По случай двегодишнината от пълномащабното нахлуване в Украйна Западът трябва да изземе чуждестранните активи на руската централна банка на стойност 350 млрд. долара. Това би имало огромни символични и практически ползи, би повишило украинския морал, би демонстрирало единство, би наказало Русия и би напълнило бързо изпразващата се хазна на киевското правителство.
Един от аргументите срещу това е, че международната финансова система зависи от доверието. Тя не бива да се подчинява на политически капризи. Завземането на суверенни активи на други държави е в разрез със закона. Ако Западът вярва в правата на собственост, той трябва да практикува това, което проповядва. Друг аргумент е, че конфискацията на активи е карта, която е най-добре да се изиграе по-късно, в преговорите за следвоенни репарации. Третият е, че този ход е безпрецедентен и следователно лош.
Но Русия не може да очаква защита от международен правилник, който е нарушила, като е нападнала друга държава, разрушила е инфраструктурата ѝ, убила е хората ѝ и е завзела територията ѝ. Ако законът не позволява изземването на резервите на централната банка на друга държава, отговорът е прост: променете закона. Парламентаристите в Естония правят точно това, а американски сенатори също подкрепиха нов закон. Западните държави направиха това с активите на олигарсите. Те могат да го направят и с парите на Кремъл.
Русия със сигурност ще отговори. Останалите активи на западните компании в Русия може да бъдат конфискувани. Никой не ги е карал да правят бизнес в гангстерска държава. Те са избрали да го направят, защото са били наивни, цинични, алчни или глупави. Те трябва да научат, че тези недостатъци си имат цена.
Други режими, особено тези, които смятат да нахлуят в съседни държави, могат да решат, че парите им ще бъдат в по-голяма безопасност в Москва или Пекин (или в Техеран, Каракас или Пхенян, в този смисъл). Успех за тях. Западната финансова система ще оцелее. Доларите, еврото и паунда са популярни по някаква причина.
Урокът от последните две години е, че санкции, които никой не е смятал за възможни, всъщност са осъществими. Дори замразяването на активите на руската централна банка щеше да се счита за безумно смело. Направихме го в началото на пълномащабната война на Русия. То проработи. Същата беше историята с изваждането на повечето руски банки от платежната мрежа SWIFT. Както твърди бившият шеф на Световната банка Боб Зелик неотдавна във "Файненшъл таймс", ако западните държави са достатъчно смели да изпращат оръжия, които убиват руски войници, странно е да смятаме прехвърлянето на руски активи на украинските жертви за твърде рисковано. За да се подслади мнението, част от замразените пари биха могли да отидат за компенсиране на бедните страни, пострадали от по-високите цени на храните и енергията, предлага той.
Коалицията, подкрепяща конфискацията на имущество, се разраства. Бил Браудър, бивш московски финансист, превърнал се в критик на Кремъл, поде кампания в Давос. Това би трябвало да тревожи режима на Путин: Браудър е инициатор на санкциите "Магнитски", наречени на името на убития му адвокат, които са насочени срещу руски крупни бизнесмени. Години наред хора, за които се предполага, че са компетентни, се отнасяха с насмешка към подобни мерки. Сега те са част от арсенала на държавното управление. В Давос беше и Дейвид Камерън, бивш министър-председател, а сега министър на външните работи на Великобритания, който е убеден враг на режима на Путин. Според него е по-добре да се конфискуват руски активи сега, отколкото да се спори за репарации по-късно.
Въпреки това досега западните държави предимно заобикаляха темата на пръсти, правейки празни политически изявления или предлагайки половинчати мерки, като например пренасочване на печалбите от руските авоари, но не и самите авоари. Възхитителната инициатива на Естония за изготвяне на необходимото законодателство все още не е намерила отзвук, поне не и в други държави на първа линия.
Дали тези лица, които вземат решения, смятат, че ще спечелят точки за нерешителността си? Изземването на активите на Русия е морално, политически, юридически и стратегически правилно. То разколебава режима на Путин и укрепва доверието на Запада. Колкото по-скоро го направим, толкова по-добре./БГНЕС
Едуард Лукас, Center for European Policy Analysis