От "никога не съм живял по-добре" до гняв: Обикновените руснаци за войната

По улиците на Русия има малко очевидни признаци, че страната е въвлечена в кървава и скъпоструваща война, освен случайните билбордове за набиране на военни и пропагандни билбордове.

За разлика от Украйна, няма бомбардирани градове или разрушени села, които да отбележат почти две години и половина от пълномащабното нахлуване на Русия в нейния съсед.

Но не се заблуждавайте, решението на президента Путин да започне война трансформира нацията му.

"Разхождам се по улиците и всичко изглежда почти същото", казва дългогодишен жител на Москва пред The Times. "Но се чувствам като в съвсем различна страна. Трябва да внимаваш какво говориш през цялото време."

В рядко вникване в живота в една все по-изолирана нация, The Sunday Times разговаря с обикновени руснаци, при условие за анонимност, и изследва начините, по които войната оформя живота им във всичко - от училищата до заплатите, докато мнозина живеят в страх от нарастващ брой доносници.

"Патриотично" възпитание

Беше малко преди Деня на защитника на отечеството на Русия, национален празник всеки 23 февруари, когато Светлана беше поканена от персонала на детската градина в Москва за да си представи, че четиригодишното й дете е било ранено по време на война.

"Бяха организирали състезания на военна тематика и ни казаха да се преструваме, че едно от децата е ранено в главата, едно в крака, а друго някъде другаде. И че трябва да ги превържем. Пуснаха весела музика и ни казаха да започваме", каза тя. "Аз отказах, но всички останали майки се съгласиха."

Милитаризацията на образованието в Русия започна, след като Кремъл анексира Крим от Украйна през 2014 г., но се ускори рязко през последните две години. Учениците са принудени да тъкат камуфлажни мрежи и да изпращат пощенски картички на фронта, докато училищата стартират програми за "патриотично възпитание", които насърчават държавната пропаганда.

Учителите, които говорят против инвазията или отказват да участват в провоенни уроци, са били заклеймени пред властите от колеги, родители и дори собствените си ученици.

През март, след като терористите на Ислямска държава убиха 145 души в концертна зала в Москва, учениците бяха накарани да слушат реч на Путин, в която той твърди без доказателства, че атаката е организирана от Украйна и Запада. "Разбрах за това едва когато дъщеря ми на три година, се прибра у дома. Бях бясна", казва Ирина.

Друг родител споделя, че е бил свидетел как служителите в детската градина на сина му мерят главите на децата за военни шапки преди ежегодния национален празник Деня на победата на 9 май. "Направих сцена и синът ми вече не ходи на детска градина преди такива празници", признава той . Никой от другите родители обаче не подкрепя протеста му. "Те не искаха да спорят", казва той. "Изглежда всичко това е добре за тях."

"Никога не съм живял толкова добре"

Въпреки западните санкции, насочени към Русия, ходът на Путин да постави икономиката на бойна нога доведе до драматично увеличение на заплатите за най-търсените професии, тъй като фабриките работят денонощно, за да снабдяват армията.

В някои региони работниците в текстилната промишленост, които масово произвеждат униформи за военните, могат да печелят месечни заплати до 120 000 рубли (£1100) в сравнение с 25 000 рубли преди войната. "Никога не съм живял толкова добре", казва служител в една компания, свързана с отбраната.

Предприятията в областта на отбраната набраха висококвалифицирани работници, принуждавайки търговските компании на свой ред да увеличат заплатите. Сега фирмите предлагат заплати и други придобивки, които са били немислими преди инвазията. "Заплатите се повишиха с 1,5 до два пъти и постоянно ни плащат бонуси", разказва един работник от химическата промишленост в Москва. "Имам противоречиви чувства, защото осъзнавам, че всичко е заради войната."

Опитите руснаците да бъдат лишени от стоки, произведени на Запад, се провалиха. Те просто се внасят през трети страни като Азербайджан. Руските онлайн магазини продават широка гама - от безалкохолни напитки до автомобили Bentley - включително от страни, които са наложили някои от най-строгите санкции срещу Москва. "Най-често ни носят Coca-Cola, произведена в Афганистан, има много", казва продавачка в столичния магазин.

