В края на юни италианският премиер Марио Драги си тръгна по-рано от срещата на върха на НАТО в Мадрид заради криза в управляващата коалиция. До кризата се стигна, след като бившият италиански премиер Джузепе Конте, лидер на антисистемното Движение "Пет звезди", обвини Драги, че се опитва да го отстрани от лидерската партийна позиция и да извади изобщо "антисистемните петзвездни" от управляващата коалиция. Конте твърдеше, че Драги го е критикувал в телефонен разговор с комика Бепе Грило, съосновател на Движение "Пет звезди". Драги отрече тези твърдения. А Конте сезира президента Серджо Матарела и заплаши, че неговото движение няма да чака да го гонят от управляващата коалиция, а само ще излезе от нея.
Миналата сряда, на 6 юли, се състоя „среща на върха” на Драги с Конте, на която двамата се опитаха да изгладят разногласията си. Конфликтът между двамата назряваше от доста време заради Украйна и последиците за Италия от войната в тази страна. В началото на руската инвазия в Украйна Конте я осъди, наричайки я брутална и жестока агресия. Но още тогава той заговори за това, че разумът трябва да надделее над насилието, че трябва да се търсят дипломатически и политически решения на конфликта. Неговото Движение "Пет звезди" подкрепи в началото подпомагането на Украйна. Но след като Италия прати на три пъти оръжия за тази страна Конте промени позицията си. Основен мотив за това беше както, той изтъкна, кризата за Италия, породена от конфликта в Украйна. Криза, каквато има заради конфликта, и в другите страни в Европа и по света. Криза, свързана с покачване на цените на горивата и енергията, на зърното, на олиото, на хляба и макаронените изделия, на редица други продукти от първа необходимост. Постепенно Конте започна да изтъква, че за правителството на Драги приоритет трябва да бъде защитата на семействата и на фирмите от кризата, а не пращането на военна помощ за Украйна. Той също така каза, че неговото движение ще подкрепи инвестициите в прехода към възобновяеми енергийни източници, но се обяви срещу инвестиции в неекологични енергийни източници, като например завръщането към въглищата, за което заговори Драги, след като стана ясно, че заради украинската криза Италия ще трябва да намали зависимостта си от руските енергийни доставки.
На 6 юли Драги и Конте както изглежда постигнаха някакво разбирателство помежду си. След срещата им Конте каза, че Движение "Пет звезди" засега остава в правителството. Той обаче допълни, че е поискал от Драги промяна на курса и вслушване в исканията на Движението, касаещи неотложни действия в подкрепа на работниците, пенсионерите, хората на свободна практика и безработните, както и на фирмите в разгара на кризата. Три дни по-късно, на 9 юли, обаче Конте сякаш бе забравил за състоялата се среща с Драги и отново отправи заплахи за напускане на управляващата коалиция, ако правителството не промени курса си. Той припомни, че е връчил на Драги от името на Движение "Пет звезди" списък с девет искания, касаещи такива въпроси, като минималната заплата, помощите за справяне с кризата, данъчните облекчения и кредити за хората, подобряващи енергийната ефективност на жилищата си, инвестициите в екологичния преход на силно зависимата от изкопаеми горива страната.
Любопитното е, че всички тези заплахи и предупреждения от страна на Движение "Пет звезди" дойдоха в момент, в който то именно заради политиката на правителството спрямо Украйна и последиците от войната бе обхванато от вътрешнопартийна война. Тя се водеше между лагерите на Конте и на външния министър Луиджи Ди Майо, който беше и част от двете правителства на Конте и който е и бивш политически лидер на движението. От началото на руската инвазия в Украйна Ди Майо винаги следваше твърдата линия на поведение на Драги по такива въпроси като военната помощ, санкциите срещу Русия или мерките за справяне с кризата, породена от конфликта. Но още преди инвазията, на 5 февруари Ди Майо обяви, че се оттегля ръководния комитет на Движение "Пет звезди", за да има повече свобода на действие, а не да бъде зависим от партийния лидер Конте. А преди това в края на януари между Ди Майо и Конте настъпи разрив по въпроса за избор на държавен глава. Тогава Конте подкрепяше идеята за избиране на поста на дипломатката и шефка на разузнаването Елизабета Белони, докато Ди Майо подкрепяше преизбирането на президента Серджо Матарела. Така че войната в Украйна беше само масло в огъня на раздора между двете водещи фигури в Движение "Пет звезди" и техните лагери. Този раздор приключи през юни, когато Ди Майо обвини съпартийците си в незряло поведение по украинския въпрос. После той обяви, че напуска Движението и сформира заедно с около 60 депутати от двете парламентарни камари на нова парламентарна група, наречена „Заедно за бъдещето”. Тя би могла да се превърне и в нова партия в навечерието на парламентарните избори, планирани за догодина.
