Цензура, ограничения, закони... Отива ли световният интернет към Сплинтернет?

През последната година световната мрежа започна да изглежда по-малко световна.

Европа предлага плаваща регулация, която може да наложи временни забрани на американските технологични компании, които нарушават нейните закони. Съединените щати пък бяха на път да забранят TikTok и WeChat, въпреки че новата администрация на Байдън преосмисля този ход. Индия, която забрани тези две приложения, както и десетки други, сега е в конфликт с Twitter.

А този месец Facebook се сблъска с австралийското правителство заради предложен закон, който ще изисква от него да плаща на издателите. Компанията за кратко реши да попречи на потребителите да споделятновини в  страната в отговор на закона, с потенциал да промени драстично начина, по който платформата функционира от една държава в друга. Във вторник бе постигнато споразумение с правителството и Facebook се съгласи да възстанови страниците с новини.

В съобщението си за сделката обаче Facebook намекна за възможността за подобни сблъсъци в бъдеще. "Ще продължим да инвестираме в новини в световен мащаб и да се противопоставяме на усилията на медийните конгломерати за усъвършенстване на регулаторните рамки, които не отчитат истинския обмен на стойност между издатели и платформи като Facebook", каза Кембъл Браун, вицепрезидент на глобалните новинарски партньорства във Facebook, в изявление във вторник.

Но ако такива териториални споразумения станат все по-често срещани, глобално свързаният интернет, който познаваме, ще стане по-скоро подобен на това, което някои са нарекли "сплинтернет" - колекция от различни мрежи, чиито граници се определят от националните или регионалните граници.

Комбинацията от нарастващ национализъм, търговски спорове и опасения относно доминирането на пазара на определени глобални технологични компании предизвика заплахи от регулаторни репресии по целия свят. В процеса тези сили не само възпрепятстват технологичните компании, които са изградили огромен бизнес с обещанието за глобален интернет, но и самата идея за изграждане на платформи, които могат да бъдат достъпни и използвани по същия начин от всеки навсякъде по света.

И изглежда, че пукнатините стават все по-дълбоки.

"Мисля, че има глобална тенденция към фрагментиране на интернет и то много по-голяма, отколкото е бил фрагментиран в миналото", казва Дафни Келър, директор на програмата за регулиране на платформи в Центъра за киберполитика на университета в Станфорд, пред CNN.

Както показаха неотдавнашните събития, дадена платформа не трябва да бъде забранена или напълно спряна, за да се случи тази фрагментация. В отговор на усилията на Австралия да накара издателите да плащат, когато Facebook спря да показва връзки от новинарските агенции на своите австралийски потребители, потребителите извън страната също вече не можеха да получат достъп до съдържание от австралийските новинарски бюра. Временният ход се противопостави на самата предпоставка интернет да служи като инструмент за свободен поток от информация в световен мащаб.

В Индия, когато беше предупреден, че е "добре дошъл да правим бизнес", но "трябва да спазва и индийските закони", Twitter потърси средна позиция, като задържа някои акаунти, които използват това, което правителството нарича "запалителни и неоснователни" хаштагове, което означава тези акаунти не се виждаха в страната, но все още можеха да бъдат достъпни отвън. Южноазиатската държава също показа по-голяма готовност да се насочи към чуждестранни технологични компании, като предложи големи ограничения за тяхната дейност и, на фона на дипломатически конфликт с Китай, забрани TikTok и десетки други китайски приложения.

Това е съвсем различен пейзаж от този, който позволи на американските технологични фирми да трупат огромно богатство и мощ. Със забележителни изключения като Китай и Северна Корея, Facebook и неговите колеги успяха да пуснат своите продукти по целия свят с малко съпротивление. Сега тази откритост може вече да не е даденост.

"Това, което е законно в Швеция, не е законно в Пакистан и затова трябва да намерим някакъв начин да се съгласуваме с начина, по който работи интернет", казва Келер. Резултатът е, че "или платформи доброволно, или правителства принудително издигат географски бариери, така че да виждаме различни неща в една държава, отколкото в друга".

Голямото отстъпление

Въпреки че Facebook не е единствената технологична компания в ума на правителствата по целия свят, платформата може би е по-емблематичния пример от всеки друг бизнес в Силициевата долина, за обещанието за глобален интернет, противоречащ на законите на различни държави.

Преди пет години главният изпълнителен директор на Facebook Марк Зукърбърг говори за целта си да достигне до 5 милиарда потребители или по-голямата част от световното население. Компанията вече има повече от 3 милиарда активни потребители месечно в различните си приложения, свидетелство за бързото й разрастване по целия свят.

