Европа все още плаща на Русия за газ, а Москва използва парите във войната

Това вероятно е един от най-абсурдните примери на реалполитика. Почти три години след като Владимир Путин нареди инвазията в Украйна, Европа все още купува милиарди евро руски природен газ. Абсурдно е, че руският газ продължава да тече към континента през украински тръбопровод. Още по-лудо е, че Киев таксува своя най-голям враг Москва с такси за транзит за използването на този тръбопровод; в разгара на войната Кремъл плаща сметката от 800 милиона евро годишно.

Този поток, който противоречи на възприетите политически реалности, е знак, че Европа не може да живее без руския газ. Но не го казвайте твърде високо, защото никой не иска да го чуе.

Вярно е, че Европа сега е много по-малко зависима от Русия, отколкото преди. Преди войната Русия осигуряваше 45% от европейския внос на газ; миналата година нейният пазарен дял спадна до 15%. Тревожно е, че намалението не само спря, но зависимостта дори леко се увеличава. За настоящата година Русия представлява около 20% от целия внос на газ в Европа.

Не обвинявам онези, които отричат зависимостта на Европа. Защото ако признаем, че тя все още съществува, изводът е ясен: Европа плаща на Русия за газ; Русия използва тези пари, за да води война срещу Украйна; в същото време Европа дава пари на Украйна, за да спре Русия. Така континентът финансира и двете страни в конфликта.

Руският газ постъпва в Европа по три основни маршрута. Първите два включват тръбопроводи. Единият минава през Украйна и влиза в Словакия; другият преминава през Турция и влиза в България. Третият маршрут е транспортиране на втечнен природен газ – продукт, който е силно охладен, за да се зареди на танкери и се транспортира по света, подобно на петрола.

Зависимостта на европейския енергиен пазар от руския газ ще бъде изпитана, когато договорът, който урежда газопотоците през тръбопровода Русия-Украйна, изтече на 1 януари 2025 г. Малко вероятно е договорът да бъде подновен в настоящия му вид, тъй като Киев, разбираемо, отказва да седне с Москва, за да го предоговори. Въпросът се усложнява още повече от факта, че входната точка в тръбопровода от руска страна се намира в град Суджа — сега под украинска окупация, след като Киев това лято направи инвазия на тази територия. Въпреки това, в момента се правят няколко опита да се осигури или удължаване на договора, или нов, политически приемлив, който на практика отразява днешната реалност, съобщава Bloomberg TV Bulgaria.

Украинският тръбопровод е от съществено значение за Източна и Централна Европа, особено за Словакия и Австрия. Италия, Чехия и Унгария също получават някакви количества. По-рано тази година австрийското правителство предупреди за „масивен риск“ за енергийната си сигурност, ако газопотокът бъде спрян. Виена поддържа една от най-старите и дълбоки връзки с руската енергия в Европа и дори днес страната разчита на Русия за повече от 80% от своя внос на газ.

Решението да се запази потокът през Украйна включва Азербайджан и значителна степен на търговска алхимия. Политически коректното решение изисква централноазиатската държава да поеме газовия договор между Украйна и Русия за доставка на Европа. Но има уловка: Азербайджан вече изпомпва колкото може повече газ, така че за да достави допълнителни количества на Европа, ще трябва да размени газ с Русия. Така се връщаме там, откъдето започнахме.

Краткосрочно спирането на потока е най-малкото лошо решение. Забележително е, че този месец еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсон предупреди континента за тези ходове. „Няма извинения, ЕС може да живее без този руски газ,“ каза тя. „Това е политически избор и опасен такъв.“

Симсон е напълно права, че разчитането на Русия е опасен избор, който включва много политическа гимнастика. Газът е дипломатическо оръжие в ръцете на Кремъл. Но тя греши, като твърди, че Европа може да живее без този енергиен източник. Или поне греши, че Европа може да живее без него, без да плати значителна икономическа цена. Официално, ЕС не планира да спре покупките на руски газ до 2027 г. И в крайна сметка, почти не се чува да се говори за тази дата — знак, че този краен срок е застрашен.

Цените на газа в Европа вече са се повишили над 40 евро за мегаватчас — най-високото ниво за последните 10 месеца и с 77% над най-ниската точка, достигната през февруари. Така че континентът трябва да действа внимателно, за да избегне по-нататъшно покачване на цените.

Газът от Русия към Украйна привлича голяма част от вниманието. Но още по-важен е потокът на втечнен природен газ (LNG). Тук повечето европейски нации се преструват, че това не е проблем. Без този продукт европейските държави ще трябва да купуват повече от други доставчици, включително от САЩ, Катар, Австралия и Нигерия, като по този начин ще се конкурират с азиатските вносители за ограничените доставки. Резултатът ще бъде много по-стегнат глобален пазар на LNG и по-високи цени на газа.

Руският втечнен природен газ става особено важен за шепа европейски държави. Например, Испания в момента консумира огромни количества от него. Мадрид премина от почти никакъв внос на руски газ до това да се превърне във втория му по големина източник на внос, след Алжир. Това развитие със сигурност е неудобство за Тереза Рибера, испанския политик, която се очаква да стане следващият най-старши служител на Европейската комисия, отговарящ за енергийната трансформация. Франция и Белгия също внасят близо до рекордни обеми руски втечнен природен газ. Тук обаче има индикации, че много от тези молекули се вливат на познат пазар: Германия.

Възможностите на Европа са ограничени. Разбира се, има аргумент в полза на продължаване на покупките на руски газ. Зависимостта на континента е много по-малка, отколкото беше преди войната, и затова Москва не може да използва своето енергийно оръжие със същата ефективност, както преди. Сумата на парите също е по-малка, което намалява помощта, която Кремъл получава. Цената на спирането на употребата до нула в момента е твърде висока: цените ще скочат. Икономически и политически, това изглежда правилно. Морално, разбира се, е отблъскващо.

Какво друго е възможно? Намаляването на европейското търсене е трудно. Индустриалното потребление е на рекордно ниско ниво и това идва с тежка цена за производствената дейност в региона — може би завинаги. Европейските политици биха могли да стимулират регионалните доставки, но тук се случва обратното. Докато Европа все още купува руски продукция, повечето регионални политици са заети с атакуването на газовата индустрия в Северно море. Във всеки случай, вътрешните доставки няма да помогнат тази зима, защото това изисква време. Същото важи и за повече възобновяеми източници.

Така че, ако Европа иска да държи цените под контрол, тя трябва да плати моралната цена. Това наистина е неприятно — но също така е и войната. Най-малкото политиците трябва да признаят това.