Европа е изправена пред задълбочаваща се енергийна криза, отчасти заради войната между Русия и Украйна, тъй като Москва спря доставките на природен газ в отговор на икономическите санкции, наложени от Запада, предава БГНЕС.
Европейските правителства се опитват да диверсифицират доставките и да въведат мерки за намаляване на търсенето и пестене на енергия.
Норвегия
В сряда премиерът на Норвегия Йонас Гар Стор предупреди, че енергийната криза може да доведе до засилване на енергийния национализъм в Европа.
"В критичната ситуация, в която се намираме в момента, с високите цени на електроенергията и газа, които засягат обикновените хора, промишлеността, работните места и икономиката, има опасност всички ние да започнем да се интересуваме повече от националните условия и от това как да осигурим енергийните си доставки", заяви Стор пред норвежката информационна агенция NTB.
Той каза, че енергийната криза може да доведе до това всяка страна да даде приоритет на собствените си нужди, така че сътрудничеството е от съществено значение, за да се избегне изоставянето на някои държави.
"Мисля, че европейските лидери знаят, че ако всяка страна започне да прави нещо самостоятелно, тогава всички ще загубят. Но комуникационното предизвикателство е да се внуши, че трябва да намерим решения заедно", каза той.
Осло обаче си навлече критики от страна на Европейския съюз и съседните държави Швеция, Дания и Финландия, когато разкри плана си за "механизъм за управление", който ще гарантира, че Норвегия ще има достатъчно електроенергия по време на криза.
Финландската мрежова компания Fingrid обвини Норвегия, че действа националистически, когато страната обяви плановете си да намали износа на електроенергия за Европа.
Но Стор не се съгласи с това, като заяви: "Не съм се сблъсквал с никакви критики по този въпрос".
"Всички разбират за какво става дума", тъй като Норвегия има "напълно уникална енергийна система" с хиляди водни резервоари, каза той пред НТВ.
Стор подчерта, че Норвегия ще продължи да споделя енергия със съседните държави.
"Ако всяка страна имаше своя собствена затворена система, щеше да се наложи да натрупаме огромни резерви, за да можем да посрещнем моменти на недостиг. Сега успяхме да балансираме това по добър начин и трябва да се грижим за това сътрудничество", добави той.
Той посочи, че цената на газа сега е същата като преди войната в Украйна, но прогнозите сочат, че тя отново ще се повиши.
"Струва си да си дадем сметка колко далеч е стигнало сътрудничеството в ЕС. Лидерите на ЕС успяха да намалят цените и предприеха редица съвместни мерки, които успокоиха пазара", добави той.
Нидерландия
Пекарните в Нидерландия са изправени пред заплахата от затваряне на фона на нарастващите разходи за енергия след войната на Русия в Украйна.
Но тъй като цените на електроенергията и природния газ се покачват, собствениците на пекарни измислят нови начини да намалят разходите си, като същевременно продължават да работят по дълги часове всеки ден, за да отговорят на изискванията на клиентите.
Хасан Атик, хлебар в град Шидам, заяви пред Анадолската агенция, че бизнесът с пекарни е силно засегнат от енергийната криза в страната.
"Докато преди месечната сметка за енергия беше 1 800 евро, сега тя е 5 400 евро. Това е огромна сума за нас", каза той.
Атик сподели, че се опитва да пести енергия, като намалява производството и не използва фурната твърде много.
"Направихме малка промяна в цените, но това е наистина извънредно много за хората, защото дори 25 или 30 цента могат да бъдат твърде много за бюджета на всеки. Покупателната способност на хората е намаляла значително", казва той.
Атик очаква спешни решения от правителството и енергийните компании и казва, че в противен случай след три до пет месеца много пекарни ще бъдат изправени пред заплахата от затваряне.
Зеки Солмаз, който е пекар от 30 години в Ротердам, казва, че енергийната криза е засегнала най-много пекарите.
"Сега плащам (за сметките за енергия) почти три пъти повече, отколкото преди", казва той пред Анадолската агенция. "Докато плащах по 1600 евро на месец, след изтичането на договора ми с енергийната компания месечната сметка се увеличи на 5600 евро,.
"Вече не включваме лампите, когато не са необходими. Затваряме горното отделение на фурната" и работим с оборудването само когато е необходимо, каза той, но добави, че това не е достатъчно.
"Като семейство се опитваме да се издържаме със спестяванията си. Така продължава вече два месеца, но не знам колко още можем да продължим", каза той.
Инеке Руйс, служителка на 25-годишна пекарна в Схидам, заяви, че пекарната ще затвори тази седмица поради енергийната криза и недостига на персонал.
На 20 септември нидерландското правителство обяви, че от 1 януари 2023 г. ще се прилага таван на цените на енергията за домакинствата.
Украйна
Единственият оператор на електропреносната мрежа на Украйна съобщи в сряда, че в редица региони има прекъсване на електрозахранването, тъй като се подготвя да стабилизира енергийните доставки, нарушени от неотдавнашните руски нападения с дронове и ракети.
В изявление на "Укренерго" се казва, че към 6 ч. местно време без ток са били хората в столицата Киев, както и в Черниговска, Черкаска, Житомирска, Сумска, Харковска и Полтавска области.
Ограниченията на потреблението са необходими, за да се намали натоварването на мрежата, да се осигури устойчиво балансиране на електропреносната мрежа и да се избегнат повтарящи се аварии, допълни тя.
Във вторник президентът Володимир Зеленски обяви на среща с комисаря по енергетиката на ЕС Кадри Симсон, че 40% от енергийната инфраструктура на Украйна е сериозно повредена, откакто Русия започна своята "специална военна операция" през февруари.
Неотдавнашната ескалация се разглежда като очевидно отмъщение за атаката срещу руския Черноморски флот и срещу моста, свързващ Крим с Русия.
"За съжаление, поради ударите на ракети и безпилотни самолети камикадзе от страна на Руската федерация по нашата енергийна система, ние преустановихме този процес", заяви Зеленски, визирайки износа на електроенергия от Украйна за Европа.
На 20 октомври Киев съобщи, че ще намали потреблението на енергия в цялата страна с 20% поради по-малкото производство от повредените енергийни съоръжения.