От момчето в затвора, до боец в Украйна: Пригожин няма ключ за изключване

В разгара на първото скрито нахлуване на Русия в Източна Украйна през лятото на 2014 г. група висши руски служители се събраха в централата на министерството на отбраната, внушителна сграда от ерата на Сталин на брега на река Москва.

Мнозина в министерството не харесаха поведението на Пригожин, но той даде да се разбере, че това не е обикновено искане. "Заповедите идват от татко", казал той на служителите на отбраната, използвайки псевдоним за Владимир Путин, предназначен да подчертае близостта му с президента.

Този разказ за срещата, който не е бил публикуван досега, е предоставен от бивш високопоставен служител на министерството на отбраната, който е пряко запознат с дискусиите, и е публикуван от The Guardian.

Всъщност решенията, взети на този ден, ще имат огромно влияние върху външната политика на Русия и нейните военни приключения през идните години. Армията от бойци на Пригожин ще стане известна като групата "Вагнер" и ще участва в действия в Украйна, Сирия и много африкански страни.

След решението на Путин миналата година да започне пълномащабно нахлуване в Украйна, "Вагнер" отново пренасочи дейността си към съседа на Русия. Неговите редици са нараснали до около 50 000, според оценки на западното разузнаване, включително десетки хиляди бивши затворници, вербувани от затвори в Русия, често лично от Пригожин.

По-рано този месец, когато войските на Пригожин превзеха украинския град Соледар, първата териториална придобивка на Москва във войната от лятото насам, Пригожин пусна видео, възхваляващо "Вагнер" като "вероятно най-опитната армия в света днес".

Пригожин си спечели репутацията на най-жестокия командир сред онези, които ръководят мрачната инвазия на Русия. Той изглежда мълчаливо подкрепя видеозапис, показващ убийството с чук на дезертьор от "Вагнер", който очевидно е бил върнат от украинците при размяна на затворници. "Кучешка смърт за куче", каза Пригожин в изявление по това време.

Пригожин не отговори на искане за коментар за тази статия. Но след години работа в сянка, той очевидно се наслаждава на светлината на прожекторите като един от най-могъщите, и най-обсъжданите, членове на двора на Путин. Това беше изключително изкачване за човек, който някога е прекарал близо десетилетие в затвора и който след освобождаването си е станал продавач на хотдог.

The Guardian е разговарял с много хора, които са познавали Пригожин през годините, много от които са пожелали анонимност, за да говорят свободно и да сглобят историята му. От тези разговори се очертава картина на безмилостен интригант, който беше раболепен към висшестоящите и често тираничен към подчинените, докато се издига към върха.

"Той е устремен и талантлив и няма да се отклони от нищо, за да получи това, което иска", казва бизнесмен, който познавал Пригожин през 90-те години.

За Пригожин, спекулират тези, които го познават, нито парите, нито властта са били единственият мотивационен фактор, въпреки че той е натрупал много и от двете по пътя. Вместо това, казват те, той е воден от тръпката от преследването, вярата, че се бори с корумпираните елити от името на обикновения човек, и желанието да смаже съперниците си.

"Изглежда, че той се отклонява от самия процес, а не само от крайния резултат", казва бившият служител на отбраната.

През годините Пригожин си създаде много врагове: бивши бизнес партньори, които се чувстваха измамени, армейски генерали, които той критикуваше като бюрократи, и висши служители по сигурността, които се страхуваха, че той таи амбиции да завземе политическа власт.

Но досега той е запазил благоволението на най-важния си поддръжник: мъжът, когото нарича Татко.

Евгений Пригожин е роден в Ленинград, сега Санкт Петербург, през 1961 г. - девет години след Путин. Баща му умира, когато е малък, а майка му е работила в болница. Младият Пригожин е изпратен в спортна академия, където ежедневните дейности често включват часове ски бягане.

Той не успява да стане професионален спортист и след като завърши училище, попада в група от дребни престъпници. Съдебните документи от 1981 г., разгледани от The Guardian, разказват тази история.

Една вечер през март 1980 г., по време на мрачния край на управлението на Леонид Брежнев над Съветския съюз, 18-годишният Пригожин и трима приятели излизат от кафене в Санкт Петербург близо до полунощ и забелязват жена, която върви сама по тъмната улица.

Един от приятелите на Пригожин разсейва жената, като иска цигара. Когато отваря чантата си, Пригожин се появи зад нея и я хваща за врата, стискайки я, докато тя загуби съзнание. Тогава приятелката му събува обувките й, докато Пригожин сръчно сваля златните й обеци и ги прибра в джоба си. Квартетът спринтира, оставяйки жената да лежи на улицата.

