Вече 15 години Соня Вукович страда от булимия и анорексия. Яденето, и по-скоро отказа от храна, е в основата на целия й живот.
"Ако те поканят на вечеря или не отиваш, или си измисляш предварително някакви трикове. Например ставаш, взимаш някаква салфетка и тихомълком изхвърляш част от храната в боклука", споделя Соня пред DW.
Това е борба със самия себе си и в края на деня се срамуваш от собственото си поведение, обяснява тя.
Проблемите на Соня започнали още когато била на 13 г. и заради наднорменото й тегло съучениците й се подигравали.
Най-много мразех краката си, толкова много, че отказвах да ги възприема като част от себе си. Толкова много, че постоянно правех някакви диети.
Един ден решила, че отговорът на проблемите й се крие в това да яде и да повръща, защото така поне поглъщала малко храна.
Започнала да държи в хладилника все по-малко хранителни продукти и така стигнала до анорексията.
На 17 г. е приета в болница, където остава 9 седмици и е хранена принудително.
"При мен беше така - опитвах се с намаляване на количествата храна да компенсирам някакви неща", разказва Соня.
Според нея не е достатъчно анорексията и булимията само да се лекуват, а трябва да се търсят и причините.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.