Всичко това доведе до още по-голям спад в доверието за Движение "Пет звезди" и според допитванията то има сега едва между 10 и 12 процента спрямо 33 процента, получени на изборите през 2018 г., които го направиха фактор в управлението на Италия за две години. Доверието на избирателите в антисистемното движение обаче започна да намалява още през 2018 г., когато то влезе в странна управляваща коалиция с крайната десница „Лига”, а после през 2019 г., когато след разпада на тази коалиция, то влезе в още по-странна коалиция с една от системните партии – левоцентристката Демократическа партия. Доверието в Движението се разклати още повече, когато миналата година то предпочете да остане в състава на управляващата коалиция на Драги, обединяваща антисистемни и системни сили, популисти, крайнолеви, крайнодесни, центристи и либерали. Не бива да се забравя и, че рейтингът на Конте и на неговото Движение пострадаха още повече заради това, че те в качеството си на управляващи през 2020 г. те трябваше да вземат тежки решения за пълни и парализиращи Италия локдауни заради коронавирусната пандемия.
Дали сега Конте ще осъществи заплахите си да изостави правителството на Драги, ще стане ясно тази седмица, когато в парламента трябва да бъде приет окончателно ключов законопроект за помощите за справяне с кризата. Ако Конте и неговите съпартийци го подкрепят, това означава оставане в правителството, но ако не го подкрепят премиерът Марио Драги ще има проблеми. Според Луиджи Ди Майо една правителствена криза точно сега ще е от полза за руския президент Владимир Путин, които само чакат отслабване на властта в още една важна западна европейска столица.
Проблемите за Драги обаче не идват само от антисистемните. Други партии в широката му управляваща коалиция също имат по-различни виждания за украинския конфликт. Още в началото на инвазията бившият италиански премиер Матео Ренци, лидер на малката партия „Италия Вива” (с рейтинг от около 2,5 процента), която също подкрепя коалицията на Драги, побърза да напусне поста си в съвета на директорите на руската компания "Делимобил" която е най-голямата за споделени превози и краткосрочно отдаване на коли под наем. Това обаче не направи Ренци автоматично поддръжник на твърдата линия на Драги срещу Москва и той заяви, че изпращането на оръжия на Украйна и санкциите срещу Русия няма да допринесат за победа във войната, а са само жест на солидарност с Украйна. Ренци естествено осъди руската инвазия, но заговори за запазване на отворен канал за диалог с Русия, защото по думите му "войната се спира с преговори. Путин не е внезапно полудял. Това са повърхностни тълкувания на нещата. Путин променя географията на света, премества барицентъра на изток. Това не е внезапно хрумване, или проява на лудост. Путин отправя предизвикателство пред Европа, защото има пакт с Китай, Индия и много африкански страни. Ето защо е нужно реакцията на всичко това да бъде политическа". Ренци освен това призова бившия германски канцлер Ангела Меркел да поеме отново юздите на дипломацията с Москва. Но в сякаш в отговор на този призив на 17 юни Меркел коментира в интервю за германски издания, че към края на мандата ѝ възможностите ѝ да влияе на Путин чувствително са отслабнали. А когато бе попитана дали би се наела да посредничи в украинския конфликт, тя отговори лаконично: "В момента такъв въпрос не стои на дневен ред".
За напускане на управляващата коалиция в Италия говори от известно време и крайнодясната партия „Лига”. Нейният лидер Матео Салвини иска правителството да промени политиката си по въпроса за имиграцията, данъците, пенсиите и съдебните реформи. Той заплашва, че неговата партия ще реши през есента дали да се изтегли от управляващата коалиция, тъй като избирателите й не одобрявали прекалено левия курс на правителството.
