Да пееш химна под портрет на Путин: Как се живее в окупираните територии

Предсрочното гласуване на президентските избори в Русия вече започна в окупираните райони на Украйна, като служители, носещи избирателни урни, обикаляха от къща на къща в някои райони, придружени от войници.

След като критиците и противниците му бяха заглушени, заточени или убити, Владимир Путин се очаква да бъде "помазан" като президент на Русия за още шест години. Четирите частично окупирани украински региона, обявени от Путин за руска територия през 2022 г., ще имат специална роля в гласуването.

Картината, която руската телевизия ще нарисува, е почти толкова предсказуема, колкото и крайният резултат: внимателно подбрани образи на благодарни украинци, щастливи да бъдат поставени под руско управление.

Това ще бъде послание към местните хора, че няма алтернатива на руския контрол, и ще разкаже история за хората в Русия за уж щастливо население, което посреща новите си владетели. Разказът също така ще бъде специално подготвен за аудитория от един – Путин – каза високопоставен украински служител по сигурността: "Най-вече резултатите ще бъдат относно демонстрирането на елитите на господаря, че хората в неговите нови територии наистина го обичат. "

Но истинската история е много различна, както показва разследване на Guardian за живота в една от четирите области, частично анексирани от Русия през 2022 г. - Запорожка област.

Десетки интервюта с настоящи и бивши жители, както и информация от изтекли документи на Кремъл, предполагат, че изборите ще бъдат още един етап в опитите на Русия да постави печат върху управлението си върху окупираната територия, тънък като хартия фурнир на легитимност на управление чрез принуда, тероризъм и прехвърляне на население.

Превземането

Руските власти използват заплахи и насилие от първите дни на окупацията. Войските на Москва превзеха около две трети от Запорожка област през първите седмици на войната, навлязоха в градовете Мелитопол и Бердянск без големи боеве и поеха контрола над Запорожката атомна електроцентрала, най-голямата в Европа. Фронтовата линия в крайна сметка се установява на около 20 мили южно от град Запорожие и оттогава почти не се е изместила.

Във всеки град едно от първите действия на руската армия при пристигането си е да уточни местните лидери и да ги притисне да работят за окупаторите. Повечето кметове отхвърлиха натиска и отказаха да сътрудничат.

В град Молочанск, с предвоенно население от около 12 000 души, руснаците арестуваха кмета Ирина Липка, заедно с нейния заместник, секретар и шофьор. Тя беше поставена в килия без прозорец в мазето на полицейски участък в близкия град Токмак.

Повечето нощи тя е била извеждана горе и разпитвана от мъже с балаклави, които са я настоявали да отиде при руснаците. Ако тя откаже, казваха те, ще бъде изправена пред съда за "антируска агитация" и ще прекара живота си в сибирски затвор. Синовете й също ще имат проблеми, твърдят те. През нощта тя можеше да чуе писъците и стенанията на измъчвани мъже, идващи от съседните килии.

"Имах халюцинации, започнах да чувам гласовете на децата си. Мислех си: "Какво бих направила, ако синът ми бъде измъчван пред мен?", спомня си тя. Все пак тя успява да намери сили да се съпротивлява и след 24 дни в плен е освободена. Две седмици по-късно тя избяга на територията, контролирана от Украйна.

В цялата окупирана територия имаше подобни "разговори" с кметове и местни лидери. В крайна сметка руснаците поставиха марионетни власти във всеки град и село. Понякога те изтръгвали споразумение със заплахи. Друг път те подслушваха бивши служители с недоволство, които ставаха доброволни сътрудници или опортюнисти без опит в управлението. В град Василевка местен актьор, който управлява агенция за детски фотосесии, пое поста кмет.

Всички онези, които са се съгласили да сътрудничат, са изправени пред дълги присъди затвор, ако Украйна си върне територията.

Депортациите

Между юли 2022 г. и май 2023 г. руските окупационни власти в Запорожка област имаха официална политика за депортиране на жители, които участваха в свободно дефинираната дейност на "дискредитиране на органите на руската власт". Властите гордо публикуваха смразяващи видеоклипове на маскирани мъже, които четат заповедта за депортиране на треперещи жертви, след което им нареждат да преминат през фронтовата линия към украинска територия, без никакви вещи.

В скорошно интервю с руски видео блогър, назначеният от Русия губернатор на Запорожие, бившият украински депутат Евгений Балицки, представи тези депортации като хуманитарна мярка.

"Какво да правим с жена с три деца, която има различни възгледи и не вижда Русия като своя родина? Тя не смята, че това, което се случва, е правилно. Какво да я убием? Не искахме кръвта на невинни хора по ръцете си, само защото те не мислят като нас“, каза Балицки.

Депортациите се засилиха след т. нар."референдум" през септември 2022 г. Привидно като популярна демонстрация на подкрепа за анексирането от Русия, незаконното гласуване всъщност предложи на местните власти друг начин за разкриване на потенциални украински симпатизанти.

