Ще използва ли Путин ядрено оръжие и какви са възможностите пред него?

Ядрената доктрина на Русия е набор от правила, които Москва си налага за използване на ядрени оръжия.

Беларус също попада под ядрения чадър на Русия от актуализацията.

Твърдолинейните в Москва отдавна настояваха Путин да намали прага на Русия за използване на ядрени ракети в отговор на военната и финансова подкрепа на Запада за Киев - украинците използваха доставени от Великобритания и Франция ракети Storm Shadow, за да ударят щаба на руския черноморски флот в окупиран Крим.

Повратната точка обаче изглежда е било решението на президента Байдън – след много месеци на колебание – да предостави на украинците използването на американски ракети ATACMS за удари дълбоко в руска територия. Путин каза, че подобен ход би означавал, че НАТО е "във война" с Русия.

След много месеци на неизпълнени предупреждения, актуализираната доктрина рискува да бъде видяна от западните лидери като още една куха заплаха. Постепенно Западът проучва червените линии на Путин и открива, че те са преодолими.

Руският президент предупреди в първия ден на войната, че всякакви опити за намеса ще доведат до последствия, "каквито не сте виждали в цялата си история". Оттогава Западът предостави повече от 100 милиарда долара помощ на Украйна, както и задълбочаване на военната помощ.

Нарасна ли руската заплаха да използва ядрено оръжие?

Русия заяви, че е преместила част от ядрените си ракети в Беларус и е увеличила вече значителното военно присъствие в своя балтийски ексклав Калининград. Това провокира съседна Полша да обяви, че желае да приеме ядрени оръжия на НАТО. Путин каза, че актуализираната ядрена доктрина на Русия ще разшири ядрения чадър на Кремъл върху Беларус, най-големия му съюзник.

Путин се похвали, че руските ядрени способности са по-напреднали от тези на Америка и че "оръжията съществуват, за да бъдат използвани". Той също така предупреди, че присъствието на войски на НАТО в Украйна може да предизвика ядрена война. Нито една държава-членка на НАТО досега не е разполагала сили в Украйна.

Имаше неуспех за руските ядрени сили през септември, когато междуконтинентална балистична ракета, която Путин веднъж нарече неудържима, се взриви в нейния силоз по време на тестово изстрелване. RS-28 Sarmat, известен на Запад като "Сатана II", беше едно от няколкото "супероръжия", представени от Путин през 2018 г. Сателитни изображения показват кратер с ширина около 60 метра в силоза за изстрелване на космодрума Плесецк в Северна Русия.

Въпреки че президентът Байдън по-рано каза, че руските ядрени заплахи са правдоподобни, постоянното дрънкане на оръжие на Путин без действия притъпи ефекта от неговата реторика. НАТО многократно заявява, че няма признаци, че Русия се готви да разгърне ядрения си арсенал.

Предупрежденията от официални лица в Москва за ядрена война, особено от Дмитрий Медведев, бившият министър-председател и президент, който сега е заместник-ръководител на Съвета за национална сигурност на Русия, обикновено се разглеждат на Запад като опит да се обезсърчи предоставянето на подкрепа от НАТО за Украйна, отколкото като сериозни заплахи .

И все пак Вашингтон остава предпазлив от ескалация. "Винаги ще бъдем загрижени за възможността агресията в Украйна да доведе до ескалация на европейския континент", каза през август Джон Кърби, съветник по националната сигурност на Белия дом, цитиран от The Times.

През ноември беше съобщено, че бившият британски премиер Лиз Тръс е била толкова загрижена през октомври 2022 г., че Путин ще нанесе ядрен удар, че служители в последните дни на нейното премиерство са проучвали метеорологични карти и са се подготвяли за случаи на падане на радиация в Обединеното кралство.

Може би най-трудният въпрос за западните правителства е да се опитат да предположат какво се случва в ума на Путин. Реториката около ядрените оръжия стана толкова рутинна в Русия през последните години, че потенциално може да понижи психологическия праг за тяхното използване. Има и опасения относно душевното състояние на Путин. Глеб Павловски, съветник на Кремъл до 2011 г., който почина миналата година, каза пред The ​​Sunday Times след началото на войната в Украйна, че психическото състояние на руския лидер се е влошило през годините му на власт.

Защо Путин изобщо би помислил да прибегне до ядрени оръжия?

С перспективата за безкраен конфликт, Путин, който единствено командва гигантския запас от тактически ядрени бомби и ракети на Русия, може да стигне до заключението, че само мощен удар, използващ най-смъртоносното оръжие, с което разполага, ще спаси нацията му от унижение и безчестие.

