Мамо, нали няма да се върна в Ада? Един украинец в руски плен, не се знае жив ли е

След месеци на изтезания и глад в руски плен, Леонид Попов имаше достатъчно време да опише ужасяващите си преживявания, преди отново да бъде хванат от силите на президента Путин и прогонен към несигурна съдба.

"Бях в ада", каза той на майка си по време на кратко телефонно обаждане. "Помниш ли как ми разказваше за ада, когато бях дете и ходехме на църква? Мамо, сега знам какво е, по дяволите."

Попов, който във вторник навършва 23 години, е израснал в Мелитопол, град в Южна Украйна. Той бил диагностициран с форма на шизофрения още като тийнейджър, но състоянието му се подобрило драстично, след като му били предписани лекарства. Той се преместил в централна Украйна с майка си през 2019 г., но се върнал в Мелитопол, за да посети баща си Игор миналата година, малко преди Русия да започне пълномащабното си нахлуване.

"Той беше чудо", разказва майка му Анна Махно пред The ​​Times в Киев. "Подозирам, че е бил диагностициран погрешно и всъщност е аутист. Има феноменална памет и може да си спомни точни факти и дати за всяко събитие. Наричам го нашия дъждовен човек“, каза тя с препратка към холивудския филм от 1988 г. за уединен гений, изигран от Дъстин Хофман, с аутизъм.

Три месеца след като руските сили превзеха Мелитопол, Попов беше отвлечен от войници, докато чакаше за храна в едно улично кафене. Той прекарва три дни във импровизиран затвор в окупираната от руснаците зона, където е измъчван с електрошок. По-късно той е освободен, но отказва да избяга от Мелитопол, тъй като баща му е в болница след пътен инцидент. "Молех го да се евакуира, но той каза "не, това е моят град. Защо да си тръгвам?", каза Махно.

През април Попов отново е заловен, бит и хвърлен в килия със закоравели престъпници. Измъчвали го безмилостно, а руските войници стояли отстрани. Затворниците откраднали и храната му. Местен жител, който видял Попов в килията, казал на майка му, че синът й е прекарвал по-голямата част от времето лежащ на пода, шепнейки: "Искам да ям, искам да ям ..."

След три месеца в ареста Попов е приет в болницата в Мелитопол за лечение от отслабване. Докато го откарат в болничното отделение, той е загубил почти половината от теглото си преди войната. Ребрата му се броят и ходи трудно, показва видеото, изпратено на майка му от негов колега.

Той изглежда е изгубил връзка и с реалността, усмихвал се слабо, дори когато бил бит от руски войник, който го пазел в болницата. "Заболяването му се влоши много по време на престоя му в ареста", каза Махно. "Той се върна до нивото на развитие на десетгодишно дете. Има нужда от медицинска и психиатрична помощ. Вместо това те го изтезавали. Той ми каза, че са го били толкова жестоко, че не можел да отиде до тоалетната четири дни."

През август Попов отново беше изписан, но така и не се прибра от болницата. Докато се връщал с баща си, точно преди да стигнат до къщата им, руски войници дошли с колата и му сложили белезници, след като първо го принудили да сложи торба на главата си. Оттогава не е бил виждан или чуто за него.

Никой не знае точно колко цивилни са държани в брутални руски затвори в окупираните райони на Източна и Южна Украйна. Алис Джил Едуардс, специалният докладчик за изтезанията към ООН, каза пред The ​​Times през септември, че побоите и сексуалното насилие над украински цивилни от руски войници са широко разпространени.

През октомври Махно видяла, че акаунтът на сина й в Telegram внезапно е станал активен. Тя написала съобщение на украински, а след това на руски добавила: "Може би не си ти? Синът ми жив ли е още? Блесна отговор: "Не". След като изпратила вълна от яростни съобщения, изискващи отговори, тя получила още едно обратно съобщение. "Върви на майната си". Не последваха повече съобщения.

Министерството на отбраната на Русия не е признало, че Попов е бил пленен от неговите сили и са му повдигнати обвинения. Мъж, който се представил като офицер от руската военна полиция, казал на Махно, че синът й е заподозрян, че прави снимки на военни превозни средства и ги изпраща на украинските въоръжени сили. По-късно той спрял да общува с нея и оттогава тя не е чувала нищо.

Махно казва, че всяко предположение, че синът й е разузнавач на украинската армия, е абсурдно. Службата за сигурност на СБУ на Украйна й казала, че няма информация за местонахождението на сина й. Докато обменът на войници е нещо обичайно между Киев и Москва, има много по-малко случаи на освобождаване на цивилни.

По-малкият син на Махно, Ярослав, на 21 години, също бил държан от руски войници, след като той и група други млади хора бяха заловени при опит да изпратят съобщения до роднини другаде в Украйна. Той бил хвърлен в претъпкана килия, където негов колега получил пристъп на паника и започнал да крещи. Руските войници заплашили, че ще открият огън по затворниците, ако не го накарат да млъкне. В хаоса бедстващият затворник бил задушен до смърт, разказва Ярослав.