Един мъж на около 70 години, който пожела анонимност, тъй като има роднини, които все още живеят в окупирана територия, разказа как няколко местни жени вървели по улицата в неговото село, придружени от въоръжени руски войници, обикаляйки къща на къща с урна за гласуване на референдума. "Не искам да гласувам", казал им той. Те му казаха, че всичко е наред, и записаха нещо до името му.

По-късно същата нощ група войници нахлуха в къщата му, събориха го на земята и започнаха да го бият и ритат. След няколко минути му казаха, че ще се върнат след няколко дни и той ще бъде официално депортиран от региона, като опасен антируски елемент.

Той напусна по собствено желание, с една-единствена торба с вещи, и сега живее в една стая от апартамент в малко градче в Полша, един от десетките хиляди украинци от региона на Запорожие, прокудени от домовете си. Той остави след себе си членове на семейството, гроба на съпругата си, добитъка си, колата си и къщата, в която живее от 70-те години на миналия век.

"Тялото ми е тук, но душата ми е там. Вкъщи бях полезен човек. Тук е чужда страна, чужд език. Никой не се нуждае от мен", казва той.

Отвличанията

Освен депортациите, руските власти са отвлекли хиляди местни украинци, смятани за опасно проукраински. Много от техните семейства нямаха новини за изчезналите си близки в продължение на месеци.

В малка къща в покрайнините на Запорожие Тетяна Долженко разказа историята на сина си Максим, IT специалист, който беше на 31 години, когато войната започна. Максим беше активен в украинските националистически кръгове от революцията на Майдана през 2014 г. и в началото на май трима въоръжени мъже пристигнаха в дома на Долженко призори. Те разбили прозорците и вратите на семейната къща и извлекли Максим на улицата. Съблякли го и започнали да го бият, преди да го натикат в чакаща кола.

Тетяна ходела от полицейски участък на полицейски участък и питала за новини за сина си, но никой не можел да й даде информация. Едва през октомври 2022 г. няколко руски войници дойдоха в апартамента й, за да й кажат, че Максим е жив и че е държан в мазе на 10 минути от дома й. Бяха дошли, казаха те, да й предадат поздрави за рождения й ден. Този необичаен жест на добра воля, помисли си тя, се появи, защото един от войниците беше измъчван от съвестта си. "Можех да видя в очите му, че осъзна в какво се е забъркал. Очите никога не лъжат", спомня си тя пред The Guardian.

През декември 2022 г. руската информационна агенция РИА Новости публикува видеоклип на Максим, в който се твърди, че той е наскоро задържан украински националист, който сега "доброволно дава показания" за своите престъпления. Видеото поне беше доказателство, че Максим все още е жив. Но това беше последният знак за него. Тетяна чу слух, че той може да е бил преместен в Крим, където се държат много отвлечени цивилни, но няма новини за Максим вече 14 месеца.

Миналото лято Тетяна се опита да напусне Мелитопол, но местната полиция й отказа разрешение. За да улесни процеса, тя кандидатства за руски паспорт, стъпка, силно насърчавана от окупационните власти за всички жители. За да го вземе, тя беше принудена да пее руския национален химн под портрет на Путин.

През януари тя излезе с новия паспорт и замина за Запорожие. Пътуването отнемаше 45 минути. Сега отнема четири дни, в огромен кръг през Русия, тъй като не е възможно да се пресече фронтовата линия.

Тетяна се опитва да започне живота си наново в Запорожие и си търси работа. Но тя е измъчвана от чуденето за местонахождението на сина си. "Имам нужда от него обратно, той е всичко, което имам", каза тя.

През февруари службата за сигурност на СБУ на Украйна каза на Тетяна, че името на Максим е включено в списък, предоставен на руснаците, с молба да потвърдят местоположението му. Но руснаците не биха потвърдили, че държат затворник с това име.

Иван Федоров, назначеният от Киев губернатор на Запорожка област, каза в интервю, че руснаците са отвлекли 1000 цивилни само от Мелитопол. "Някои изплуваха в руските съдебни зали, някои са в затвора в Крим или в Русия. Но с почти половината от тях нямаме абсолютно никаква информация за местонахождението им", каза той.

Повторното заселване и превъзпитание

Въпреки че много публични професионални роли са дадени на сътрудници, твърдото острие на руската власт – правоохранителните органи и службите за сигурност на ФСБ – всичко е внесено от Русия.

Установеният от Русия ръководител на ФСБ в Запорожка област, Александър Гаглазов, беше преместен от ролята на ръководител на регионалната ФСБ в Тамбовска област на Русия, докато ръководителят на влиятелния руски следствен комитет Александър Царакаев дойде чак от работа на остров Сахалин , на осем часови зони в далечния изток на Русия.

Освен твърда сила, руснаците започнаха пропагандна кампания, за да запазят контрола върху съобщенията.

Поредица от вътрешни финансови документи на Кремъл, изтекли в естонския уебсайт Delfi и споделени с редица други издания, включително Guardian, показва мащаба на тези усилия.