В съзнанието на Путин сериозна заплаха за неговия режим, а не за самата Русия, може да бъде достатъчна, за да предизвика използването на ядрено оръжие срещу Украйна или Запада.

Путин ще отбележи 25 години на власт в навечерието на Нова година и неговите съюзници го представят като живо въплъщение на Русия. "Ако има Путин, има и Русия. Няма ли Путин, няма Русия", каза председателят на парламента Вячеслав Володин.

От западна гледна точка използването на ядрени оръжия от Русия би имало малък смисъл. Тактическите ядрени оръжия, с техния по-ограничен обсег и сила, биха били опустошителни, но няма да гарантират край на войната или незабавна победа за Путин. Използването на стратегически ядрени оръжия, които могат да изравнят цели градове, почти сигурно ще предизвика масиран отговор от Запада, ако не и Трета световна война. Путин може да не се притеснява от унищожаването на живота на украински цивилни, но наистина ли ще бъде готов да осъди малките си деца, да прекарат десетилетия в ядрено убежище в дълбините на Сибир?

За Путин обаче използването на ядрени оръжия може да бъде неговият начин да хвърли ръкавицата на Запада, като посланието му е: "След като продължавате да въоръжавате Киев с все по-модерни оръжия, за да навредите на руските сили, нямах друг избор."

Изтекли военни файлове, получени от Financial Times през февруари, разкриха, че Русия е изготвила планове за използване на тактически ядрени оръжия по време на ранните етапи на конфликт с голяма сила като част от стратегия за "всяване на страх".

Документите очертават хипотетични сценарии, при които Русия ще отговори с ядрени удари в случай на нахлуване, както и потенциални условия за постигане на редица по-офанзивни цели като "сдържане на държавите от използване на агресия... или ескалация на военни конфликти", "спиране на агресията", и да направи руския флот "по-ефективен".

Кешът от 29 секретни файла, изготвен между 2008 г. и 2014 г., време, когато Путин е бил или руски президент, или министър-председател, все още се смята, че има отношение към настоящата военна доктрина на Москва и очертава праг за използване на тактически ядрени оръжия, който е далеч по-нисък, отколкото официални лица някога са признавали публично.

Ниският праг е в съответствие с доктрината, описана от Москва като "подбуждане на страх", чрез която тя ще се стреми да прекрати конфликта бързо, като шокира врага при преговори с ранно използване на малко ядрено оръжие.

Какво пречи на Путин да използва тактическо ядрено оръжие?

Има две основни причини: първата е Китай. Президентът Си публично заяви и несъмнено лично предупреди Путин, че никога не трябва да се използват ядрени оръжия.

Китай е стратегическият партньор на Русия. Съюзът между двете нации нарасна експоненциално след началото на войната в Украйна. Китайският лидер никога не е осъдил руския си приятел за нахлуването в Украйна, но досега не е предлагал военна помощ. Освен това той се опитва да се позиционира като миротворец, опитвайки се да изкове споразумение, което да доведе до дипломатически край на войната и да повиши собствената му репутация и власт на световната сцена.

Путин знае, че ако нареди ядрен удар, колкото и ограничен да е, партньорството му с Китай ще бъде изложено на сериозен риск, ако не и унищожено.

Интригуващо е, че секретните документи, споменати по-горе, разкриват дълбоко вкорененото подозрение на Москва към Китай и описват хипотетични сценарии, при които Русия ще отговори с ядрени удари в случай на нахлуване от Пекин. Въпреки че двете нации станаха близки съюзници през годините, откакто бяха написани плановете, с китайската финансова подкрепа, която помогна на Москва да устои на бурята от западни санкции, ускорена от войната в Украйна, Русия продължи да изгражда своята източна отбрана.

Едно учение, очертаващо хипотетична атака от страна на Китай, отбелязва, че Русия, наричана "Северната федерация" за целите на военната игра, може да отговори с тактически ядрен удар, за да спре "Юга" да напредва с втора вълна от нахлуващи сили.

"Заповедта би била дадена от главнокомандващия... да използва ядрено оръжие... в случай, че врагът разположи части от втори ешелон и Югът заплаши да атакува по-нататък в посоката на главния удар", се казва в документа.

