Камион с 12 колела се движи по вълниста повърхност. След себе си вдига сив прах. В кабината му под налягане има двама астронавти, които дишат без своите скафандри. Те са изморени след като са изследвали залежи от замръзнала вода на няколко километра от базата си. Докато роувъра заобикаля внушителните скали на кратера, астронавтите виждат огледала монтирани на ръба му. Те улавят слънчевата светлина и захранват мината, която извлича вода. Отляво на камиона се намира площадка за кацане на космически кораби. Малка машина чака да излети в орбита. В базата на астронавтите има оранжерия, в която се отглеждат картофи и зеле под изкуствените лъчи на LED осветление. Те се изкачват по стълба към контролната зала, където техният командир чака събраните от тях данни.
Това е Луната през 2050 година
Днес, сценарии като този звучат като абсолютна фантастика. Но съвсем скоро могат да се превърнат в истина. Но за да живеят хората на Луната, те първо трябва да се научат да използват ресурсите й.
В своята лаборатория в университета Милтън Кийс, Великобритания, доктор Хана Сержант прави точно това. Тя проучва елемент, наречен илменит, който е изобилен на Луната. Когато той се нагрява в пещ, от него се извлича кислород, който се комбинира с въглерод и се получава вода.
"Има поне 20 начина за получава на вода на Луната. Използваме илменит, защото се среща доста често на лунната повърхност, а процесът изисква изключително малко енергия“, обяснява доктор Сержант пред BBC. Тя е сигурна, че именно нейното поколение ще се върне на естествения спътник на Земята след мисията Аполо през 1972 година. Или поне хората ще имат подходящо място за живот в орбита около Луната.
През 2017 година Доналд Тръмп подписа директива, според която американците трябва да се върнат на Луната и да достигнат "други дестинации". НАСА обеща, че това ще се случи до 2028 година. Но кабинетът на Тръмп даде друг срок – 2024 г. Целта е да изпревари Китай и неговите космически амбиции.
Но този път НАСА иска да направи нещата по различен начин – не само да развее флага, но и да създаде база на Луната, която по-късно ще се използва и като първа спирка от пътуването към Марс. Но може ли това да се случи в толкова кратък срок, при положение, че нужният хардуер не е построен, нито пък тестван?
"Ще бъде рисковано, твърди професорът от университетът "Джордж Вашингтон". - Но ако не сме готови да приемем рисковете, то трябва да си останем на земята".
Човешкият фактор
НАСА има 38 действащи астронавти, 12 от които са жени. Една от тях ще е първата дама, която ще се разходи по лунната повърхност. Именно заради това, новата мисия до Луната носи името Артемис – сестрата-близначка на гръцкия бог Аполон.
В Космоса те ще се сблъскат с промяна на физиологията, биохимията и анатомията на тялото си. Те ще носят тежки костюми и ще извършват различни дейности като копаене, изкачване, проучване, които носят и известен риск. Астронавтите могат да счупят кост при падане или да пробият костюма си.
Проблем представлява и лунният прах – астронавтите от Аполо са имали тежки епизоди на кашляне и затруднено дишане. Учените търсят решение на този проблем. Но най-голяма заплаха представлява радиацията. Отвъд безопасната орбита на Земята, астронавтите са изложени на три пъти повече радиация дневно, отколкото тук. Тя идва от различни източници. Новият кораб на НАСА – Орион, ще е изграден от специални метали, които да предпазват астронавтите.
Орион
Космическият кораб е крайъгълния камък на мисията Артемис. Той напомня командните модули на Аполо, ала 10-тонната машина използва технология, немислима за 60-те. Дори нейното изграждане е иновативно. Работниците в Lockheed Martin, които изграждат совалката за НАСА, носят очила с подсилена реалност. Те нямат нужда от упътване, което може да е дълго хиляди страници. Разчитат на очилата да им покажат най-прецизно, къде да пробият дупка или да прекарат кабел. Така инженерите работят по ефективно и бързо.
