

Да се твърди, че войната върви според плановете на Путин, означава да бъдат пренебрегнати ясните, проверими реалности на самата война, пише "Вокс". Русия все пак може да обърне нещата. При всичките си загуби руските въоръжени сили все още имат значителни преимущества пред украинските, отбелязва американският сайт.
/БТА/