На финала на предизборната кампания за вота за европарламент ГЕРБ възвръща преднината си пред БСП, сочат данните от националното представително проучване на Алфа Рисърч, проведено в периода 19-22 май и реализирано със собствени средства на агенцията.
За партията на Бойко Борисов готовност да гласуват изразяват 31,1% от анкетираните, а за социалистите - 26,6%. Като твърда трета политическа сила се очертава ДПС, което събира 13,9% от вота.Следват ВМРО с 6%, "Воля – българските родолюбци" с 4,9% и "Демократична България" с 4,2%.
Според социолозите се очертава леко активизиране на избирателите, като решилите да гласуват се възвръщат до 35-36%. Запазва се обаче тенденцията към по-ниска избирателна активност на Евроизборите в сравнение с националните. Така, ако тази картина не се промени до 26 май, можем да очакваме до урните да отидат малко над 2.1 млн. души, отчитат от Алфа Рисърч.
Социолог: 50 хиляди гласа делят ГЕРБ от БСП
58% от анкетираните са посочили, че са решили още преди кампанията да гласуват за партията, на която симпатизират. Почти всеки втори анкетиран обаче прави избора си през кампанията - 15% са го направили в последните 2-3 седмици, а още (27%) заявяват, че последните няколко дни преди вота ще бъдат определящи за техния избор.
За последните дни са отложили решението си предимно най-младите избиратели и жителите на големите градски центрове. Финалните дни ще са решаващи най-вече за извънпарламентарната десница и за националистическите формации, чиито симпатизанти се колебаят до последно. Трудно могат да бъдат отчетени и ефектите от евентуален корпоративен вот, който бива активизиран в последните дни преди изборите, смятат социолозите.
Проучването на финала на кампанията показва възвръщане на електоралната преднина на ГЕРБ при намаляване на относителната тежест на БСП. През последните седмици, залагайки на кампания на успехите и на анти-БСП мобилизацията, ГЕРБ успява да неутрализира в електорален план щетите от имотните скандали, отчитат от Алфа Рисърч. В обратна посока относителната тежест на вота за социалистите намалява поради няколко причини.
Първата според социолозите е, че социалистите не успяват в рамките на кампанията да развият и наложат нови теми, извън тази за предсрочните избори. Освен това остриетата на Корнелия Нинова за вота не успяха да се превърнат в рейтингови политици, способни да издърпат листата, особено след личното включване на Борисов в кампанията. От Алфа Рисърч отчитат и трети фактор в спада на БСП - "технологична загуба" на няколко процента, които отиват към "Коалиция за България". Сформираната около АБВ коалиция приключва кампанията с 3.2% сред решилите да гласуват, 80% от които са бивши избиратели на БСП.
Започват евроизборите – 427 милиона души имат право на глас
В дните преди вота най-разколебани са симпатизантите на националистическите формация, които все още се колебаят на кого да заложат в изборния ден, смятат социолозите. Все пак ВМРО запазва позициите си от преди месец и с 6.0% от твърдо решилите заема водещата позицията сред патриотите. Сериозната конкуренция в тази ниша идва не толкова от НФСБ и Атака (и двете партии приключват кампанията с изравнени позиции от по 2.0%), а от Воля. Шумната и масирана кампания на Веселин Марешки събира не повече от половината от предишния му вот, но привлича вниманието на част от бившите избиратели на Обединените патриоти, отчитат от Алфа Рисърч.
Сред колебаещите се до последно са и десните избиратели, които са основна електорална база на "Демократична България". В края на кампанията обединението между ДСБ, "Да, България" и "Зелено движение" получава 4.2% подкрепа сред решилите да гласуват. Така, наред с ВМРО и ВОЛЯ, Демократична България запазва шансове за мандат в Европейския парламент, ако успее да мотивира своите избиратели да отидат до урните.
Настоящото изследване е проведено в периода 19 – 22 май 2019г. от Алфа Рисърч, публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Изследването е проведено сред 1016 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.