„Лига” (с рейтинг 14-15 процента) подобно на Движение "Пет звезди" има също нееднозначна позиция за Украйна. В началото на руската инвазия в Украйна Салвини нарече Путин е агресор, а Украйна жертва на агресия. Но той също така изрази безпокойство от това, че Италия може да остане без руски газ. Салвини се обяви за санкциониране на руски олигарси, политици и подстрекатели към войната в Украйна, но не и за изпращане на оръжия там, нито за стъпки, които биха лишили Италия от руски газови доставки. Салвини също така изрази готовност да отиде в Украйна като емисар на мира. Той така й не успя да стигне до Украйна, както си мечтаеше, но през март посети полския град Пшемишъл, който е на границата с Украйна с намерението да донесе, както той самият каза помощи и медикаменти за украинските бежанци и да им каже, че за тях вратите на Италия са отворени. Но за негова изненада в Пшемишъл той не бе посрещнат с добре дошъл. Кметът на града Войчех Бакун припомни, че в миналото Салвини е поддържал близки връзки с Русия и е хвалил руския президент Путин. Бакун дори връчи на Салвини тениска с лика на Путин, подобна на тази, която италианският политик носеше през 2015 г. по време на визита в Москва.
Този срамен за Салвини епизод отприщи низ от спомени в Италия за връзките на "Лига" с руската управляваща партия „Единна Русия”. Двете партии сключиха споразумение за партньорство през 2017 г., припомня Ройтерс. През 2015 г. малко след избирането на Серджо Матарела за президент на Италия Салвини заяви: „Заменям двама Матарели за един Путин”. Година преди това Салвини изрази позиция и за сепаратистките републики в Донбас. Тогава в Туитър той написа: „В двете републики от Източна Украйна на изборите побеждават проруски партии. ЕС и САЩ оспорват това. Значи изборите са свободни, само когато резултатът от тях се нрави на ЕС и САЩ”. Пред всички тези припомняния Салвини, който беше министър на вътрешните работи в първото правителство на Конте, отказа да се разкае за позициите си по адрес на Путин и Русия, като заяви, че разкаянията се правят само в църквата. Италиански издания припомниха също, че през 2019 г. във връзка със Салвини се разрази така нареченият скандал „Русиягейт”. Тогава сп. „Еспресо” и изданието „Бъзфийд” публикуваха пространни информации, че съратникът на Салвини – Джанлука Савоини, е преговарял в Москва с неидентифицирани руснаци относно схема за финансиране на „Лига” ( по онова време тя беше част от управляващата коалиция на Дзузепе Конте) с пари от продажба на руски петрол. Твърдеше се, че високопоставени руски представители са били наясно с тези планове. Тогава всички замесени в скандала лица, начело със Салвини отрекоха твърденията. Сега при припомнянето им Салвини заяви, че това са глупости и че той не е заложник на никакви чужди пари. „Имам много недостатъци, но се радвам на свободата си. Не съм взимал никога рубли, долари или швейцарски франкове, нищо не съм взимал”.
Преди месец Салвини бе забъркан в нов скандал с Русия. В пресата в Италия се появиха информации, че той е имал неразрешени от правителството срещи с руски представители след началото на руската инвазия в Украйна. На 1 март Салвини е вечерял с посланика на Русия в Италия Сергей Разов и после двамата са имали още три срещи, съобщи италианското издание "Домани". То добави, че руското посолство в Рим е потвърдило тази информация. Салвини е бил придружаван на тези срещи от своя съветник по външната политика Антонио Капуано. Капуано разказва, че е искал да помогне на Салвини да организира посещение в Москва, за да представи там план в четири точки за постигане на мир. "Руснаците разбраха, че Салвини иска да стигне докрай в името на мира и го поканиха да предприеме други постъпки в тази насока", заяви Капуано пред „Кориере дела сера” на 1 юни. Самият Салвини се оправда, че не е планирал среща с Путин по време на евентуалното си пътуване до Москва, но че е бил в контакт с руския външен министър Сергей Лавров, допълва Франс прес. „Трябва да се работи с посланици и правителства на много страни, за да се постигне мир”, аргументира се лидерът на "Лига". Според италианските медии нито Драги, нито външният министър Ди Майо са знаели за тези самоотвержени планове на крайнодесния лидер.