Това е един от многото грабежи, които Пригожин и приятелите му са извършили в Санкт Петербург за период от няколко месеца, установява съдът. Той е осъден на 13 години затвор и прекарва остатъка от десетилетието зад решетките, пропускайки смъртта на Брежнев и перестройката на Михаил Горбачов. Освободен е през 1990 г., когато Съветският съюз е в смъртна агония. Той се върна в Санкт Петербург.

Градът е на ръба на монументална трансформация, с големи богатства, очакващи онези, които са достатъчно хитри или нагли, за да ги заграбят. Пригожин започва скромно, продавайки хотдог. Той забъркал горчицата в кухнята на семейния си апартамент.

"Правихме 1000 долара на месец, което в рубли беше цяла планина. Майка ми едва ли можеше да преброи всичко", разказа той пред новинарския портал в Санкт Петербург Город 812 през 2011 г. - едно от единствените му интервюта.

Но Пригожин гледаше по-високо от бързото хранене и знаеше как да установи контактите, от които се нуждаеше. "Той винаги търсеше хора по-високо, за да се сприятели. И беше добър в това", казва бизнесменът, който го познаваше през 90-те години.

Не след дълго Пригожин притежава дял във верига супермаркети и през 1995 г. решава, че е време да отвори ресторант с бизнес партньорите си. Той открина Тони Гиър, британски хотелски администратор, който преди това е работил в Savoy в Лондон и сега е в един от малкото луксозни хотели в Санкт Петербург.

Пригожин наема Гиър да управлява първо магазин за вино, а след това новия му ресторант, "Старата митница", на остров Василиевски в Санкт Петербург.

Първоначално "Старата митница" наема стриптизьорки, за да събере клиентела, но скоро се разчува, че храната е отлична и стриптизьорките са уволнени. Гиър се фокусира върху маркетинга на заведението като най-изисканото място за хранене в град, който едва открива изисканата кухня. Поп звезди и бизнесмени обичаха да хапват там, както и кметът на Санкт Петербург Анатолий Собчак, който понякога идвал със своя заместник Владимир Путин.

Гиър все още живее в Санкт Петербург. По-рано той е изразявал възхищението си към Пригожин, но го описва като "много строг" шеф, който дори би използвал специален светлинен проектор, за да търси прах под масите всяка сутрин, за да провери дали чистачките работят правилно.

Още през 90-те години на миналия век Пригожин не е споменавал в разговор, че е прекарал десетилетие в затвора, твърдят хора, които са го познавали. Той включва чара си, за да се запознае с новите си високопоставени клиенти.

"Той може да се адаптира, за да угоди на всеки човек, ако има нужда от нещо от него. Това със сигурност е един от талантите му", споделя бизнесменът, който го познава тогава.

В едно от по-необичайните приятелства на постсъветска Русия Пригожин завързва приятелство с известния виолончелист Мстислав Ростропович, който е емигрирал от Съветския съюз през 70-те години.

Когато Ростропович бе домакин на кралицата на Испания в дома си в Санкт Петербург през 2001 г., Пригожин осигурява кетъринга. Ростропович дори кани Пригожин и съпругата му на гала концерт в Барбикан, част от честването на 75-ия му рожден ден в Лондон през 2002 г., според записите на Лондонския симфоничен оркестър в списъка с покани за събитието.

По това време Путин вече е президент на Русия. През първите години на своето управление Путин обича да се среща с чуждестранни високопоставени лица в родния си град и понякога ги води до "Старата митница" или до "Новия остров", лодка, която Пригожин бе превърнал в плаващ ресторант.

Снимки от този пероид показват Пригожин на заден план, сериозен и ненатрапчив. На една той дебне зад масата, докато Путин вечеря с Джордж Буш, на друта той стои зад принц Чарлз на прием през 2003 г. в Ермитажа в Санкт Петербург.

"Путин видя, че нямам нищо против да донеса чиниите сам", каза Пригожин. Това беше началото на една връзка с руския президент, която щеше да расте и метастазира по неочаквани начини.

Не след дълго Пригожин започва да печели договори за обслужване на големи правителствени събития чрез Concord, холдингова компания, която той създава през 90-те години. Следващата стъпка са гигантски държавни договори за доставки. През 2012 г. той печели повече от 10,5 милиарда рубли от договори за осигуряване на храна за московските училища.

