Как реагира България на войната в Украйна?

Служебният кабинет одобри преди дни допълнително финансиране на мерките за подпомагане на украинските бежанци, а на 23 декември в Държавен вестник беше обнародван Законът за ратифициране на Споразумението между Министерствата на отбраната на България и на Украйна за безвъзмездното предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси.

Това се случва около десет месеца след като руският президент Владимир Путин обяви, че е взел решение за провеждане на "специална операция за защита на Донбас". Малко по-късно същия ден украинският държавен глава Володимир Зеленски съобщи, че се въвежда военно положение на цялата територия на Украйна. Това е най-голямото нападение от една държава срещу друга в Европа от Втората световна война (1939-1945), сочи справка на отдел "Справочна% на БТА.

Реакцията на България

Още сутринта на 24 февруари президентът Румен Радев свика среща на държавните институции във връзка с военните действия в Украйна. „Оценихме по данните на всички служби, че към момента няма пряка военна заплаха за сигурността на България, но има редица рискове", каза след срещата Радев и допълни, че в 21-ви век в Европа да летят стратегически бомбардировачи, ракети; въздушни и морски десанти с удари по суверенна държава, е категорично недопустимо.

„Нарочно не говорим с войнствена риторика и неслучайно цитирах президента Путин, той каза, че това е специална операция, затова защото по този начин нито НАТО, нито президентът Путин затварят напълно вратата за дипломацията", каза тогавашният министър на отбраната Стефан Янев в парламента, след като депутатите изслушаха при закрити врата службите за сигурност.

Оставка на министъра на отбраната

След позицията на Стефан Янев различни политически формации настояха за неговата оставка, а на 28 февруари тогавашният премиер Кирил Петков я поиска официално. Решението на Петков доведе и до протест на граждани. На 1 март Стефан Янев бе освободен, а на негово място застана Драгомир Заков.

Помощ за Украйна

В общественото пространство започна дебат за това трябва или не България да предостави въоръжение на Украйна.  От БСП и „Възраждане" се обявиха против, а левицата заплаши да напусне тогавашната управляваща коалиция („Продължаваме Промяната", „БСП за България", „Има такъв народ" и „Демократична България").

На 28 април българска делегация, начело с тогавашния премиер Кирил Петков, посети Киев и се срещна с украинския президент Володимир Зеленски. Петков посочи, че целта на посещението е да се запознаят на място с последиците от военните действия. Премиерът каза, че България ще положи всички усилия да участва в преодоляването на последиците от военния конфликт и възстановяването на щетите. Малко преди това Петков обяви, че открива публична кампания за набиране на финансов ресурс, който да бъде предоставен на украинското правителство. „Призовавам всеки български гражданин, който наистина иска да помогне на Украйна, да дари като мен една заплата. Думите са лесни, делата са трудни, време е фейсбук постовете да се превърнат в средства за Украйна", каза Петков.

На 4 май, след пет часа дебати, парламентът одобри оказването на хуманитарна, финансова и военнотехническа помощ за Украйна, съобразно възможностите на България. Същата сутрин в Народното събрание беше внесено писмо от името на президента на Украйна Володимир Зеленски, депозирано от украинския посланик у нас Виталий Москаленко. Писмото бе вследствие от разговорите в Киев на премиера Кирил Петков и Володимир Зеленски. В него се потвърди, че Киев иска от България украинска военна техника да бъде ремонтирана у нас, както и подкрепа за европейската интеграция на страната.

Решението на парламента не включваше изпращане на оръжия на Украйна.

Украинските бежанци в България

Още след началото на конфликта хиляди хора в страната се наредиха пред пунктовете на Българския червен кръст (БЧК), за да оставят помощи за украинските бежанци в България, както и за хората в Украйна.

На 19 декември служебният министър на отбраната Димитър Стоянов посети Киев и се срещна с украинския си колега Олексий Резников. Там Стоянов посочи, че от началото на войната България е предоставила хуманитарна помощ на Украйна в размер на 448 милиона лева.

България отзова 70 руски дипломати

На 28 юни тогавашният премиер в оставка Кирил Петков обяви, че България отзовава 70 дипломати от посолството на Руската федерация в София. Искам да кажа на всички чужди страни, не само на руската, че всички, които работят срещу интересите на България, ще бъдат отзовани да си отидат обратно в страната, от която са дошли, каза тогава Петков. На 5 август Русия съобщи, че гони 14 български дипломати като ответна мярка.

