Защо Донбас е толкова важен за Владимир Путин?

Руските сили бомбардират населени места в Източна Украйна с декларираната цел да "освободят" стария индустриален център, известен като Донбас.

Какво представлява украинският Донбас?

Когато руският лидер говори за Донбас, той не говори само за района на Украйна, където се произвеждат въглища и стомана. Той включва и два големи източни региона, Луганск и Донецк, които се простират извън Мариупол на юг чак до северната граница с Русия.

Донбас е предимно рускоговорящ и след като Русия превзе Крим през 2014 г., нейните прокси сили превзеха повече от една трета от източната част на Украйна във война, която никога не приключи. Поставените лица на Русия създадоха така наречените народни републики, които никой не призна, а сега Путин планира да превземе останалата част от изтока.

Луганск и Донецк може и да са рускоговорящи, но вече не са проруски. Едно украинско проучване на общественото мнение през май 2022 г. показа, че 82% от украинците на територия, завзета от Русия след инвазията на 24 февруари, имат негативно отношение към Москва.

Месец след инвазията Русия намали амбициите си да превземе столицата Киев и вместо това премести фокуса си върху Донбас. До края на март тя твърдеше, че е контролирала 93% от Луганск и 54% от Донецк, въпреки че това със сигурност беше преувеличено.

През април Владимир Зеленски обяви, че руските сили са започнали битката за Донбас и че украинските сили отдавна са се подготвяли за нея. Русия е далеч от подчинението на цялата област, въпреки че, ако превземе двата големи града-близнаци Северодонецк и Лисичанск, тогава целият Луганск ще бъде под неин контрол.

Защо Путин иска да контролира Донбас?

Точно преди да започне войната, президентът Путин призна целия Луганск и Донецк за независими от Украйна, а не само ограничените държави, създадени от подкрепяни от Москва проксита.

Той многократно отправя необоснованото обвинение, че Украйна е извършила геноцид на изток. Конфликтът там отне над 14 000 живота от 2014 г. насам, като три четвърти от тях са бойци. 420-километровата линия на контакт не се промени значително след 2015 г.

Тъй като неуспехът на Русия да превземе Киев стана ясен, тя насочи вниманието си към "постигането на главната цел – освобождението на Донбас".

Вероятната следваща стъпка на Москва ще бъде да анексира Донбас и други прилежащи райони, точно както направи президентът Путин с Крим след дискредитиран референдум през 2014 г.

Американските служители смятат, че анексията е на картите, а руският марионетен лидер в Донецк Денис Пушилин заяви, че референдумите ще имат смисъл, когато руските сили завършат превземането на двата региона. Външният свят би считал всяко гласуване за нелегитимно, но той вижда резултата като "очевиден".

Каква е стратегията на Путин?

Руските военни настъпват напред в Луганск и Донецк и окопават райони на юг, като поеха контрола над района на Херсон, на север и запад от Крим, както и част от Запорожие. Русия вече е осигурила сухопътен коридор от Крим до руската граница с превземането на Мариупол. Те имат и контрол върху водоснабдяването на Крим, както и върху най-голямата електроцентрала в Европа.

Но ще бъде ли достатъчва победата в Донбас за Владимир Путин?

Невъзможно е да се разбере какво мисли той и каква е връзката му с военното му командване, казва Сам Крани-Евънс от Кралския институт за обединени служби пред BBC. Но ако Русия успее в Луганск и Донецк, тогава той вярва, че тя ще оцени състоянието на украинските сили: "Ако руснаците смятат, че са в състояние да постигнат повече от заявените от тях цели, подозирам, че ще се стремят към това."

Водещи руски фигури, включително секретарят на Съвета за сигурност Николай Патрушев, дадоха ясно да се разбере, че не преследват крайните срокове, а са подготвени за продължителна война.

Ако успеят в Донбас, може да имат планове за разширяване на печалбите на юг. Руските войски изстреляха ракети по големия град Запорожие и президентът Путин подписа указ, който улеснява гражданите в окупираните от Русия райони на юг да получат руски паспорти.

Един руски генерал предполага, че целта е да се завладее черноморското крайбрежие на Украйна на запад отвъд Одеса, но засега това изглежда малко повече от стремеж.

Как напредват руските сили?