В един документ от януари 2023 г. се казва, че 6,6 милиарда рубли (£57 милиона) са били отпуснати за различни проекти в окупираните територии, свързани с обучение на нови държавни служители, "образователни програми сред младежта" и разполагане на инфраструктурата на Роскомнадзор, руския интернет цензор, който блокира премахва "нежеланите" уебсайтове и следи използването на мрежата.

Електронна таблица от юни 2023 г. излага федералния бюджет за няколко нови пропагандни медийни ресурса в окупирано Запорожие, включително уебсайтове, канали в Telegram и влиятелни лица. В него се казва, че за региона са отпуснати 144 милиона рубли (1,2 милиона британски лири) за 2023 г. и се предлага тази сума да се удвои за 2024 г.

Предложеният бюджет за едно ново издание, vzaporozhye.ru, включваше заплатите на трима журналисти, доведени от Москва, наем на офис, две коли, пари за репортажни пътувания и за корпоративни партита.

Уебсайтът вече работи и публикува ежедневна пропаганда и сюрреалистични хроники на окупацията. Една скорошна новина гордо обяви, че бригада работници от руския регион Чувашия премахват билбордове от ерата на Украйна и ги заменят с гигантски цитати на Путин.

Проверката на имената и лицата на служители на местната власт, представени в статии на vzaporozhye.ru чрез търсения в Google и технология за разпознаване на лица, показва, че дори на по-ниски нива повечето са докарани от Русия.

В една статия Анна Москалец, очевидно ръководител на Запорожкия клон на Съюза на журналистите на Русия, говори за работата на "нашите местни журналисти". Всъщност Москалец пристига в Запорожие едва след анексирането на Русия. Преди това тя е била редактор на Oktyabrsky Oilman, малък местен вестник в руския регион Башкортостан.

Изборите и бъдещето

През последните седмици руски служители обикаляха от къща на къща, съобщават няколко души, които все още живеят в региона, проверяваха кои резиденции са празни и могат да бъдат преселени и притискаха украинци, които все още не са го направили, да приемат руско гражданство.

В сграда на университет в Запорожие общинските ръководители на различни окупирани градове работят в изгнание, по един град на класна стая. Липка, кметът на Молочанск, каза, че хората, които са останали под окупация, могат да бъдат разделени на три категории: тези, които приветстват руското управление, възрастни хора, които са били купени с обещания за по-високи пенсии, и тези, които държат наведени глави и тихо чака украинската армия.

В един дом на територия, контролирана от Украйна, няколко души прошепнаха истории за промъкване през линиите, за да отмъстят на руснаците, и за гениални схеми за контрабанден внос на експлозиви на партизаните в окупирана територия. Това са истории за по-късно, за учебниците по история, казаха те. Да ги разкажат сега би рискувало да разкрия методите.

Заплахата от партизани изправи руските власти на нокти и сигурността се засилва още повече преди вота. Но ще са необходими повече от партизани, за да се измести завинаги руското управление, а провалът на украинската военна контраофанзива миналата година беше психологически удар за проукраинските жители на територията.

"Ставаше все по-трудно да чакам, така че продадох мебелите и телевизора си, за да получа пари за пътуването и най-накрая заминах", каза Павло Дворецки, 58, който наскоро пристигна в Запорожие от Молочанск, и се мъчеше да говори без сълзи. Синът му се бие в украинската армия, което означава постоянни обиски и набези в дома му от руски войски. Приятели му се обадили малко след като си тръгнал, за да му кажат, че 10 руски войници вече са се преместили в къщата му.

Досега около половината от населението на региона е напуснало доброволно, в допълнение към депортираните или отвлечените. Много от тях сега са в град Запорожие, други са разпръснати другаде в Украйна и из E. Европа, надявайки се, че украинската армия ще освободи територията и те ще могат да се върнат у дома.

Федоров каза, че вярва, че сегашното население на окупираните райони наброява 250 000 жители отпреди войната, с допълнителни 150 000 новопристигнали руснаци, включително военни, полицаи и цивилни. "Те се опитват да променят генотипа на нашето население", каза той. Той добави, че очаква нови репресии след изборите срещу жителите, отказали да гласуват.

От територията, контролирана от Украйна, полицията и службата за сигурност на СБУ наблюдават събитията в окупираните райони и съставят списъци на местни сътрудници за по-късна употреба. В Молочанск служителят, отговарящ за службата за набиране на военни, премина при руснаците, както и местен съветник, който беше написал химна на града. Lypka дори има приятели, които са се съгласили да си сътрудничат, и тя все още се бори да разбере причините им. "Имам желе в главата си", каза тя тъжно.

Какво ще стане, ако и когато Украйна си върне територията, е нещо, което всеки мисли. В градове като Изиум, който беше окупиран само за пет месеца през 2022 г., взаимните обвинения и подозренията бяха вездесъщи, когато Украйна си възвърна контрола. В регион Запорожие, където окупацията достига двугодишната граница, разплитането на мотивите на хората и разпознаването на размитата линия между оцеляването и сътрудничеството ще бъде трънлива и вероятно болезнена задача.

"Как отново да изградим мир и хармония между нашите граждани? Това ще бъде голям проблем, един от най-големите проблеми", каза Федоров.