Какъв е животът в "затвореният балон" на Олимпийските игри в Пекин?

Роботи, сервиращи напитки, контролирани от температурата сънни капсули и дезинфектанти навсякъде.

Това e средата, в която олимпийските спортисти, официалните лица и медиите, отразяващи Олимпийските игри, ще живеят през следващите няколко седмици, докато започват зимните игри в китайската столица Пекин.

Игрите през 2022 г. вероятно ще бъдат най-контролираното международно спортно събитие, провеждано досега.

Игрите в Токио миналата година доказаха, че олимпиада може да се проведе в затворено пространство в ерата на пандемията на коронавирус. Но Китай - богат, мощен и решителен - отиде дори по-далеч, за да създаде обширна система, предназначена да осигури игри без вируси.

Централно място в целия план е средата със "затворен цикъл" - дом на около 60 000 спортисти, служители, медии, доброволци и др.

Светът на игрите в Пекин се състои от три основни затворени "балони", разположени в зона от 160 км.

Всеки балон е центриран около спортно място и е свързан чрез обозначени пътеки. Те обхващат хотели, конферентни центрове, работнически общежития и други съоръжения.

Екипите на BBC вътре описаха какво е ежедневието на спротистите - присъстващите трябва да носят маски навсякъде, освен в собствените си стаи и когато се хранят, и да спазват социално дистанциране.

Всеки също се подлага на PCR тест всеки ден, който трябва да се записва с приложението за здраве My2022 на Games.

"Не получаваме резултати, освен ако не сме положителни. Пословичното без новини е добра новина", разказва продуцентът на BBC Пратикша Гилдиал.

От десетките хиляди хора, които са пристигнали досега, властите са открили около 300 случая - по-малко от половината в затворения цикъл. Заразените хора се изолират и се оставят да се присъединят отново към балона, след като тестът им е отрицателен. Китайски служители уточниха, че целта им не е нулеви случаи, а нулево разпространение - и досега системата издържа.

"Мерките за борба с COVID са изключителни", казва Гилдиал. "Онзи ден помолих за малък ремонт в стаята ми и се появи мъж в костюм за биологична опасност, за да го направи."

Постоянната бдителност е основната тема.

Чистачките постоянно присъстват в общите помещения и има подови роботи, които се движат навсякъде, пръскайки дезинфектант.

Репортерите на BBC отбелязват как по време на пресконференции доброволец се втурва да изтрие микрофона между въпросите. А в спалните капсули, разпръснати около местата, екипите почистват кабината, след като някой приключи дрямката си.

"Те предоставят чаршафи за еднократна употреба в кабините", казва друг продуцент на BBC, Кристин Хах.

Хората могат да резервират бърза дрямка, ако имат нужда от това, в една от тези постоянно почиствани кабини.
Техническото вълшебство на Китай също създаде някои нови инструменти, насочени към намаляване на контакта между хората.

Хората може да са свикнали с автоматизирани сървъри и ролкови системи в Азия, но на тези игри има и роботи в кухнята и зад бара, които готвят и приготвят а-ла-карт напитки и ястия.

"Розовите и белите роботи изглеждат по-ефективни от човешките си колеги", съобщава Гилдиал. "Моите колеги, които поръчаха от робот, бяха обслужени много по-бързо, отколкото аз, когато поръчах от човек." Тя обаче отбеляза, че ароматът се нуждае от малко прецизиране.

В огромния медиен център залата се простира, облицована с магазини за олимпийски стоки, ескалатори "високи до небето" и талисмани на игрите, окачени от тавана.

Тъй като тази година Лунната Нова година се пада седмицата преди Игрите, по стените има някои традиционни червени декорации, както и други културни елементи, до които можете да стигнете, като калиграфска маса, където можете да гледате как машина рисува китайски щрихи във вековен стил.

Местните доброволци също са наоколо, за да дават насоки и да помагат. Те не живеят в хотелите от балона, а в квартири в спални.

Много от тях са млади хора - които също са поставени под карантина за работата три седмици преди да влязат в балона, така че са пропуснали семейните сбирки за китайската Нова година.

"Инженерите ни разказаха как работниците, живеещи във временни жилища до сателитните съоръжения, се събуждат всяка сутрин от свирка на надзорника, след което всички излизат от тези стаи и се събират в спретнати редици в двора за сутрешното поименно повикване", разказва Хах.

Както винаги, отдадеността на местните работници е оценена, особено по време на COVID Games, където спортистите имат ограничен брой зрители и много малко възможности да общуват с местните жители.

Животът в херметически затворения балон има своите странности, но като цяло е толкова контролиран и регламентиран, че понякога създава стерилна атмосфера.

Репортерът Алекс Капстик, присъстващ на деветата си олимпиада, казва, че задължителните тестове и носенето на маска също са били в сила в Токио, "но дотук приликите свършват".

"В Токио имахме възможността да отидем пеша от нашия хотел до местния 7-Eleven... и след 14 дни ни беше позволено да ядем и пием, където пожелаем. Няма нищо от това в Пекин. Хотел, автобус, място за игри, това е. Нарича се "затворен цикъл" с причина – няма изход. Все още свиквам, но поне автобусите се движат на време и всички изглеждат приятелски настроени."

Подобно контролиране на закрито всъщност е полезно за спортистите, казват някои експерти, особено хората, фокусирани върху възможно най-добрата подготовка за своето събитие.

Но за други това е много далеч от купоните и празненствата, които обикновено характеризират Олимпиадата.

Студените температури заради зимата в Пекин също задържат хората вътре.

"Ние сме склонни да се насладим на всяка частица слънчева светлина, която можем да попием, тъй като сме предимно на закрито – така че това е главно, когато ходим пеша до и от нашия автобусен автобус", казва Гилдиал.

Участниците в игрите са сред единствените чуждестранни посетители, които са били допуснати в Китай от началото на пандемията.

Но единствените проблясъци, които участниците в Игрите могат да получат от "истинския" Китай, са при пътуванията им със совалка всеки ден от хотела до местата и обратно.

"Толкова много беше казано за възхода на Китай през последното десетилетие, че не мога да не бъда очарована от наблюдението на високите сгради, хората, които живеят и работят вътре в тях – и други малки проблясъци от живота тук", казва Гилдиал . "Очаквам с нетърпение това 20-минутно пътуване всеки ден, тъй като това е единственият ми шанс да видя истинския Пекин отвътре в балон."