Той бяга от Мелитопол след освобождаването си, но бил бит и заплашен с екзекуция в руски филтрационен лагер, преди да успее да се измъкне. Сега живее в Германия.

Украинците, които са успели да избягат от територията, контролирана от Русия, описват систематичното малтретиране на всеки, заподозрян в проукраински възгледи, както и на тези, които отказват да приемат руски паспорти.

Наталия, която прекарала повече от година под окупация в село в района на Херсон, в Южна Украйна, била нападната и предупредена, че ще бъде убита, след като руските войници открили, че тя е действала като разузнавач за украинската армия.

"Изправиха ме до стената и ме ритаха. Когато разбраха, че няма да получат никаква информация от мен, един от войниците извади куршум от пистолета си и го сложи на масата пред мен. — "Помисли сега", каза той. "Това е твоят живот."

Когато тя отказала да говори, те я карат да подпише предсмъртно писмо и казват, че следващия път, когато я приберат, ще я закарат в близката гора и ще я обесят. Войници също заплашили да измъчват четирите й деца на 15, 13, 12 и 9 години. "Войникът, който ме разпитваше, каза, че работата му е била да разтърсва душите на хората", каза Наталия, "Изглеждаше, че се наслаждава на работата си. Той се усмихваше през цялото време."

След като неочаквано й било позволено да се прибере, Наталия се свързала с група доброволци, които безплатно евакуират хора от района на Херсон. "Попитаха ме колко бързо трябва да изляза и аз им казах: "Веднага". Тя била подпомогната и от рускиня Ирина, която избягала в Европа в началото на войната и сега помага на украинците да се измъкнат от окупираните територии.

След разпит на контролно-пропускателен пункт на руската армия, Наталия, съпругът й Александър и децата им били допуснати да напуснат. Те предприели петдневно пътуване през Русия и Беларус, преди да влязат отново в Украйна в северната част на страната.

"Не знам защо ме пуснаха", каза тя. "Може би не са имали време да изпратят името ми на контролно-пропускателния пункт? Ако не бяхме излезли, съпругът ми и аз щяхме да сме в затвора, а децата ни щяха да бъдат в руско сиропиталище."

Сега Наталия и децата й живеят в Одеса, а съпругът й служи в украинската армия.

Обратно в Киев, Махно се надява, че синът й е все още жив и че отговорите, които е получила, са форма на психологически натиск, целящ да я накара да се откаже от търсенето. "Когато излезе от болницата, той каза: "Обещай ми, мамо, че никога няма да се върна в този ад." Казах му "Никога, никога, идвам да те взема", разказа Махно , преди да се разплаче. "Трябва да остана силна, защото доброто ще триумфира накрая, нали?"

Украйна обяви задължителна евакуация на деца от фронтовите градове и села в района на Херсон, тъй като Русия засилва своите ракетни атаки. Не всички обаче искат да напуснат.

Регионът е обстрелван безмилостно от руските сили, които са окопани от лявата страна на река Днепър. През последните седмици Русия е хвърлила десетки мощни бомби с въздушно насочване в района. Властите казаха, че повече от 800 деца трябва да напуснат домовете си в най-засегнатите райони. Подобен брой вече са напуснали.

Ася, майка на 12-годишно момче, обаче каза, че няма да напусне дома си в село Садове, въпреки ежедневните обстрели. "Синът ми изобщо не се страхува", каза тя. "Казвам му да си стои вкъщи, но той отива на риболов. Когато чува силен обстрел, си събира багажа и се прибира. Когато полицията дойде, им казах, че няма да ходя никъде. Свикнах да живея тук. Мисля, че войната ще свърши скоро."

Властите казват, че са организирали безплатно настаняване в пансион в западна Украйна, както и финансова подкрепа, която възлиза на около £160 на месец за самотен родител и дете. Много местни обаче са подозрителни.

"Опитваме се да убедим хората да заведат децата си на безопасно място. В тези села има обстрел и летят дронове. Но някои хора крият децата си", каза Александър Толоконников, говорител на регионалната администрация. "Наистина е трудно да се разберат хората, които отказват да преместят децата си в по-безопасни региони, въпреки опасността. Предполагам, че те оправдават това пред себе си по някакъв начин."

Наталия, местна жителка, каза, че полицията често отказвала да пусне деца през контролно-пропускателните пунктове, ако напуснат селата си. "Но те все пак се опитват да се върнат. Хората просто не вярват на правителството, че ще се грижи за тях."

Много от децата са евакуирани само до най-големия град в региона Херсон. Въпреки че градът не е в списъка на районите, подлежащи на задължителна евакуация, той също е често атакуван.

В петък, когато The Times гостува, центърът на Херсон беше ударен от една от най-мощните ракетни атаки от месеци насам. Войници, които си почиваха в кафене, се гмурнаха на пода, за да се скрият, докато улиците на града се тресяха от силата на взрива. "Това беше най-силният досега", каза сервитьор. Редица хора са ранени.

Украйна също нареди евакуацията на стотици деца от източната област Донецк, където Русия се опитва да превземе град Авдиевка, както и град Купянск в северната част на страната.