Нови възможности се появиха, когато Русия анексира Крим през март 2014 г. и скоро след това се намеси военно в Източна Украйна. Путин отрече редовните руски войски да са били замесени и в двата случая, въпреки купината доказателства за противното.

Кремъл започна да мисли как да направи отричането малко по-правдоподобно. Въпреки че частните военни компании бяха незаконни в Русия, се появиха няколко групи, които изглежда координираха действията си с министерството на отбраната, но можеха да действат на една ръка разстояние. "Вагнер" на Пригожин стана най-известният от тях.

"Мисля, че Пригожин представи проекта на Путин и той се съгласи", казва бившият служител на министерството на отбраната, отхвърляйки спекулациите, че Вагнер е бил проект на руското военно разузнаване ГРУ от самото начало. "Може да е имало хора от ГРУ, които са съветвали, но в крайна сметка това беше проектът на Пригожин."

Министерството предоставило на Пригожин земя в Молкино в Южна Русия, твърди източникът, където компании, свързани с Пригожин, са построили база за бойци под прикритието на детски лагер. Ройтерс съобщи за предполагаемите връзки на Пригожин със сайта Molkino през 2019 г.

Изглежда, че схемата е събудила апетита на Пригожин. "Той беше като куче за следене, винаги търсещо пари", казва бившият служител.

В един обмен на имейли, прегледан от Guardian между групата Concord на Пригожин и министерството на отбраната през пролетта на 2014 г., старши адвокат на Concord обсъжда варианта за снабдяване на огромната мрежа от руски военни градове с храна и други провизии.

Този проект в крайна сметка не се материализира, но до 2015 г. неговите компании са спечелили големи договори на стойност над 92 милиарда рубли (£1 милиард) за изхранване на армията, според разследване на Forbes Russia.

Бързото издигане на Пригожин започнало да дразни някои служители в министерството на отбраната, напрежението, което само растеше с годините, докато операциите му се разширяваха още повече. Ключов момент за Пригожин идва в края на 2015 г., когато Путин реши да се намеси военно в Сирия, за да подкрепи режима на Башар ал-Асад. Пригожин печели договори за храна и доставки, а също така изпраща своите войски от "Вагнер" там.

В Сирия Вагнер за първи път се утвърди като страхотна бойна сила, като групировката играе важна, макар и непризната, роля в намесата на Москва. Бойците на "Вагнер" действаха безнаказано в Сирия и бяха обвинени в множество военни престъпления. При един инцидент мъже, свързани с "Вагнер", бяха заснети на видео как обезглавяват и разчленяват сириец. Групата също понесе големи загуби, премълчани, защото официално не трябваше да присъстват.

Освен бойците от реалния живот, Пригожин е обвинен в управление на армия от клавиатурни воини, първоначално насочени към насърчаване на говорещите теми на Кремъл във вътрешните дискусионни форуми и по-късно пренасочени към разпространение на руски наративи в чужбина.

Обвинителен акт в резултат на разследването на Робърт Мълър за руската намеса в изборите в САЩ през 2016 г. твърди, че Пригожин и компаниите, свързани с него, стоят зад мрежа от профили във Facebook и Twitter, подкрепящи Доналд Тръмп, очевидно част от поредица от руски усилия за насърчаване на кандидатурата на Тръмп.

Фалшивите профили споделяха про-Тръмп съдържание и дори правеха плащания на нищо неподозиращи истински американци, за да купуват оборудване за митинги.

В този момент Пригожин все още е дълбоко потаен характер, но обвинителният акт предполагаше, че той вече се радва на процъфтяващата си известност.

Няколко дни преди Пригожин да навърши 55 години през май 2016 г., според обвинителния акт, един от фалшивите американски герои във Facebook е платил на истински американец да стои пред Белия дом и да държи табела с надпис: "Честит 55-ти рожден ден, скъпи шефе".

По-късно обвинителният акт на САЩ беше оттеглен, но когато беше попитан за обвиненията за намеса в изборите миналия ноември, Пригожин изглежда ги призна с характерна ужасна метафора: "Господа, пречихме, пречим и ще се намесваме. Внимателно, прецизно, хирургично и по нашенски, както си знаем. По време на нашите прецизни операции ние ще премахнем двата бъбрека и черния дроб наведнъж."

С непрекъснато разширяващото се портфолио на Пригожин идва все по-голям контрол. Антикорупционният активист и опозиционен политик Алексей Навални публикува разследване на бизнес структурите на Пригожин, обвинявайки го в корупционно спечелване на договори на министерството на отбраната за финансиране на луксозен начин на живот.

