Ще оцелее ли Владимир Путин или ще бъде свален?

Това, което изглежда като поредица от скорошни неуспехи за Русия в Украйна, подхрани спекулациите дали Владимир Путин може да оцелее като лидер на Русия. И дори да може, за колко време. Не всички автократи губят власт след неуспешна военна кампания. Саддам Хюсеин оцеля дори след катастрофалната война на Ирак с Иран. Но рано или късно краят за тях идва, тъй като властта им е толкова преплетена с мъжеството на бойното поле на нацията им.

Най-емблематичната от загубите на Русия в Украйна трябва да бъде атаката на 8 октомври срещу Керченския мост – любим проект на Путин, който осигури пътни и железопътни връзки между континенталната част на Русия и Крим. Завършен през 2018 г., четири години след като Русия анексира полуострова, той беше повреден, очевидно от експлозиви, ден след като Путин отпразнува 70-ия си рожден ден.

Мостът беше бързо върнат в експлоатация. Но атаката не беше нещо, което Путин можеше да си позволи да остави неотмъстено. В рамките на 48 часа Русия изстреля ракетен удар по градове в Украйна, включително – за първи път – самия център на столицата Киев.

Атаката срещу Керченския мост обаче беше само последното доказателство, че Русия може да загуби тази война. През последния месец Украйна си върна пълния контрол над североизточния район на Харков, превзе стратегически важния град Лиман и продължи настъплението си в южния регион Херсон само няколко дни след като Путин обяви анексирането му от Руската федерация.

Загубите на Русия се отразяват в това, което изглежда като настроение на нарастващо безпокойство в Москва относно хода на войната. В последната от няколкото рокади във военното командване, Путин назначи безмилостния ветеран от конфликта в Сирия, генерал Сергей Суровикин, за общо командване на операциите в Украйна.

Това последва речта на Путин преди три седмици, чрез която той обяви "частичната мобилизация“ на резервисти, ход, който предполага, че войната е продължила по-дълго и е взела по-големи жертви от планираното. Мобилизацията беше последвана от улични протести в много части на Русия и изселване от страната на повече от 200 000 млади мъже, опитващи се да избягат от набора.

Набирането на военни се натъкна на още повече проблеми, тъй като станаха известни множество оплаквания за злоупотреби и несъответствия. Необичайното извинение на Кремъл за "допуснати грешки" беше само един от многото признаци, че Кремъл може да не контролира напълно посланието.

Друга е все по-откровената критика на войната от руската десница. Това са хора, които подкрепиха решението на Путин да започне война, но които сега губят вяра в начина, по който се води война. Те виждат некомпетентност в руското командване и обвиняват Кремъл, че е "мек" към Украйна.

Сякаш това не е достатъчно, извън страната, от Украйна и нейните западни съюзници, идват съобщения за несъгласие в руските редици и твърдения, че Русия изчерпва жизненоважно оборудване и боеприпаси. От САЩ също така "изтече" доклад, според който високопоставен "вътрешен човек" в Кремъл (неидентифициран) е упрекнал директно Путин за воденето на войната.

Въпреки цялата тази негативност обаче има оскъдни доказателства, че самият Путин е в беда или е изложен на риск от непосредствено предизвикателство. Народният протест, както през февруари, така и след указа за мобилизацията, изчезна. Разрешаването на хората да напускат страната може всъщност да е осигурило разумен предпазен клапан. Докато някои външни наблюдатели забелязват борбата за предимство в Кремъл, поне фасадата на официалното единство до голяма степен издържа.

От друга страна, в системи със затворени врати, като днешната в Русия, първото, което някой може да научи за промяна на върха, е след като тя се случи. Твърдолинейният преврат срещу Михаил Горбачов през 1991 г. дойде неочаквано.

Заслужава да се отбележи също, че най-яростните публични критики към войната в Русия идват не от либералната левица, а от националистическата десница. Това означава, че тези, които шумно агитират от чужбина за падането на Путин, трябва да внимават какво си пожелават. Нов лидер в Кремъл може да бъде точно обратното на по-отстъпчивия човек, който те жадуват.