В продължение на седмици руските сили бомбардират Северодонецк и Лисичанск, а украинските сили се оттеглят от Лиман. Те също така са пробили при Попасна и заплашват ключови украински магистрали и линии за доставка, особено пътищата от Лисичанск до Бахмут и главната магистрала М03 от Славянск до Бахмут.

Битката за Луганск навлезе в решаваща фаза, каза ръководителят на регионалната военна администрация Сергей Хайдай.

Много от тези градове вече са преживели години на война, откакто подставените лица на Русия за първи път завзеха големи части от Донбас. В Северодонецк обикновено живеят около 100 000 души - 15 000 все още бяха там, главно в бомбоубежища, докато руските войски напредваха в края на май.

27-годишната Марина Агафонова бяга от дома на семейството си в Лисичанск седмици преди това: "Те атакуваха болници и жилищни сгради", каза тя.

Друга голяма цел по пътя М03 е Славянск, град със 125 000 души, който беше завзет от подкрепяните от Русия сили през 2014 г. Превземането на Краматорск, точно на юг, също е голяма цел.

Но руският напредък е бавен и украинските представители на отбраната смятат, че им липсва високо прецизно оръжие.

"Това е голяма територия за контрол и мисля, че не бива да подценяваме географската сложност на това", казва Трейси Герман, професор по конфликти и сигурност в Кралския колеж в Лондон.

Руснаците вече успяха да блокират по-голямата част от железопътния трафик на изток. Това беше най-бързият път за бягство на цивилни, но и най-ефективният транспорт за украински войски и тежко въоръжение. Влаковите линии за и извън Донбас са прекъснати и единствените останали услуги отиват до Покровск.

Сергей Хайдай вярва, че руският лидер вече е решен да превземе Луганска област, без значение каква е цената - в пари, животи на войници или военно оборудване.

Могат ли украинските сили да издържат?

В началото на войната 10-те бригади, които съставляват Операцията на съвместните сили на Украйна (JFO) на изток, се считат за най-добре оборудваните и най-добре обучените войници, които Украйна има.

Президентът Зеленски разкри на 22 май, че между 50 и 100 войници може да загиват всеки ден в защитата на Източна Украйна. Това би означавало още по-голям брой ранени и Сам Крани-Евънс смята, че е вероятно някои бригади вече да не са боеспособни.

Американски служители изчислиха, че около 93 руски батальонни тактически групи са действали на изток, всяка наброяваща от 700 до 900 души. Но те също са претърпели големи загуби и има нисък морал. Техните части са съставени от мъже, записани от местните сепаратистки райони, много под принуда, както и от по-широката руска армия.

Анализаторът по руски изследвания Майкъл Кофман казва, че военният баланс във войната като цяло е в полза на Украйна, поради наличието на жива сила и достъпа до западната военна подкрепа, но в Донбас е твърде рано да се каже как ще протече войната: "Украйна може да загуби територия в краткосрочен план, но Русия е изправена пред големи проблеми с поддържането на военните си усилия в дългосрочен план или задържането на печалбите".

Ето защо Украйна призовава западните си съюзници да ускорят доставките на тежко въоръжение, включително артилерия с голям обсег.

"Страшно" съществуване в сепаратисткия Луганск

Животът в контролираните от руски прокси райони на Украйна е далеч по-спокоен, отколкото другаде на изток, въпреки че така наречените народни републики обвиняват украинските сили в обстрела на жилищни сгради и убийството на цивилни. Длъжностни лица в Донецк казват, че десетки цивилни са загинали от средата на февруари. Далеч повече са убитите при руски атаки на контролирана от Украйна територия.

Една жена в Луганск казва пред BBC при условие на анонимност, че мъжете на военна възраст са длъжни да се присъединят към местната руска прокси милиция, така че всеки, който иска да избегне мобилизацията, се крие. Хората са я нарекли "могилизация" от руската дума могила, която означава гроб", обяснява тя.

"Има много мъртви и много погребения. Съпругите често не знаят нищо за съдбата на мобилизираните си съпрузи."

Попитана за перспективата за гласуване за присъединяване към Русия, тя каза, че хората разбират, че нямат реална дума по въпроса: "Това е като влак, от който не можеш да слезеш".