Стремежът на Тръмп за мир в Украйна намира все по-голямо одобрение в Европа

Стремежът на новоизбрания президент Доналд Тръмп за мирни преговори между Русия и Украйна намира все по-голямо одобрение в Европа, тъй като една от най-големите въздушни бомбардировки по време на войната увеличи загрижеността за способността на Украйна да устои на нарастващите руски атаки, пише The Wall Street Journal.

При последната атака Русия изстреля около 120 ракети и 90 дрона по цели в цялата страна рано в неделя, заяви украинският президент Володимир Зеленски, като това изглеждаше като опит да се извади от строя енергийната инфраструктура в три ключови региона.

ДТЕК, най-голямата частна енергийна компания в Украйна, заяви, че атаката е причинила „сериозни щети“. Държавната енергийна компания „Укренерго“ съобщи, че са загинали енергийни работници. Това беше десетото нападение срещу енергийна инфраструктура тази година, след като поредица от нападения през пролетта и лятото извадиха от строя около 80 % от производството на топлинна енергия в Украйна и унищожиха една трета от капацитета на водноелектрическите централи.
 
Руското министерство на отбраната потвърди, че е извършило атаката през нощта. „Всички планирани цели са поразени“, заяви то.

Засиленото сближаване между Европа и администрацията на Тръмп по отношение на отвореността за преговори е рязък обрат в сравнение дори с преди шест месеца. Тогава европейските официални лица гледаха с ужас на обещанието на екипа на Тръмп да сложи край на войната с бързи преговори поради опасения, че бившият президент ще сключи сделка с Кремъл за сметка на Украйна.

Притесненията в Европа обаче остават дълбоки по отношение на степента, в която администрацията на Тръмп ще откаже на Украйна да влияе върху формата на дипломатическото споразумение. Европейските лидери се притесняват и за това кои руски искания новоизбраният президент е склонен да приеме като част от прекратяване на огъня или мирно споразумение.

Зеленски похвали Тръмп и изрази надежда, че твърдото му говорене за американската мощ може да принуди Москва да се помири. Но той също така изрази загриженост относно рисковете от разговорите с руския президент Владимир Путин.

След като германският канцлер Олаф Шолц разговаря с Путин в петък, Зеленски заяви, че разговорът рискува да отвори „кутията на Пандора“, тъй като може да доведе до по-нататъшни разговори, които се свеждат до „просто много думи“.

„Това е точно това, което Путин иска от дълго време: За него е от решаващо значение да отслаби своята изолация, изолацията на Русия“, каза Зеленски във вечерното си видеообръщение в петък. „И да се впуска в преговори, обикновени преговори, които няма да доведат до нищо. Както той прави от десетилетия.“

Все пак преходният кабинет на Тръмп е все по-уверен, че Украйна е по-благосклонна към провеждане на мирни преговори с Русия, отколкото признава публично. Тръмп и неговите висши съветници смятат, че предвид неуспехите на бойното поле Украйна скоро няма да има друг избор, освен да седне на масата за преговори.

Украинските официални лица публично потвърждават, че целта им все още е да освободят близо 20 % от територията си, която е окупирана от Русия. Тази позиция се подкрепя широко от украинците, но приемането на потенциални териториални отстъпки нараства, тъй като Русия напредва бавно, но стабилно на главния източен фронт въпреки тежките загуби.

Проучване, проведено от Киевския международен институт по социология през октомври, показва, че 32% от анкетираните са готови да отстъпят част от територията в замяна на прекратяване на войната и запазване на независимостта на страната.Това е повече в сравнение с 14% година по-рано, докато мнозинството все още е против каквото и да е признаване на загубени земи.

Планът на Зеленски, представен през последните седмици в западните столици, се фокусира върху осигуряването на оръжия и гаранции за сигурността на Украйна, които да възпрат Русия от по-нататъшни нападения. Според Зеленски истинският мир не може да бъде временно прекратяване на огъня, което би позволило на Русия да се превъоръжи и след това да започне нова инвазия.

Чуждестранни служители и съветници, които са разговаряли с ръководството на Украйна, казват, че Киев е нервен от Тръмп, но се опасява, че администрацията на Харис би продължила бавното задушаване. Тръмп поне внася несигурност, включително в Москва, от която Киев смята, че може да се възползва.