Нееднозначна спрямо Украйна е и позицията на десноцентристката партия „Форца Италия” (с рейтинг 8-9 процента) на четирикратния италиански премиер Силвио Берлускони, която също е в управляващата коалиция. От началото на руската инвазия в Украйна италиански медии следят под лупа действията и думите на Берлускони, който имаше в миналото близка връзка с Путин, наричана от журналистите „броманс”. Двамата запазиха топлите си отношения и когато Берлускони вече не беше във властта. Така например в новогодишна нощ те са провели дълъг и приятелски разговор, похвали се самият Берлускони тогава. Лидерът на „Форца Италия” дълго време пазеше мълчание по темата за Украйна. Едва в началото на април той заяви, че е дълбоко разочарован и натъжен от Путин. "Познавам Путин от 20 години и той винаги ми е изглеждал като човек на демокрацията и на мира. Колко жалко", каза Берлускони пред съпартийци, събрали се в Рим. На 17 май на партийна проява в Тревильо Берлускони обаче разкритикува начина, по който западните лидери се държат с Путин от началото на инвазията в Украйна. "Един лидер от световна величина, който трябваше да доближи Путин до масата за преговори, вместо това го нарече военнопрестъпник и каза, че той трябва да си отиде от руското управление. Друг лидер, генерален секретар на НАТО, заяви, че независимостта на Донбас никога няма да бъде призната. Разберете, че с тези изказвания Путин е далеч от това да седне на масата за преговори", каза тогава Берлускони.
После обаче негов говорител поясни, че Берлускони никога не е искал да оправдава руската агресия в Украйна, която си остава неприемливо насилие спрямо една суверенна държава. На 20 май Берлускони каза, че пращането на оръжия за Украйна означава, че Италия също е във война. Той призова Европа да се обедини и да отправи предложение за мир, опитвайки се да убеди Украйна да приеме исканията на Путин. Бившият премиер припомни също така, че санкциите срещу Русия са навредили и на италианците, освен на руската икономика, и изрази опасения, че ако спрат напълно руските газови доставки за Италия, това може да доведе до затварянето на хиляди компании, до загубата на 3 милиона работни места, до нарастване на бедността в страната и в крайна сметка „италианците ще трябва да карат следващата зима у дома си, навлечени с якета и на свещ”. Но след като направи това изказване, Берлускони даде отново на заден ход и публикува изявление в подкрепа на Киев. На 12 юни Берлускони заяви, че ако беше президент на Италия, би отишъл в Москва, за да говори с Путин за Украйна, вместо да ходи в Киев, както правят редица западни лидери. Това бе възприето като открита критика към италианския президент Матарела. Но четири дни по-късно италианският премиер Марио Драги показа, че изобщо няма намерение да се вслушва в съвета на Берлускони и заедно с френския президент Еманюел Макрон и германския канцлер Олаф Шолц посети Киев, за да засвидетелства силна подкрепа за Украйна пред руската агресия и за украинските амбиции за еврочленство.
Не бива да се забравя, че още преди началото на руската инвазия в Украйна, когато напрежението между Запада и Русия ескалираше, Берлускони изтъкна способността си да омиротворява двата лагера и припомни, че в началото на 21-и век той е допринесъл за затопляне на отношенията между тогавашния президент на САЩ Джордж Буш-младши и Путин. А на 9 май, когато Русия празнуваше 75-годишнина от победата над нацистка Германия във Втората световна война и на парада в Москва нямаше западни лидери, италиански издания припомниха за едно пророческо писмо на Берлускони отпреди пет години. Тогава Русия празнуваше 70 години от победата във Втората световна война и на парада в Москва отново нямаше западни лидери в знак на протест срещу анексията на Крим и конфликта в Донбас. В писмото си отпреди пет години, адресирано до в. "Джорнале", Берлускони критикуваше това решение на Запада. Първо той определяше този бойкот като липса на уважение "към решаващия принос на Русия в победата над Хитлер".