В сравнение с Аполо, Орион ще е много по-голям и за това е доста по-трудно да се проектира и изгради. Той е част от космическата програма на Буш, обявена през 2004 година. Но когато Обама я прекратява през 2010 г., корабът е единственото нещо, което оцелява.
Компютърът, чрез който ще се управлява Орион, може да върши почти всичко сам, без нуждата от хора. Наподобява този, който се използва от Boeing 787, но е проектиран така че да издържи на тежките условия в Космоса, които лесно могат да повредят електрическата мрежа.
Обвивката му също е здрава – Орион може да поема удари от малки космически скали или отпадъци, останали от хората. Ако пробив причини загубата на въздух в кораба, то той трябва сам да се върне безопасно на Земята.
Астронавтите ще са снабдени със специални вакумни костюми, в които да дишат безопасно. Щитът на кабината ще ги предпази от огромната температура при влизането обратно в орбитата на Земята. Общо 11 различни парашута ще се задействат, които ще ограничат скоростта на апарата до 27 км/ч и машината ще падне безопасно в Тихия океан.
Лунната порта
Веднъж стигнали Луната, астронавтите ще започнат изграждането на космическа станция в нейната орбита. Там екипите ще останат, преди да слязат на повърхността на спътника ни, ще могат да контролират роувърите и луноходите от разстояние, ще бъде като безопасен рай, ако нещо се обърка по време на мисията.
Станцията ще е във високата орбита на Луната и ще позволи на астронавтите да кацат където си поискат. Но със сигурност тя няма да бъде готова за старта на мисията през 2024 година. Тогава нейната функция ще бъде заета бегло от Орион, но когато строежа на Gateway приключи, то тя ще е перфектна първа спирка за пътешествието до Марс.
Стъпки в прахта
Кацането на лунната повърхност този път ще е много по-безопасен – ще има повече автоматични системи, които ще позволят леко кацане, без излишни негативни емоции. Нийл Армстронг използва само собствените си мозък, очи и ръце, за да избегне катастрофално кацане. При Орион това ще е немислимо – системи и навигации ще контролират приземяването с критична точност.
Все още частта от Орион, която ще кацне на Луната не е построена. Не е и измислена. Тя е най-критичната точка от мисията през 2024 година.
Живот на Луната
Мисията Артемис върви ръка за ръка с изграждането на база на Луната. В първия етап ще бъдат използвани надуваеми модули от множество тъкани. Те ще бъдат сгънати, за да заемат по-малко място в ракетата. Европейската космическа агенция заедно с архитектите от Foster + Partners вече са измислили дизайна на двуетажен дом. За да бъдат предпазени от радиация и падащи скали, роботи с 3D принтери ще могат да изградят около модулите „черупки“. Дори лунната почва може да се използва като материал за строеж.
Прототип на парник вече се разработва в университета в Аризона. Зеленчуци като маруля, домати и сладки картофи се отглеждат под LED светлини. Растенията допринасят за живота в базата – те поемат въглероден диоксид и го превръщат в кислород.
Камионът с 12 колела вече е проектиран от НАСА. Но преди да започне извличането на вода, трябва да се направи солидно проучване. След това, роботите може да започнат да копаят.
Част от нея ще се използва за ракетно гориво. А доктор Хана Сержант работи и по инструмента ProSPA, който ще има за цел да извлича вода от лунните скали. Той ще бъде тестват от руския апарат Luna-27, който също ще излети през 2024 година.
Вече 50 години кацането на Луната служи като символ на това, което можем да постигнем, когато обединим всичките си усилия. Времето ще покаже, колко ще е успешен новият опит астронавти да се разхождат върху спътника ни. През последните 15 години погледът на НАСА бе привлечен от Марс, но сега се върна обратно на Луната. Но ако Доналд Тръмп не спечели на изборите през 2020 години, следващото правителство може да отмени завръщането на Луната.