Решението за отзоваването на руските дипломати предизвика полярни реакции сред обществото и политическите формации в страната и предизвика изслушване на Кирил Петков в Народното събрание.

Военна помощ за Украйна

След предсрочните избори на 2 октомври, новоизбраните депутатите в 48-ото народно събрание взеха ново решение за военната помощ, която България ще окаже на Украйна.

На 3 ноември депутатите решиха Министерският съвет в срок до един месец да внесе в Народното събрание проект на решение за предоставяне на военна и военнотехническа подкрепа за Украйна. Решението беше подкрепено от парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, "Продължаваме Промяната", ДПС, "Демократична България" и "Български възход" с лидер Стефан Янев. Против него бяха от "БСП за България" и "Възраждане", а по време на гласуването от левицата издигнаха призив, написан на листове - "Не на оръжията! Мир!". Веднага след гласуването служебният министър на отбраната Димитър Стоянов заяви, че предложението на Министерството на отбраната ще бъде крайно консервативно.

Ден преди парламентът да гласува военната помощ за Украйна, служебният министър на икономиката и индустрията Никола Стоянов каза, че България ще предостави на Украйна леко стрелково оръжие и някои боеприпаси.

Малко повече от месец по късно, на 9 декември, парламентът реши България да изпрати военна и военнотехническа подкрепа на Украйна. Обемът и видът на въоръжението са засекретени. Парламентарните групи на ГЕРБ-СДС, ДПС, "Демократична България" и "Български възход" подкрепиха единодушно проекторешението. От ПГ на "Продължаваме Промяната" един депутат се въздържа, а останалите гласуваха "за". "Възраждане" гласува единодушно "против". От "БСП за България" един народен представител гласува "за", а останалите му колеги бяха "против".

Военната помощ, която България ще предостави на Украйна, няма по никакъв начин да накърни способностите на Българската армия, заяви Димитър Стоянов, но без да уточни какво въоръжение ще предостави страната ни на Киев.

На 16 декември последва и ратифициране на Споразумението между Министерствата на отбраната на България и Украйна относно безвъзмездно предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси. Ратификацията на документа подкрепиха 166 народни представители, а 48 бяха "против". А от „БСП за България" настояха президентът Румен Радев да наложи вето на споразумението. Лидерът на левицата Корнелия Нинова заяви, че ако държавният глава не наложи вето, от БСП ще сезират Конституционния съд.

На 23 декември беше обнародван Законът за ратифициране на Споразумението между министерствата на отбраната на България и Министерството и Украйна относно безвъзмездното предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси. Същия ден Корнелия Нинова се обърна към президента Румен Радев и заяви, че държавният глава дължи обяснение на обществото защо е поел риска „да въвлечете България във войната".

„Неведнъж призовах народните представители, включително от трибуната на Народното събрание, за разум и отговорна позиция по темата. За съжаление, войнолюбците в Народното събрание взеха решение за военна помощ за Украйна с огромно мнозинство и задължиха служебното правителство да сключи договор с Украйна за такава помощ", отговори по-късно държавният глава.  

В деня на обнародването на договора между България и Украйна парламентарните групи на „БСП за България" и „Възраждане" внесоха искане в Конституционния съд за обявяване за противоконституционно на решението за оказване на военна и военнотехническа помощ за Украйна.

На 23 декември в Държавен вестник беше обнародван Законът за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на България и Министерството на отбраната на Украйна относно безвъзмездното предоставяне на въоръжение, техника и боеприпаси.

Вчера служебното правителство одобри проект на допълнително споразумение между Министерствата на отбраната на България и на Украйна. Изменението в свързано с отпадане на параграф 3 на чл.1 от споразумението, подписано на 5 декември т.г., в който се предвиждаше възможност списъкът с предоставяните вещи, представляващ Приложение № 1 към Споразумението, да бъде променян с решение на Министерски съвет по искане на украинската страна, само ако българската страна има такава възможност и за нея това е целесъобразно.

С проекта на допълнителното споразумение се отчитат съображенията, изразени в процеса на обсъждане на законопроекта за ратификация на споразумението от 5 декември в Народното събрание, свързани с целесъобразността от предоставяне на възможност Министерският съвет да взема решения относно промяна на списъка на предоставянето на въоръжение, техника и боеприпаси.

Предоставянето на последваща помощ на украинската страна ще се извършва с допълнителни споразумения, които също ще подлежат на ратификация от българския парламент. Така крайното решение ще е на законодателния орган.

Предложената промяна е съгласувана с украинската страна, която е изразила съгласие, информираха от пресслужбата на правителството.