"Искаме да направим така, че всеки и навсякъде - като дете, израстващо в селските райони на Индия, което никога не е имало компютър, да може да отиде в магазин, да вземе телефон, да влезе онлайн и да получи достъп до всички неща, до които и вие имате достъп", каза Зукърбърг в интервю през 2013 г. за Крис Куомо от CNN.

Дори в Китай, където правителственият онлайн цензурен апарат, известен като Голямата защитна стена, десетилетия наред възпрепятства западните технологични компании, Facebook и Google успяха да сключат споразумения, макар и с малък успех. Сега обаче Facebook заплашва да изтегли продуктите си от пазарите в условията на неблагоприятна регулация.

През 2014 г. Google затвори услугата си Google News в Испания, след като страната прие закон, подобен на този, който сега планира Австралия. Google заплаши и Австралия да изтегли своята търсачка извън страната заради същия закон за медиите, преди в крайна сметка да отстъпи и да подпише сделки с някои от най-добрите издатели в страната.

Има признаци, че страните по света - включително САЩ - са по-склонни да играят хардбол и да следват водещите позиции на другите за въздържане от Big Tech. Тези компании в крайна сметка зависят от непрекъснатия достъп до милиарди потребители по целия свят и правителствата показаха, че са готови да прекратят този достъп в името на защитата на своите граждани и суверенитета онлайн.

Залогът ще става все по-висок, колкото повече правителства скачат. "Това е нещо като игра на горещ картоф", каза Синан Арал, професор в MIT Sloan School of Business и автор на "Hype Machine: Как социалните медии нарушават нашите избори, нашата икономика и нашето здраве".

Арал е на мнение, че компании като Facebook и Google ще се сблъскат с хлъзгав наклон, ако започнат да излизат от всеки пазар, който ги моли да платят за неговите новини, което би "ограничило сериозно" съдържанието, което могат да обслужват в глобалната си потребителска база.

"Те имат личен интерес да се опитат да принудят някой пазар да не налага такива разпоредби, като заплашват да се оттеглят", каза той. "Другата страна основно казва: "Ако не платите за съдържанието, няма да имате достъп до нашия пазар на потребители или съдържанието на този пазар."

Докато интернет се счупва, глобалните регулатори се сливат

Борбата за новини в Австралия е относително малка част от сблъсъка между технологиите и правителствата, която до голяма степен е фокусирана върху въпроси като цензура, неприкосновеност на личния живот и конкуренция. Но отговорът на хода на Facebook в Австралия показа, че по-големите международни усилия за овладяване на Big Tech може да набират скорост - а заедно с това и потенциалът за допълнително разбиване на начина, по който интернет услугите функционират от една държава в друга.

Докато правителството му се изправяше срещу Facebook миналата седмица, австралийският премиер Скот Морисън издаде предупреждение към гиганта в социалните медии: това, което правите тук, може да се върне, за да ви нарани в други страни.

"Тези действия само ще потвърдят притесненията, които все по-голям брой държави изразяват относно поведението на компаниите, които смятат, че са по-големи от правителствата и че правилата не трябва да се прилагат за тях", написа той в публикация във Facebook. "Може да променят света, но това не означава, че го управляват."

Във вторник Морисън заяви, че решението на Facebook да възстанови новините е "добре дошло", добавяйки, че правителството продължава да се ангажира да продължи със своето законодателство, за да гарантира, че "австралийските журналисти и новинарски организации получават справедлива компенсация за оригиналното съдържание, което произвеждат".

Няколко други държави, включително Обединеното кралство и Канада, сега обмислят подобно законодателство срещу компаниите за социални медии - и много от тези страни разговарят помежду си за това как най-добре да се направи това.

"Би било изключително полезно, ако правителствата се обединят в някакъв транснационален процес и измислят договор или някакъв стандарт за това кой може да достигне и да засегне съдържанието и информацията извън тяхната национална територия", каза Келер, "защото това е, което много от тях се опитват да направят, но не са го направили и така в резултат получавате тази много фрагментиран интренет".

Ако се позволи на тази засилена фрагментация да стигне до естественото си заключение, последствията могат да бъдат ужасни.

"Ако крайният резултат от това е, че във всяка по-голяма държава или пазар имаме отделни платформи за социални медии, това, което ще имаме, е информационна екосистема, която е напълно раздвоена или раздробена по целия свят", казва Арал. "Това, което предвещава, е гражданство, което има напълно различни набори от информация за местни събития, за световни събития и може би много раздробен светоглед на реалността."