Русия също така предлага еднократни плащания до 1,9 милиона рубли (£17 000), за да насърчи мъжете да се записват в армията, както и заплати, многократно по-високи от средните за страната. Плащанията на военнослужещите, включително компенсациите на семействата на войници, загинали в Украйна, са астрономически, достигайки до три трилиона рубли (£26,6 милиарда), или 1,5 процента от БВП, само между юни 2023 г. и юни 2024 г.

Този тласък накара Световната банка да повиши Русия този месец от "горна средна" страна с ниски доходи в държава с "високи доходи". БВП на Русия нарасна с 3,6 процента миналата година, нещо, което малко анализатори биха предвидили в началото на войната, когато цунамито от санкции за кратко заплаши да потопи икономиката ѝ.

Въпреки това анализаторите казват, че растежът, задвижван само от разходите за отбрана, е неустойчив и че руската икономика вече "прегрява", тъй като по-високите заплати подхранват инфлацията, която от своя страна заплашва да изяде увеличенията на заплатите. "Единственото нещо, което стана по-евтино тук, е човешкият живот", казва Антон, агент по недвижими имоти в Москва. "Всичко останало поскъпна."

Войната също изостри дългосрочната демографска криза в Русия, причинявайки сериозен недостиг на работна ръка, който централната банка нарече най-голямата заплаха за икономическия растеж.

"Няма индустрия в руската икономика, която да не изпитва дефицит на работна сила. От фабриките за танкове до доставката на храна до преподаването, този проблем е навсякъде", признава Александра Прокопенко, бивш съветник на Руската централна банка, която напусна в знак на протест срещу войната.

Постоянният страх от доносници

Президентът Зеленски описа Русия на Путин като място, "където царува лудостта", фраза, която уместно описва трескавата нетърпимост към всяка форма на несъгласие, обхванала страната.

Дълги присъди за лишаване от свобода се издават по най-незначителните обвинения с такава редовност, че е станало трудно да се следят. Един от най-новите случаи е на Нина Слободчикова, 36-годишна компютърна програмистка от Москва. Тя беше осъдена на 12 години затвор за държавна измяна, след като дарила 5000 рубли (£44) на украинска благотворителна организация.

Натискането често е толкова сюрреалистично, колкото и безмилостно. Когато млад мъж на име Станислав, с боядисана в синьо, зелено и жълто коса, отиде в местното полицейско управление в Москва, за да съобщи, че е бил ограбен, дежурните полицаи го погледнаха и решиха, че косата му е ориентир в цветовете на украинското знаме. Обвиниха го в "дискредитиране" на руската армия, взеха му отпечатъци и му връчиха призовка. Не е ясно дали са му позволили да подаде жалба.

За повечето хора е станало втора природа да понижават гласа си, когато обсъждат политика и война на обществени места. "Непрекъснато се дърпаме един друг, за да говорим по-тихо, когато става въпрос за специална военна операция", казва Марина в Москва, използвайки термина на Кремъл за войната. Една жена се похвали пред журналисти миналата година, че е написала повече от 900 доклада с доноси срещу своите съграждани.

Войната също стана свидетел на ескалация в усилията на Путин да елиминира руската ЛГБТ общност.

"В нашия малък град няма къде да се срещаме с хора. Не можете дори да отворите онлайн [ЛГБТ] чатове, защото там има информатори и агенти на ФСБ", казва един мъж, оплаквайки се, че всички гей клубове – "най-безопасното място за срещи с хора" – са затворени.

Миналата година руският върховен съд забрани "международното ЛГБТ социално движение" като екстремистка група, въпреки че такова образувание не съществува.

Правозащитните групи твърдят, че политиките на Кремъл са предизвикали предвидимо нарастване на насилието и малтретирането. „Никога преди не бях срещала открита агресия“, каза една жена. „И сега майка ми и баща ми казват, че всичко това е извращение, което Западът ни налага.“

Забраната доведе до появата на подземни и полулегални ЛГБТ партита. Едно такова събитие се състоя наскоро в Москва и включваше мъжко драг шоу, един от любимците на Кремъл. На гостите беше забранено да снимат какво се случва на сцената или да споделят видеоклипове в социалните мрежи. "Това е за вашата безопасност", казаха организаторите.

В оживения вътрешен двор на клуба една жена обобщи атмосферата: "Това е като приказка за мен, да си почина от случващото се и да забравя в какви ужасни условия живеем."

Руснаците подкрепят ли войната?