Това не означава, че нов лидер в Кремъл може да не предвещава обратен завой в руската политика с минимална загуба и шанс за нов старт в отношенията с Украйна и Запада. Може. Но може да създаде и по-твърда версия на същото.

Тук може би си струва да поставим под въпрос две предпоставки. Първият е, че не може да има мир, докато Путин е на власт. Изглежда, че западният консенсус е изграден около тази идея, а сега тя е залегнала и в Украйна с президентски указ. Това е жалко, защото Кремъл може би започва да намеква за нов интерес към дипломацията.

Когато Путин обяви анексирането на четири украински региона на 30 септември, той пропусна изречение за готовността си за преговори с Украйна. През последните няколко дни руският външен министър Сергей Лавров предложи проучвателни преговори със САЩ или Турция в интервю за руската държавна телевизия. След това дойде и странният "мирен план", предложен от Илон Мъск, който може или не може да е получил одобрението на Русия, както и друга възможна инициатива от Турция. Всички тези предложения и полупредложения бяха отхвърлени от Украйна – разбираемо. Но битката продължава и загубите се увеличават.

Отказът на Киев да преговаря – и нежеланието на Съединените щати и другите западни поддръжници на Украйна да се ангажират с преговори без съгласието на Украйна – се основава на убеждението, че Украйна или печели, или може да спечели тази война. Това е втората предпоставка, която може да се нуждае от друг поглед.

Ракетните удари на Русия в отговор на атаката на Керченския мост показват обхвата на мощта на Русия, ако реши да я използва. Дали Русия губи или може да загуби зависи и от това какви са нейните истински цели (за разлика от тези, които й се вменяват от Запада). В изявленията на Путин териториалните амбиции на Русия остават ограничени до Донбас, а отбранителните й амбиции до украинския неутралитет. В речта си за мобилизация Путин подчерта, че целите на Русия не са се променили.

Също така е необходимо да се внимава при оценката на действителното състояние на бойното поле и ресурсите от двете страни. Информацията за руски жертви и капитулирала идва изключително от украински източници. Украйна може да е постигнала напредък на изток и юг, но засега те са малки в сравнение със земята, която Русия все още държи от първите седмици на войната.

Нещо повече, Западът прогнозира руски недостиг на боеприпаси, особено на ракети, от месеци, с изключително малко подкрепящи доказателства. Западните санкции може да имат някакъв ефект в по-дългосрочен план, но досега те са се отразили върху Европа само под формата на значително по-високи цени на енергията.

Що се отнася до Украйна, тя остава и ще остане силно зависима от западната подкрепа. При повторното превземане на Лайман имаше спорове между цивилни заради недостиг на дажби. Ами ако дойде време, когато водоснабдяването и електроснабдяването на Украйна са твърде повредени, за да бъдат бързо поправени? Колко скоро моралът – дори страхотно устойчивият морал на Украйна, ще започне да се пропуква? Кога и как САЩ и другите биха могли да започнат да се притесняват от цената (във всички смисъли, включително за собствената сигурност на Запада) да доставят на Украйна все по-големи количества все по-модерни оръжия?

Дори ако перспективите за поражението на Русия и победата на Украйна са били преувеличени, разбира се, това все още не означава, че Путин е в безопасност в своя Кремъл. Водейки война срещу Украйна, той направи ужасна грешка в изчисленията, за която в крайна сметка може да трябва да плати. Но Путин е човекът, който отговаря за Русия в момента и ако трябва да се говори, трябва да се говори с него. Нито основните грижи на Русия ще се променят в случай на нов лидер. Всеки наследник ще има същите опасения относно сигурността на Русия и уязвимостта на западните й граници.

Както лорд Палмерстън и Хенри Кисинджър казаха по различни начини, приятели и врагове могат да идват и да си отиват, но интересите остават същите. А интересите са това, което всеки национален лидер е длъжен да защитава, независимо дали седи в Москва или Киев, Вашингтон или Лондон.

Коментарът е на Мери Дежевски за The Independent.