Втората причина е вероятният отговор от страна на САЩ и НАТО. Путин може да твърди, че използването на ядрени оръжия в Украйна няма да доведе до ядрен или конвенционален контраудар от Запада, тъй като Киев все още не е член на западния алианс и следователно не е обхванат от член 5 от организацията учредителен договор. Това гарантира, че атака срещу отделен член на алианса е еквивалентна на атака срещу НАТО като цяло.

Въпреки това САЩ даде да се разбере, че използването на ядрени оръжия от Путин в Украйна би имало "катастрофални последици" за Русия. Какви биха били тези последици, не се уточнява. Но може ли това да доведе до пряка конфронтация между НАТО и Русия? Путин трябва да вземе предвид този възможен сценарий, преди да заложи на ядрените си възможности.

Промени ли се нещо?

Облекчаването на ограниченията върху използването на ATACMS е само последното в дълга поредица от нарастваща военна помощ от Запада. Мащабът и качеството на оръжията, осигурени от водената от САЩ коалиция от 50 държави, драстично увеличиха огневата мощ на Украйна. Американски изтребители F-16 вече се издигнаха в небето, докато Киев използва мощни американски ракети срещу силите на Путин, включително срещу руски войски, струпани в граничните райони.

Избирането на Доналд Тръмп в САЩ обаче може би е сложило край на привидно безкрайния поток от доставки на оръжия. Новоизбраният президент каза, че ще сложи край на войната в рамките на един ден след влизането си в Белия дом, като някои предполагат, че той може да принуди Зеленски да седне на масата за преговори, като заплаши да спре цялата помощ от САЩ.

Тръмп често атакува НАТО, заявявайки, че би бил готов да позволи на Русия да прави "каквото, по дяволите, си поиска" с държави-членки, които не изпълняват ангажиментите за разходи.

Миналата година, сякаш в подготовка за възможна ядрена атака, Путин изпрати първата партида тактически системи в Беларус, неговия приятелски съсед. Това беше първият път, когато Москва разположи ядрени ракети извън Русия след разпадането на Съветския съюз през 1991 г.

Ще постави ли Русия ядрени оръжия в космоса?

Тъй като фокусът може би се измества от непосредствената заплаха от ядрена детонация на бойното поле, нарастват опасенията, че Путин може вече да обмисля поставянето на ядрено устройство в земната орбита.

Путин проявява дълбок интерес към супер оръжията, демонстриран от публичния му ентусиазъм за хиперзвукови ракети, както и за ядрени крилати ракети и торпеда с уж неограничен обсег.

Поставянето на ядрени устройства в орбита, потенциално насочени към сателитните системи на Америка, ще бъде най-новият пример за нарастващите агресивни способности на Русия и ще превърне космоса в нова област на бойно поле.

Това ще принуди САЩ да разработят и внедрят нови космически противодействия, добавяйки още една опасна съставка към надпреварата във въоръжаването на големите сили.

Русия, Китай, Северна Корея и Иран инвестират сериозно в способности, свързани с космоса, особено в антисателитни оръжия, което представлява сериозна заплаха за глобалната сателитна комуникационна мрежа на Америка, от която всички клонове на американската армия зависят за навигация, прецизни удари и командване и контрол.

Изстрелването на ядрени оръжия в орбита би било грубо нарушение на Договора за космоса от 1967 г., подписан от Русия. Наред с други съгласувани принципи, договорът забранява поставянето на ядрени оръжия "или други оръжия за масово унищожение в орбита или на небесни тела или разполагането им в космическото пространство".

Какви са настоящите ядрени възможности на Русия?

Ядреният капацитет на Русия все още е страхотен, въпреки че е страна по различни договори за контрол на въоръженията след края на Студената война. Москва притежава най-големия ядрен арсенал в света с 5580 ядрени бойни глави, според Федерацията на американските учени.

Някои са така наречените тактически ядрени оръжия, за използване на бойното поле, докато други са предназначени да унищожават цели градове.

Путин каза през 2023 г., че Русия ще се откаже от последния си останал договор за контрол на ядрените оръжия със САЩ, договорът "Нов старт", който ограничава броя и разполагането на ядрени ракети с голям обсег, бойни глави и платформи за изстрелване от двете страни.

Това беше последното останало споразумение за контрол на въоръженията между Москва и Вашингтон, след като президентът Тръмп се оттегли от договор за оръжия със среден обсег, позовавайки се на руски нарушения.

Суспендирането от Путин на участието на Русия не изключва връщането й към споразумението, което изтича през 2026 г. Въпреки това Кремъл каза, че не може да има преговори за ново ядрено споразумение, докато НАТО доставя оръжия на Украйна.