Андрей Остапович - полицаят със съвест от Беларус, който живее в изгнание

Андрей Остапович e млад следовател в Беларус, когато избухват протестите срещу Александър Лукашенко след оспорваните президентски избори през август. Той е толкова ужасен от побоя и изтезанията, на които са подложени демонстрантите в ареста, че взима крайно решение - Андрей напуска страната. Той е един от стотиците полицаи на Беларус, които са избрали да не защитят диктатурата и сега живеят в изгнание в Полша и балтийските държави.

Седейки на пейка във варшавския парк, под есенната слънчева светлина, Андрей Остапович е потънал в размисъл. Той не забелязва нито двойките, които се разхождат в парка, нито смеещите се тийнейджъри и бабата с внучето си, които хранят патиците в езерото. С ясно изразените си скули и маслиненозелените си очи 27-годишният мъж може да бъде сбъркан с модел, който рекламира италианско облекло. Но Андрей е полицай в изгнание.

Всъщност той вече не работи и се чувства относително в безопасност в Полша. Но когато решава да напусне работата си като високоплатен детектив в беларуската столица Минск това лято, Остапович осъзнава, че ще трябва да напусне страната веднага или рискува да бъде арестуван от собствените си колеги.

"През последните 10 години съм в полицейска униформа", казва той пред BBC. "Но след изборите през август си помислих, че вече не съм в безопасност да я нося заради начина, по който хората са настроени срещу полицията. Униформата ме караше да се срамувам."

Възпитан в района на Гродно, близо до полската граница, смелостта и бързината на Андрей са забелязани за първи път, когато той е едва на 15 години и спасява по-младо момче от удавяне в езеро. Местните пожарникари и санитари били толкова впечатлени от подвига му, че предполагат че може да му хареса да работи при тях, след като завърши училище.

Но Андрей има други планове. След пет години в академията към Министерството на вътрешните работи, където учи право и криминалистика, той се квалифицира като следовател. Кариерата му започва с разследвания за медицинска небрежност, а само три месеца след дипломирането си успява да залови и известнен педофил. Скоро Андрей започва да отговаря за някои от най-смразяващите и заплетени убийства в страната.

"Работата беше наистина вълнуваща", споделя той. "Имаше интересни случаи, в които заподозрените се мислеха за неуловими и беше такава тръпка, когато все пак успявахме да ги надхитрим - беше като да спечелим партия на шах."

Остапович твърди, че е имало лека политическа намеса в работата му като старши следовател. Но с наближаването на изборите той е обезпокоен от ареста на кандидатите за президент на опозицията - банкерът Виктор Бабарико и блогърът Сергей Тихановски, дори и без солидни доказателства. А след 9 август идват и протестите срещу шестия мандат на Александър Лукашенко.

След работа Андрей все пак решава да посети първия митинг. Налага се да потърси скривалище, когато полицията започва да изстрелва гумени куршуми и зашеметяващи гранати към протестиращите. Това, което вижда с очите си, а и  във видеоклипове, публикувани онлайн - го отвращава. 

Въпреки че обича работата си, той решава да подаде оставка. В пет страници следователят подробно описва всички злоупотреби, на които е станал свидетел, заявявайки, че полицията за борба с безредиците "е единствената, провокирала насилие" и твърдейки, че са изпълнили "престъпни заповеди".

Съзнавайки напълно, че може да бъде арестуван, той бяга през границата с Русия.

Но съвсем скоро руските служби за сигурност, ФСБ, се появяват пред вратата на хотелската му стая в град Псков. "Сложиха ми белезници и ски маска, покрита с черен плат", разказва Андрей. "След това прикрепиха дъмбел към белезниците - беше толкова тежък, повече от 30 кг метал. Помислих си, че може да ме хвърлят в езерото с това мъртво тегло. Когато не можете да виждате, нямате представа какво се случва."

Служителите на ФСБ, които така и не се представят, карат четири часа до границата с Беларус. След това спират, извеждат Андрей от колата и махат маската и белезниците му.

"ФСБ се опита да се държи така, сякаш не участва в ареста ми", казва той. "Върнаха ми нещата и ми казаха да вървя по пътя. Видях приближаващи се беларуски агенти на КГБ. Без да се бавя изтичах в гората. Гонеха ме, но не успяха да ме стигнат и затова успях да избягам."

Облечен с дънки, кецове и тениска, Андрей търси скривалище сред гъсти гори от борове и брези, езера и коварни блата. Той незабавно изхвърлил трите си мобилни телефона, за да не бъде проследен. Не носил храна освен няколко шоколадови блокчета и бутилка вода. Претърпява и инцидент - подхлъзва се в блато и пада до кръста в него, без да може да движи краката си. За щастие успява да се хване за няколко гъсти тръстики, но му трябва цялата сила, за да се измъкне.

След това има близка среща с дива свиня - "огромен звяр с бивни", казва той. "Успях да я заслепя с факлата си и тя избяга, но беше много страшно да си сам през нощта в гората."

След 10 дни въртене в кръг и безнадеждно изгубване, в крайна сметка Андрей стига до Полша, където подава молба за убежище.

Според Евгений Юшкевич, бивш старши разследващ полицай в Беларус, който сега е в Литва, най-малко 350 мъже и жени от полицията и други правоприлагащи органи са подали оставки през последните месеци. Всички те са изложени на риск и се е наложило да напуснат страната.

Но Андрей иска да се върне обратно у дома. Той е в контакт с лидера на опозицията Светлана Тихановская, която също живее в изгнание. Остапович се надява един ден да й помогне да сложи край на културата на насилие в беларуските правоприлагащи органи. "Отговорът на протестите е просто най-екстремният пример за тенденция към насилие, която винаги е съществувала", казва той.

"Мисля, че това е един вид стаден инстинкт", обяснява Андрей.  "В полицейските управления има мивки, използвани за отмиване на кръв - подът е напоен с кръв. Затова наричат ​​мястото близо до мивката Стената на плача. Не знам дали смятат, че всичко това е смешно или не, но след като причиняват ужасни неща на хората, полицаите после сядаха да си поговорят и да се посмеят с приятелите си. Това ми приличаше на чист садизъм. Знам, че им беше приятно - вълнението и адреналинът."

Андрей добавя, че много служители на полицията и специалните части са подписали документи, които ги освобождават от отговорност за действията им, тъй като се предполага, че те защитават държавата по време на криза.

Според правозащитни групи към днешна дата са арестувани над 19 000 души в Беларус. Хиляди са били бити, а някои са били измъчвани в полицейските участъци и центровете за задържане. Протестиращите обаче измислиха нова тактика, чрез която да се справят с насилниците - те свалят маските им, а след това, използвайки софтуери за лицево разпознаване, разкриват самоличността им пред обществеността.

Според Андрей Остапович обаче тази тактика не е правилна, защото може допълнително да озвери полицаите.

"Те знаят, че са обвързани с настоящото правителство и ако то бъде свалено, те ще се озоват в съда. Когато гражданите започнат да обиждат полициите, наричайки ги "нечовеци и фашисти", те са под постоянен отрицателен натиск и стават още по-агресивни", обяснява той.

Президентът Лукашенко изглежда е съгласен. Въпреки че през последните няколко дни намекна, че може да се оттегли, наскоро той предупреди някои руски журналисти, че ако той падне, страната ще падне с него, включително и тези, които го защитават.

"Полицията за борба с безредиците и много други, като онзи пазач, който седи там", каза той, посочвайки охраната си. "Защо трябва да бъдат обвинявани? И въпреки това те ще бъдат изклани - разкъсани на парчета, ако ме принудят да предам властта.".