За мнозина отвън, които гледат, включително руската опозиция в изгнание, се задава въпросът: защо повече руснаци не протестират срещу войната? Въпреки че над 20 000 души бяха арестувани на антивоенни протести, не е имало големи митинги от първите седмици на войната, когато те бяха брутално разпръснати. "Дразни ме, че всички очакват нещо от мен, но аз не мога да влияя на нищо", признава Антон. "Невъзможно е да се изгради бъдеще, защото не знам как ще се промени животът утре, дали ще трябва да напусна."

Проучванията на общественото мнение постоянно показват високи нива на обществено одобрение за войната. Миналия месец 77% от респондентите казаха на Levada Center, най-голямата независима анкета в Русия, че подкрепят решението на Путин да нахлуе в Украйна. Само 17 на сто са били против, а 6 на сто не са решили. Левада обаче установи също, че рекорден брой руснаци - 58% - казаха, че моментът е подходящ за мирни преговори.

"Моето поколение просто иска да живее спокоен живот, да пътува, да създаде семейство и да работи", обяснява Марина, московчанка. Тя допълва, че изглежда, че броят на провоенните символи Z, изложени на витрини и други обществени места, е намалял напоследък.

Има много страстни поддръжници на войната. Лекарят Михаил заяви, че е категорично против изтеглянето на войските от Украйна. "Ако загубим, ще бъде още по-лошо. Западът ще ни довърши", на мнение е той. "Ние вярваме в нашата победа и се надяваме, че Путин няма да умре. Някои родители също са притискали синовете си да се запишат в армията."

Някои анализатори обаче казват, че проучванията на общественото мнение са изкривени, защото повечето хора са предпазливи относно реалните опасности от откритото критикуване на войната. Алексей Миняйло, чийто проект Chronicles изследва обществените нагласи към конфликта, твърди, че по-нюансираните въпроси показват, че много малко руснаци са прекалено ентусиазирани относно инвазията.

Според последното проучване на проекта по-малко от всеки петима руснаци са последователни поддръжници на войната. Това са хора, които подкрепят инвазията, противопоставят се на изтеглянето на войските, докато Русия не постигне целите си и искат правителството да даде приоритет на военните разходи. Малко над половината от анкетираните също заявяват, че искат Русия да възстанови отношенията си със Запада.

"Бих казал, че повечето руснаци просто не ги е грижа за войната. Отначало бяха шокирани, после бяха още по-шокирани, когато започна мобилизацията. Сега те се адаптираха", казва Миниайло. "Но това не означава, че им харесва или че мнозинството споделя империалистическия мироглед на Путин."

Насилието на завърналите се ветерани

Малцина биха споделили това мнение в Украйна, където мащабът на зверствата, извършени от войските на Кремъл, се разглежда като доказателство, че вината за инвазията е по-широко на руското население, а не само на Путин.

Независимо от основанията на този аргумент, много от войниците, които са изнасилвали и убивали по пътя си през Украйна, са се превърнали в проблем на Русия. Въпреки че Путин нарече ветераните от войната "новия елит", те са убили най-малко 107 души, след като са се върнали от войната към цивилния живот. Още 100 души бяха тежко ранени при атаки на бивши войници.

Много от тях бяха жестоки престъпници, които бяха помилвани от Путин в замяна на излежаване на шест месеца в Украйна. Сред жертвите беше 64-годишна жена, която някога беше обявена за най-добрия учител в Русия. Тя беше насечена до смърт с брадва от осъден убиец.

Твърди се, че Кремъл е загрижен, че евентуалното завръщане на десетки хиляди психологически увредени войници от фронта ще създаде големи социални и политически рискове. "Те са били в екстремни ситуации и са виждали беззаконие", казва руски служител пред Meduza, опозиционен уебсайт. "Обществото не е готово да ги разбере или да ги приеме."

Междувременно руснаци в изгнание, които се противопоставят на войната, бдят, несигурни дали някога ще могат да се върнат у дома, без да бъдат арестувани. Усещането за загуба беше изразено в една скорошна песен, много популярна сред руснаците емигранти, на музикалната звезда Монеточка. След поредица от горчиво-сладки спомени за живота преди войната, тя пее: "Беше в Русия / Това означава, че беше отдавна."

Ако изгнаници като нея успеят да се върнат у дома, може да намерят страна, която едва се разпознава от тази, от която са избягали.