На 2 септември Владимир Путин пристигна на официално посещение в Монголия, която е член на Международния наказателен съд (МНС). Страната формално трябваше да арестува руския президент по заповед на МНС, тъй като Путин и комисарят по правата на детето Мария Лвова-Белова са заподозрени в незаконно депортиране на деца от окупираните територии на Украйна в Русия.
Това беше първото посещение на Путин в страна, която е подписала Римския статут на МНС от март 2023 г., когато съдът издаде заповед за арест на руския президент. Той напусна Монголия на 3 септември.
Но ще накаже ли МНС Монголия?
"Няма начин - МНС няма такава възможност. Системата на МНС, подобно на други международни правни институции, се основава на очакването за добросъвестно поведение от страна на държавите-членки", обяснява Глеб Богуш, експерт по международно право и изследовател в от университета в Кьолн, пред Meduza.
"Това не е особеност на МНС - така работят повечето международни организации. Има изключения от това правило, но дори те не работят перфектно. Например Съветът за сигурност на ООН може да налага принудителни мерки на държави, но постоянните членове на съвета имат възможност да не ги прилагат."
МНС не може да повлияе на Монголия дори в рамките на собствените си дейности. През декември 2023 г. Ерденебалсурен Дамдин, съдия от Върховния съд на Монголия, стана съдия на МНС - първият в историята на страната. Както отбеляза журналистката Фарида Рустамова, монголският президент Ухнаагийн Хурелсух, който покани Путин да го посети, тогава каза, че изборът на първия монголски съдия в МНС е "знак за растежа и укрепването на репутацията на страната на международната арена и доверието на международните организации в Монголия".
"МНС обаче не може да прекрати мандата на Дамдин - съдиите на МНС се номинират само от определена държава, но служат в лично качество", казва Богуш. "Те се избират от държавите членки. Възможно е да си представим, че монголският съдия няма да бъде преизбран, но това вече е невъзможно. Съдиите от МНС служат само един деветгодишен мандат, който в случая на Дамдин започна съвсем наскоро, през 2024 г."
"В същото време Асамблеята на държавите-страни по МНС може да осъди решението на Монголия да не изпълни задълженията си. Не се предвиждат обаче сериозни последствия като санкции за страната нарушителка", обяснява експертът.
Асамблеята порицава определена държава и прави препоръки за прилагане на Римския статут и спазване на неговите разпоредби. Основните последици за Монголия може да са репутационни - този епизод ще остане в историята.
Значи Монголия дори няма да бъде изключена от МНС?
Много е трудно да си го представим.
Както обяснява правозащитникът Станислав Дмитриевски пред Meduza, Римският статут не изяснява какви мерки могат да бъдат наложени на нарушителя. Изключването от МНС не е пряко предвидено в документа, но теоретично това могат да бъдат всякакви санкции, които участниците искат да наложат - и които не противоречат на международното право. В същото време Дмитриевски се съмнява, че изключването на държава може да се случи:
"Откази на страни членки да съдействат за изпълнение на заповеди за арест е имало и преди, но засега това не е довело до сериозни последици за нарушителите. Факт е, че този вид "наказание" вече не е толкова правен, колкото политически проблем. Съображенията за баланса на интересите влизат в действие", обяснява той.
Очевидно е, че отказът от съдействие лишава съда от възможността да изпълни своята мисия. Въпреки това "публичното бичуване" на някои държави-членки от други и особено възможното намаляване на броя на участниците в статута също подкопава както усилията на МНС, така и неговия международен авторитет. Какво е по-добре - формално членство с нежелание за изпълнение на поетите задължения или директен отказ от по-нататъшно сътрудничество със съда - е спорен въпрос.
Кой друг отказа да сътрудничи на МНС?
Адвокат Наталия Секретарьова каза пред бюлетина Kit, че заповедта за арест на суданския президент Омар Ал-Башир (той беше обвинен в редица международни престъпления) също е издадена задочно - но след това Ал-Башир се крие от правосъдието в продължение на много години, включително в Чад, Кения и Йордания:
"В случая с Ал-Башир виждаме, че МНС има толкова малко влияние върху държавите-членки, че един диктатор, обвинен в геноцид, пътува безпрепятствено в продължение на 10 години до съседни страни, чиито представители просто вдигнаха ръце в отговор на исканията за арестуването му", обяснява адвокатът.
Уебсайтът на ICC има списък с решения, свързани с отказ от сътрудничество съгласно Римския статут. Почти всички включват Ал Башир. Но има още един случай - с президента на Кения Ухуру Кениата.
Кениата стана първият ръководител, който присъства на изслушване на МНС като обвиняем, явявайки се доброволно (отказът за съдействие, както се съобщава на уебсайта на МНС, се дължи на това, че Кения не е предоставила на съда необходимите документи). През декември 2014 г. МНС свали всички обвинения срещу Кениата поради липса на доказателства.
