Путин установи нов стил на автокрация за Русия, победата му е опасна

Като демократично упражнение победата на Владимир Путин с 87% на изборите този уикенд беше пародия, която има значение само като решаваща глава в трагичната история на пропуснати възможности и разрушения, в която се превърнаха 24-те години на власт. И все пак да се оценяват руските избори по стандартите на либералната демокрация днес е опасно самозаблуждение.

Победата на Путин трябва да се разглежда през очите на Кремъл, защото историята на Русия вече не е история на неуспешен преход от комунизма. Той установи нов и същевременно познат стил на автокрация за Русия, който - не за първи път - се определя срещу Запада. От тази гледна точка шарадата от този уикенд беше напълно успешен политически театър, който ще осигури решаващ фон за завръщането на Путин след дълбоките военни унижения, които руската армия, включително нейният главнокомандващ, претърпя в Украйна преди две години.

От тази гледна точка сега Путин може да очаква поне още шест години на поста, което ще го направи най-дългогодишният лидер на Русия след Екатерина Велика - императрицата, която първа завладява земите, за които Путин се бори в Украйна. След като значително погрешно пресметна готовността на украинците да дадат отпор и на Запада да подкрепи защитата на Украйна, интуицията на Путин, че ще успее да надживее и едните, и другите, изглежда се оправдава. Той дори не трябваше да чака президентските избори в САЩ през ноември, за да може Доналд Тръмп да затвори кранчето на помощта от Вашингтон. Хватката на Тръмп върху Републиканската партия вече гарантира това.

Междувременно Европа изглежда най-накрая е разбрала колко дълбоко би променила бъдещето на континента една руска победа в Украйна, но се бори да направи нещо по въпроса. Войната в никакъв случай не е приключила; украинците ще се борят, докато могат, дори и без достатъчно боеприпаси, и все още е възможно САЩ и Европа да преоткрият решимостта си. Но ако това не се случи, Путин може да се надява да надделее – според него и според много други хора - над колективната мощ на богатия, арогантен и непостоянен Запад.

Също толкова важно е, че руската икономика е издържала на най-тежките санкции, които съюзниците на Украйна могат да наложат. Нивото на безработица е ниско, заплатите растат и икономиката е на път да се откаже от долара и да разчита на оръжейното производство и незападните енергийни пазари. Властта на Путин е неоспорима.

Това завръщане към агресивния авторитаризъм не беше предопределено от съдбата, нито пък от Организацията на Северноатлантическия договор. То беше просто настройката по подразбиране за една страна с малко друг исторически опит.

След четири мандата като президент и два като министър-председател Путин вече е унищожил потенциала на Русия да развива демократични институции, като например независими съдилища или свободни медии, в обозримо бъдеще. На тяхно място той е изградил клептокрация. Той пропиля и огромните предимства на езиковите, икономическите и личните връзки, които Русия имаше с бившите си съветски съседи, като ги третираше в стила на мафиотските донове като своя собственост, а не като партньори.

Резултатът е подстрекателство чрез икономически и военни войни, а не чрез връзки на инвестиции и търговия. Най-голямото богатство на Русия след огромните й минерални и енергийни ресурси - изключително талантливо младо поколение от математици и софтуерни инженери - избяга от репресиите или от наборната служба със стотици хиляди души, което придава друг смисъл на високите стойности на заетостта.

Засега обаче Путин управлява едно функциониращо общество, в което средната класа може да живее добре в Москва и други големи градски центрове, докато в по-отдалечените райони той може да плаща многократно повече от малките им заплати, за да отидат да се бият в Украйна. Изглежда, че повечето руснаци приемат тази размяна, както и предложението му да разменят по-голяма лична свобода и просперитет срещу възстановяване на руската мощ и гордост.

В победното си обръщение късно в неделя Путин се радваше на това, което явно смята за свое оцеляване в съревнованието със Запада в Украйна, като заяви на поддръжниците си, че всички негови понякога "грандиозни" планове сега ще бъдат осъществени. Това е обещание, за чието изпълнение той не се нуждае от свободни избори или зачитане на човешките права, а само от западната наивност и слабост.

Анализът на Марк Чемпиън е от сайта на Bloomberg TV Bulgaria. Той е колумнист на Bloomberg, който пише мнения за Европа, Русия и Близкия изток. Преди това е бил ръководител на бюрото в Истанбул на Wall Street Journal.