"Децата му публикуваха снимки в Instagram през цялото време. Те се хвалеха с частния си самолет и чрез него успяхме да намерим холдинговата компания, която ни помогна да разберем цялото му богатство", обяснява
Любов Собол, сътрудник на Навални.

Собол и други летяха с дрон над дворцови резиденции, за които се твърди, че принадлежат на Пригожин и дъщеря му, включващи хеликоптерна площадка и баскетболно игрище. Скоро след това съпругът на Собол припадна, след като мъж, чакащ пред дома на двойката, го намушка в крака с игла. Собол казва, че е последвала постоянна кампания на правен натиск и сплашване, включително бандити, които демонстративно я следвали всеки път, когато излизала от къщата.

"Тези хора на практика ми дишаха във врата всеки ден... Това е логиката на един бандит", казва Собол.

Руските журналисти, които разследваха дейността на Пригожин, също бяха изправени пред заплахи, за които смятаха, че са свързани с работата им. След разследване на "Новая газета" през 2018 г. в редакцията на вестника беше доставена отсечена глава на овен. Журналистът, написал разследването, получи погребален венец на домашния си адрес.

Най-шокиращото е, че трима руски журналисти, които пътуваха до Централноафриканската република през 2018 г., за да разследват дейността на "Вагнер там", бяха убити при засада, която изглеждаше добре планирана и координирана, включваща руски инструктор по сигурността, свързан с "Вагнер". Пригожин многократно е отричал да е замесен в убийствата.

По това време дейностите на Пригожин са се разпространили в най-малко 10 държави в Африка, където той предлага услуги за сигурност и обучение по оръжия и осигурява права за копаене и други бизнес възможности.

Пригожин ръководи тази световна мрежа от офис на остров Василиевски в Санкт Петербург, недалеч от Старата митница, където той и Тони Гиър са започнали ресторантьорския бизнес преди две десетилетия.

"Той управляваше чрез страх", спомня си Марат Габидулин, командир на "Вагнер", който прекара три месеца в щаба, давайки на Пригожин ежедневни актуализации за военната ситуация в Сирия в края на 2017 г. Габидулин, който в момента е във Франция, каза, че Пригожин може да прояви грижа към своите военни командири, особено когато е ранен, но често презираше служителите в офиса.

"Атмосферата в офиса беше изключително строга, Пригожин често пресичаше линията с работниците си. Той беше много груб с персонала си. Проклинаше хората и ги засрамваше публично", казва той.

Въпреки че нямаше официална позиция, Пригожин често присъствал на срещи на високо ниво, свързани с договори за отбрана. Той дори присъства на двустранна среща между Путин и президента на Мадагаскар Хери Раджаонаримампианина в Кремъл през април 2018 г., среща, която не беше разгласена, но беше докладвана от New York Times. Скоро след това политически консултанти, свързани с Пригожин, се спуснаха в Мадагаскар, според Times.

Само два месеца след тази среща Путин се присмя на твърденията, че Пригожин е участвал в външнополитически маневри в сянка от името на Кремъл. "Той управлява ресторантьорски бизнес, това е негова работа. Той е ресторантьор в Санкт Петербург", каза Путин за Пригожин по време на интервю за австрийската телевизия.

Притиснат от доказателства за договорите на Пригожин с министерството на отбраната и обвиненията за намеса в изборите, Путин даде разкриващ отговор, сравнявайки Пригожин с Джордж Сорос, финансистът и филантропът, който е обект на множество конспиративни теории и когото руски официални лица обвиняват, че е финансирал революции в САЩ държавни поръчки.

"Има такава личност в Съединените щати: Господин Сорос, който се меси във всички работи по света... Държавният департамент ще каже, че няма нищо общо с тях, по-скоро това е лична работа на г-н Сорос. За нас това е лична работа на Пригожин", каза Путин.

На практика Путин признаваше, че Пригожин за него е това, което той погрешно смяташе, че Сорос е за правителството на САЩ: инструмент за намеса в чужбина, като същевременно запазва правдоподобната отричаемост.

Съдбовното решение на Путин да започне пълномащабно нападение срещу Украйна през февруари миналата година премахна изискването за правдоподобно отричане.

След години на отричане на всякакви връзки с "Вагнер", Пригожин обяви триумфално през септември, че е основал групата през 2014 г. "Във всеки въпрос трябва да има място за спорт", каза той, обяснявайки защо е съдил множество медии за свързването му с "Вагнер" в миналото.