Според Берлускони подобен западен бойкот освен това тласка Русия към сближаване с Китай и Индия и с други азиатски гиганти. В писмото си Берлускони задаваше въпроса дали след десетилетия на Студена война принуждаването на Русия към изолация и към сближаване с Азия може да се нарече трезва стратегическа перспектива. „Вярваме ли, че това ще направи света по-сигурен, по-свободен и по-проспериращ?”, питаше Берлускони в писмото си. Бившият премиер допълваше, че Русия, която заради своята история и култура има призванието да е голяма европейска страна, трябва да бъде привлечена на страната на Запада, за да го подкрепя в такива предизвикателства, като например, нарастването на икономическата мощ на Азия. „Защо тогава да изолираме Путин? Защо да го принуждаваме да възприема Русия като азиатска сила. Наистина с Русия имаме серия от въпроси за разрешаване. Например украинската криза. Но това са проблеми, за които е смешно да си мислим, че могат да се разрешат без участието на Москва или като се противопоставя Западът на Москва”, заявяваше в писмото си Берлускони. И допълваше, че сигурността на Европа ще се гарантира по-добре с една Русия, която е неделима част част от европейския континент и от Запада, а не с една изолирана, азиатска и настроена към конфликти Русия.
Сред силите в управляващата коалиция на Драги най-твърда спрямо Русия си остава позицията на Демократическата партия (с рейтинг 20-22 процента). Нейният лидер Енрико Лета, който също е бивш италиански премиер, заяви още в началото на руската инвазия в Украйна, че за Путин западняците са мекушави хора. Лета се обяви за възможно най-твърди санкции срещу Русия и подкрепи изпращането на конвенционални оръжия за Украйна. Според Лета 24 февруари 2022 г. е нов 11 септември, който променя историята. „От самото начало не съм имал съмнения, че е необходимо да помогнем на украинския народ да окаже съпротива, защото оказването на съпротива от страна на украинския народ с помощта на конвенционални оръжия е условието да настъпи мир”, каза Лета още през март, цитиран от агенция „АСКА нюз”. А що се касае до по-суровите санкции към Русия, Лета припомни, че когато стане дума за газ и петрол, то дискусиите в ЕС стават трудни и винаги ще има един „Господин не” в организацията. Така Лета визираше противопоставянето на част от санкциите от страна на унгарския премиер Виктор Орбан. "Унгария е една малка страна, но нейният капацитет да вреди е голям по въпроси, по които в ЕС е нужен единодушен вот", заяви той и думите му бяха потвърдени в края на май, когато ЕС трудно постигна компромис относно вноса на руския петрол и накрая заради противопоставянето на Орбан наложи частично петролно ембарго и дори се отказа от решението да включи в санкционния си списък руския патриарх Кирил.
Твърда подкрепа за изпращането на оръжия за Украйна правителството на Драги получи изненадващо и от единствената партия, която отказа да го подкрепи при съставянето му преди една година – патриотичната сила "Италиански братя" (с рейтинг 20-23 процента). Нейната лидерка Джорджа Мелони (бивша министърка в четвъртото правителство на Берлускони) нарече това решение естествен позиция на десницата, призвана да защитава Запада, една позиция, характеризирала по-специално италианска десница след края на Втората световна война. "24 февруари промени всичко. Това беше точката, от която няма връщане назад. Сега в Украйна се решава и нашето бъдеще. Украинците защитават свободата, защото те са част от европейските народи, които са познали комунистическия режим", подчерта Мелони. "Но Украйна е върхът на айсберга на един конфликт, който има за цел един нов световен ред. Ако Украйна капитулира, истинският победител ще бъде не толкова Русия на Путин, а Китай на Си Цзинпин. Западът ще излезе от всичко това силно преоразмерен и вътре в самия Запад онзи, който е най-слаб, тоест Европа, ще свърши в подчинение на Китай, а ние не искаме да сме подчинени на комунистически Китай", каза Мелони, която също така защитава и тезата, че страните, които са най-засегнати от ефекта на твърдите санкции срещу Русия, трябва да получат някаква форма на компенсация, визирайки естествено Италия.
При тези разнородни позиции за украинската криза сред партиите в управляващата коалиция, мисията на Драги да я държи сплотена до изборите догодина е трудна. Но не бива да се забравя, че той е специалист по преговорите и постигането на компромиси на европейско ниво. А редица италиански политици пък се показаха специалисти по категоричните изказвания, последвани от действия, които напълно се различават от категоричността на направените изказвания. Така че когато някои заплашва да напусне правителство, като например Конте, или Салвини, може да си остане само на етапа на заплахите.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.