Има ли Путин международен имунитет?
"Той има, но такъв имунитет се отнася преди всичко до междудържавните отношения", припомня адвокат Глеб Богуш. "Има различни гледни точки по този въпрос, но практиката е съвсем ясна: дипломатическият имунитет не се прилага в рамките на МНС. Това е ясно посочено в член 27 от Римския статут. Това е позицията не само на МНС, но и на други международни съдилища – например Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, който по едно време издаде заповед за арест на настоящия президент Слободан Милошевич, по времето, когато Югославия не беше член на ООН - а това беше трибунал на ООН. Друго много важно решение беше издаването на заповед за арест на президента на Либерия Чарлз Тейлър от специалния съд за Сиера Леоне."
Но е важно да запомните, че МНС няма собствена полиция. Органът разчита на изпълнителната власт на своите държави-членки за тази цел. Предполагаемият арест на Путин така или иначе щеше да бъде извършен от монголските власти, дори и да не беше тяхна инициатива. И подобно действие би се възприело като политическо решение – което, разбира се, правителството на страната разбира. Неназован държавен служител каза пред Politico, че Монголия е в състояние на енергийна зависимост и има политика на неутралитет. Според него Монголия внася 95% от петролните си продукти и повече от 20% от електроенергията си от съседни страни:
Тези доставки са от решаващо значение за гарантиране на нашето съществуване и съществуването на нашия народ. А и Монголия винаги е поддържала политика на неутралитет във всички свои дипломатически отношения.
"Това наистина е много удобен сценарий за Кремъл", казва Глеб Богуш. "Монголия няма излаз на море и граничи с Русия и Китай. Географското положение на страната и нейната икономика поставят държавата в много трудна политическа ситуация. За Кремъл това е много изгоден случай – за тях е удобно да взаимодействат с правителство в такава ситуация".
В същото време други страни, по-малко зависими от Русия, биха могли на теория да действат по различен начин. През август 2023 г. се очакваше Путин да присъства на срещата на върха на БРИКС в Южна Африка (през март беше издадена заповед за арест на руския президент). Говорителят на президента на страната Винсент Магвеня каза тогава, че Южна Африка "съзнава правните си задължения към Международния наказателен съд". Посещението на Путин в Южна Африка така и не се състоя.
По-рано, през 2015 г., Южна Африка не успя да арестува гореспоменатия судански президент Омар ал Башир. Две години по-късно МНС установи, че страната не е изпълнила задълженията си, но не подложи въпроса на гласуване в събранието, за да осъди страната.
Това означава ли, че монголските власти са нарушили международното право?
Точно така. И това не се дължи само на разпоредбите на Римския статут (въпреки че нарушаването на този договор всъщност е нарушение на международното право). Глеб Богуш казва, че престъпленията, в които е обвинен Путин, са сериозно нарушение на Женевските конвенции. Държавите, които са ратифицирали конвенциите, са задължени да преследват (или отново да екстрадират) хора, които нарушават техните принципи.
Богуш подчертава, че монголските власти се позовават на политическа целесъобразност в изявленията си, а не на правни аргументи. Според Богуш това се дължи на факта, че държавните представители много добре разбират, че "просто нямат убедителна правна позиция".
Може ли решението на Монголия да се смята за победа на Кремъл? В крайна сметка Путин вече може да се тревожи по-малко по време на международни пътувания?
Глеб Богуш смята, че Кремъл със сигурност може да възприеме отказа да арестува Путин като собствен успех.
"Това потвърждава мирогледа на руските власти, в който нито международното, нито националното право не означават нищо", казва юристът. Правозащитникът Станислав Дмитриевски също смята, че в случая с Монголия Путин "може да празнува временна победа".
Демонстративното "навеждане" на съседа и плюене в лицето на международното правосъдие беше успешно. Остава да се надяваме, че в крайна сметка тази победа ще бъде Пирова.
В същото време Глеб Богуш подчертава: важно е каква ще бъде реакцията на международната общност, дори на риторично ниво:
Ако реакцията е чисто формална, тя може да повлияе на позицията на други държави, които ще разберат, че нарушаването на Римския статут не влече нито реални, нито дипломатически последствия. Монголия със сигурност не е била принудена да ратифицира този документ и ситуация, при която държава-членка напълно игнорира устава, може да б e много опасно. Важно е Монголия да не остава в зоната си на комфорт.
Изпълнителният директор на Amnesty International Монголия Алтантуя Батдорж вече осъди властите в страната:
Укриването на беглец от международното правосъдие не само би попречило на това правосъдие. Ако Монголия даде дори временно убежище на президента Путин, тя на практика ще бъде съучастник в осигуряването на безнаказаност за някои от най-сериозните престъпления според международното право
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.