Високи бетонни сгради, мръсни улици, беззаконие и тежък трафик – такъв е кварталът Кафр Акаб. Пробойна в бюрокрацията го оставя между Палестина и Западния бряг – кварталът е палестински, но е от другата страна на границата, на територията на запада.
Той се разраства бързо. Хората живеят в сгради, които още се строят над главите им, улиците са пълни с коли. Никой от жителите на Кафр Акаб не би искал да се намира тук – сред голите хълмове и прахта. Всички те биха предпочели да живеят в тихите палестински села, обиколени от маслинови горички или в центъра на свещения град. Но едно нещо ги задържа в Кафр Акаб– любовта.
"Принуден съм да живея тук“, казва 41-годишният водопроводчик Иса Кусбе пред The Guardian. В Кафр Акаб той живее с жена си и двете си малки деца, но мечтае да е още по-близо до цялото си семейство.
Под хаотичната окупация на Израел палестинците са разделени на много категории, най-вече според това къде живеят. Близо до върха на бюрократичната йерархия са палестинците в Йерусалим. Град, който Израел е анексирал изцяло и твърди, че е „неразделен“. Те имат право на израелски услуги и могат да пътуват в страната, въпреки че не могат да гласуват или са пълноправни граждани.
Палестинците, които живеят на Западния бряг са по-долу в йерархията. Те не могат да пътуват лесно до Йерусалим. В резултат на това, ако някой палестинец от свещения град се влюби в жител на Западния бряг и решат да заживеят заедно – той може да изгуби първоначалното си гражданство.
Кафр Акаб е отговорът на тази дилема.
Според Израел, кварталът е част от Йерусалим. Но след самоубийствените атентати на втората палестинска интифада в началото на тозе век, държавата изолира квартала, отделяйки го от града с преграда. Така жителите му се озовават в лимбо – технически те са вътре в Йерусалим, но физически са на палестинска територия. Тази бюрократична вратичка позволява на палестинците от Йерусалим да не загубят ценното си гражданство, ако се преместят в Кафр Акаб. Онези, които не могат да преминат границата и са блокирани от преминаване в свещения град, също могат да се установят там.
Кусбе е от Йерусалим. Той плаща данъци на Израел и в замяна получава здравна и социална грижа. Децата му посещават държавни училища. Но съпругата му е от селце от страната на Западния бряг – Рамала.
През първите седем години от връзката им тя не била допускана да влиза в Йерусалим.
"За хората от Западния бряг е трудно. Но и аз не можех да отида да живея с нея в Рамала, защото щях да изгубя йерусалимската си лична карта“, казва Кусбе. След дълги години на борба, съпругата му най-накрая получава позволение да влезе в Йерусалим, но двамата решават да се установят в Кафр Акаб вместо в някой от скъпите квартали на свещения град.
Подобна е и историята на 49-годишният Ибрахим Халифе. Той се оженил за йерусалимка и придобил гражданство, но двамата решават да останат в Кафр Акаб, тъй като така няма да се налага да прекосяват израелските военни контролно-пропускателни пунктове всеки ден.
Когато Халифе пристига в квартала преди 25 години, той прилича на малко селце.
"А сега е цял град“, казва той. Точна статистика за живущите там няма. Според някои проучвания жителите на Кафр Акаб са между 100 хил. и 150 хил. Но по думите им, да живеят на две места едновременно не е благословия. Фактът, че Кафр Акаб се поделя между Израел и Палестина означава, че нито едно от двете правителства не полага пълни грижи за квартала. Всъщност Палестина дори няма юрисдикция в него. Израелски работници от своя страна чистят улиците, потушават пожари или поправят пътища, но от време на време. Броят на полицаите е минимален, а това води до увеличаване на търговията с наркотици и оръжия.
Слуховете, че Израел ще събори стената и ще включи квартала към Йерусалим или ще се откаже от града за един ден, обявявайки, че всички палестинци в него вече не са граждани на Йерусалим, не стихват и добавят допълнително напрежение.
"Чуваме, че се говори“, казва Халифе. Последните твърдения са, че стената ще остане, но кварталът ще бъде разделен на две.