Големият въпрос, който остава, е как ще действа Тръмп - и дали Путин ще започне добросъвестни преговори. Неговите съветници предложиха различни планове, като всички те значително се разминават с подхода на администрацията на Байдън „колкото е необходимо“. Предложенията, ако бъдат приети в окончателното споразумение между Украйна и Русия, биха могли да изискват от Украйна да се въздържа от присъединяване към Организацията на Северноатлантическия договор в продължение на 20 години, докато приема повече оръжия за възпиране на нова руска инвазия.

По време на разговора си с Путин Шолц е осъдил продължаващата война на Москва в Украйна и е призовал Путин да изтегли войските си, като е потвърдил дългогодишната позиция на Германия по отношение на войната, съобщи говорителят на германския лидер. Разговорът беше забележителен с това, че отбеляза възобновяването на преките контакти между Путин и Запада.

По време на размяната на мнения Шолц призова Путин да започне преговори с Украйна, насочени към постигането на справедлив и траен мир, заяви говорителят. Шолц потвърди решимостта на Германия да продължи да подкрепя Украйна срещу руската агресия.

След разговора от Кремъл заявиха, че Москва отдавна е готова за преговори за сключване на споразумение за прекратяване на конфликта и че то „трябва да отчита интересите на Руската федерация в областта на сигурността, да изхожда от новите териториални реалности и... да отстрани първопричините за конфликта“.

В изявлението се намекваше за позицията на Русия, че Украйна трябва да признае териториалните придобивки на Русия в Украйна и да даде гаранции за неутралитет занапред. На срещата на върха в Будапеща миналата седмица европейските лидери за първи път обсъдиха какво да правят, ако САЩ спрат помощта за Украйна след встъпването в длъжност на Тръмп през януари. След поредица от телефонни разговори с новоизбрания президент обаче европейските представители бяха малко по-оптимистично настроени, като заявиха, че макар Тръмп да е изглеждал решен да търси дипломатически край на сраженията, той е бил възприемчив към предупрежденията, че трябва да издейства реални отстъпки от Путин и че проявата на слабост в Украйна може да насърчи съюзника на Москва - Китай, да бъде по-агресивен в региона.

В повечето столици официалното послание остава, че Европа ще подкрепя Украйна толкова дълго, колкото е необходимо. Това е мнение, твърдо подкрепяно в някои страни като Полша, балтийските и скандинавските държави. Но по време на дискусиите в Будапеща се чу предпазливост от страна на френския президент Еманюел Макрон и италианския министър-председател Джорджия Мелони относно това дали Европа може да осигури военната, бюджетната и хуманитарната помощ, от която Украйна се нуждае, ако Тръмп намали финансирането от САЩ.
Унгарският министър-председател Виктор Орбан отдавна призовава Европа да премине към стратегията на Тръмп, който се стреми към бързо прекратяване на войната. Аргументът му, че Европа няма реалистична стратегия за постигане на това, което твърди, че иска - украинска победа, която да възстанови територията си - се повтаря дори в страни, които са далеч по-подкрепящи Киев.

Всъщност, дори в някои от по-подкрепящите европейски столици сега надеждата е, че Украйна може да попречи на Русия да спечели войната въпреки огромната цена за Москва в човешки и икономически план. Това би запазило независима Украйна, дори ако засега се налага да се отстъпят територии. Според някои дипломати е по-вероятно тази цел да бъде постигната с по-ранен край на сраженията. Въпреки това в Европа също има реални опасения.
Съществува несигурност относно това, на какво ще се съгласи новоизбраният президент в преговорите, ако Путин не се ангажира сериозно с преговорите и се стреми да затегне хватката на Москва върху Украйна - сценарий, който според високопоставени американски и европейски служители е вероятен.

Ако Украйна не бъде допусната в НАТО, европейските служители казват, че на Украйна трябва да бъде предоставена достатъчна военна подкрепа, за да може да отблъсне бъдещи руски атаки - и служителите искат САЩ да продължат да подкрепят тези усилия. Те също така искат да гарантират, че както Украйна, така и Европа ще имат място на масата за решаване на съдбата на конфликта и бъдещата сигурност на Европа.

Някои високопоставени европейски дипломати заявиха, че трябва да бъдат подготвени и за евентуален натиск от страна на Тръмп за европейски войски, които да предоставят гаранции за сигурността на Украйна и да наблюдават прекратяването на огъня от украинската страна на контактната линия, която може да се простира на стотици километри.

Всяко подобно решение може да бъде политическо предизвикателство за европейските правителства, включително европейските ядрени сили, Великобритания и Франция. Ако се направи това без никакво участие на САЩ или обещание за подкрепа, ако Русия възобнови войната в бъдеще, това би направило подобна стъпка още по-рискована.