Признанието дойде, след като вирусно видео, очевидно изтекло от екипа на Пригожин, го показа вътре в затвора, където се представя пред събралите се затворници възможността да се бият в Украйна.

Пригожин казал на затворниците, че вероятно ще умрат на фронта. Но ако оцелеят шест месеца, ще бъдат освободени с пълно опрощение и ще им бъде платено щедро.

"В крайна сметка той е един от нас", спомня си затворник в един от затворите, посетени от Пригожин, в интервю. "Той също е бил затворник. Мисля, че много хора се записаха, защото се довериха на Пригожин. Те не вярват на властите, но вярваха на Пригожин, че той ще ги освободи."

Михайло Подоляк, съветник на президента на Украйна Володимир Зеленски, наскоро заяви, че "Вагнер" е вербувал повече от 38 000 затворници през последните месеци и каза, че 30 000 са били убити, ранени, пленени или изчезнали. Той обвини Вагнер в участие в руски "геноцид" в Украйна.

Много от новобранците са били хвърлени в действие като пушечно месо на фронтовата линия, докато Пригожин упорито се опитва да докаже, че неговите бойци са по-способни да печелят победи от редовната руска армия.

"Вагнер" се превърна от група братя в група бойни крепостни селяни", казва Габидулин, бившият командир.

Пригожин похвали "свръхстрогата дисциплина" на "Вагнер", за която друг бивш командир твърди, че е включвала убиване на тези, които не се подчиняват на заповеди. Андрей Медведев, командир на "Вагнер", който каза, че се е сражавал близо до Бахмут между юли и октомври, твърди, че знае за поне 10 подобни убийства и е бил свидетел на някои лично.

"Командирите ги изведоха на стрелбище и ги разстреляха пред всички. Понякога един човек беше застрелян, понякога те бяха застреляни по двойки", каза той в интервю за The Guardian, малко преди да избяга от Русия за Норвегия миналата седмица.

За онези каторжници-наборници, които оцелеят след шестмесечния престой на фронта, ги очаква свобода и финансови награди. Пригожин призова водещите руски университети да финансират стипендии за тях, докато един руски служител наскоро предложи някои бивши затворници да станат депутати.

Има нещо символично в Пригожин, който прекарва 20-те си години в затвора, сега проправяйки пътя за освобождаване и реабилитация на хиляди затворници, включително тези, осъдени за най-тежки престъпления.

Според политолога Иван Кръстев това е част от опит за "предефиниране на руската нация" в новата военновременна атмосфера. "Затворниците са добре дошли в нацията, докато всички онези антивоенни космополитни елити, включително някои от олигарсите на Путин, не са", казва Кръстев пред The Guardian,

През последните седмици Пригожин често публикува изявления, атакуващи предполагаеми предатели от елита, които почиват в чужбина и мечтаят Русия да загуби войната. Има много хора в администрацията на Путин, които искат "да паднат на колене пред Чичо Сам", каза Пригожин миналата седмица.

Пригожин на практика се превърна в "лидер на антиелитарния путинизъм", казва Кръстев, оставайки верен на царя, докато атакува всички около себе си.

Много от тези, които са познавали Пригожин, казват, че години наред той се е възприемал като защитник на малкото момче, което се изправя срещу елитите, неподходяща характеристика предвид богатствата, които е придобил за себе си и семейството си по пътя, но често наема.

"Той се представя като защитник на масите, на низшите класи. Това е неговата ниша", казва Габидулин.

Сега все по-наглата критика на Пригожин накара някои да се чудят къде може да е таванът на неговите амбиции.

"Хората от ФСБ са бесни срещу него и го виждат като заплаха за конституционния ред", казва източник от руския политически елит. "Той има тази голяма военна група, която не се контролира от държавата, и след войната те ще искат своите награди, включително политически награди."

Други се чудят дали Пригожин не е прекалил. Неговата многократна ярост към министерството на отбраната за опит да "открадне" победата му в Соледар понякога звучеше повече като слабост, отколкото като сила. В края на краищата вътрешни хора казват, че "Вагнер" разчита на логистична и разузнавателна подкрепа от министерството на отбраната, за да продължи битката си, а Пригожин отново се крие в продължаващото благоразположение на Путин да работи изобщо.

Бизнесменът, който познава Пригожин през 90-те години, гледайки днес стария си сътрудник, е сигурен в едно: Пригожин няма ключ за изключване.

"Той разбира, че мнозина го мразят в системата... така че знае, че ако спре, това може да е краят за него. Той няма избор. Той не може да се обърне."