Ще бъде ли изхвърлена Турция от редиците на НАТО?

Когато президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган заплаши този месец да блокира членството на Финландия и Швеция в НАТО, западните служители бяха раздразнени, но не и шокирани.

В рамките на алианса, който функционира на основата на консенсус, турският силен на деня е възприеман като нещо като артист, който си прави оглушки. През 2009 г. той блокира назначаването на нов ръководител на НАТО от Дания, като се оплака, че страната е твърде толерантна към карикатурите на пророка Мохамед и твърде съпричастна към "кюрдските терористи", базирани в Турция. За да бъде удовлетворен Ердоган, бяха необходими часове на убеждаване от страна на западните лидери и лично обещание от тогавашния президент Барак Обама, че НАТО ще назначи турчин на ръководен пост.

След разрива в отношенията между Турция и Израел през следващата година, Ердоган попречи на алианса да работи с еврейската държава в продължение на шест години. Няколко години по-късно Ердоган забави с месеци план на НАТО за укрепване на източноевропейските държави срещу Русия, като отново се позова на кюрдските бойци и поиска от алианса да обяви действащите в Сирия за терористи. През 2019 г. Ердоган изпрати кораб за проучване на газ, подкрепян от изтребители, близо до гръцки води, което накара Франция да изпрати кораби в подкрепа на Гърция, също член на НАТО.

Сега турският лидер отново е в ролята на възпрепятстващ и отново се позовава на кюрдите, като обвинява Швеция и Финландия, че симпатизират на кюрдските бойци, които той превърна в свой основен враг.

"Тези страни почти са се превърнали в гостоприемници на терористични организации", заяви той този месец. "Не е възможно да сме благосклонни към тях."

Позицията на Ердоган е напомняне за един дългогодишен проблем за НАТО, който в момента има 30 членове. Нахлуването на Русия в Украйна може да е дало на алианса ново усещане за мисия, но НАТО все още трябва да се бори с авторитарен лидер, готов да използва влиянието си, за да печели политически точки у дома, като блокира консенсуса - поне за известно време.

Това е ситуация, която е в полза на руския президент Владимир Путин, който през последните години се сприятели с Ердоган. За руския лидер отхвърлянето на приемането на Швеция и Финландия в НАТО би било значителна победа.

Ситуацията щеше да бъде по-проста, ако не беше значението на Турция за алианса. Страната се присъединява към НАТО през 1952 г., след като се съюзява със Запада срещу Съветския съюз; Турция осигурява на алианса ключова стратегическа позиция на кръстопътя на Европа и Азия, разположена както в Близкия изток, така и в Черно море. В нея е разположена голяма американска военновъздушна база, където се съхраняват американски ядрени оръжия, а Ердоган блокира руски военни кораби, насочили се към Украйна.

Но при управлението на Ердоган Турция все повече се превръща в проблем, който се налага да бъде разрешен. Като министър-председател, а след това и като президент, той отдалечи страната си от Европа, като същевременно практикува авторитарна и популистка ислямистка политика, особено след неуспешния опит за преврат през 2016 г.

Той закупи от Русия усъвършенствана ракетна система, която представителите на НАТО наричат заплаха за техните интегрирани отбранителни системи, а през 2019 г. предприе военно нахлуване, за да се бие с кюрдите в Северна Сирия, които с подкрепата на САЩ подпомагаха борбата срещу групировката "Ислямска държава".

"През четирите ми години там доста често беше 27 срещу един", каза Иво Даалдер, посланик на САЩ в НАТО по време на администрацията на Обама, когато алиансът имаше 28 членове.

Възраженията на Ердоган срещу членството на Швеция и Финландия дори възобновиха въпросите дали за НАТО не е по-добре да остане без Турция.

Този месец Джо Либерман, бивш независим американски сенатор от Кънектикът, написа писмо, в което се твърди, че Турция на Ердоган няма да спази стандартите на алианса за демократично управление на бъдещите нови държави-членки. В документа, публикуван от „Уолстрийт Джърнал“, се предупреждава, че политиката на Анкара, включително сближаването с Путин, подкопава интересите на НАТО и че алиансът трябва да проучи начини за изхвърляне на Турция.

"Турция е член на НАТО, но при управлението на Ердоган тя вече не се придържа към ценностите, които са в основата на този велик алианс", пишат Либерман и Марк Уолъс, главен изпълнителен директор на проекта "Турска демокрация", група, която критикува Ердоган.

Някои членове на Конгреса твърдят същото. "Турция под ръководството на Ердоган не трябва и не може да бъде разглеждана като съюзник", заяви сенаторът от Ню Джърси Боб Менендес, водещ демократ в сенатската комисия по външни отношения, след нахлуването на Турция в Сирия през 2019 г.

Но НАТО е военен съюз и Турция, с втората по големина армия в организацията, развита отбранителна индустрия и ключовото си географско положение, играе жизненоважна роля.

Западни служители казват, че Турция само ще създаде повече проблеми като възмутен аутсайдер на НАТО - и то такъв, който може да се сближи с Русия.

"Турция подкопава собствения си имидж", казва Алпер Коскун, бивш турски дипломат, който сега е старши научен сътрудник във Фондацията за международен мир "Карнеги". Но той добави, че "тя все още е важен член на алианса".

Въпросът отново е какво ще успокои Ердоган и ще осигури подкрепата му за приемането на Швеция и Финландия.

Президентът Джо Байдън подчерта подкрепата на САЩ за този ход, когато прие лидерите на двете страни в Белия дом този месец и приветства по-голяма НАТО като средство за защита срещу руската мощ.

"Байдън зае изключително открита и видима позиция, като ги покани във Вашингтон", каза Джеймс Джефри, посланик на САЩ в Турция по време на управлението на Обама.

Повечето анализатори смятат, че Ердоган в крайна сметка няма да блокира присъединяването на Швеция и Финландия, а просто иска да подчертае собствените си опасения за сигурността на Турция и да постигне вътрешнополитически ползи преди изборите в страната му през следващата година.

Ердоган е обезпокоен най-вече от дългогодишната подкрепа на Швеция за Кюрдската работническа партия, или ПКК, която се стреми към независима кюрдска държава на територия, частично попадаща в границите на Турция. ПКК, която напада невоенни цели и убива цивилни в Турция, е забранена в тази страна и е определена от САЩ и Европейския съюз като терористична организация, въпреки че някои правителства, включително шведското, я разглеждат по-благосклонно като кюрдско националистическо движение. САЩ подкрепят и свързаните с нея бойци в Сирия - YPG, или Отрядите за народна защита, които помагат в борбата с групировката "Ислямска държава" и които Ердоган нападна при нахлуването си в страната през 2019 г. Турският президент иска YPG също да бъдат обявени за терористична група.

Ердоган обвинява Финландия и Швеция, че укриват последователи на Фетуллах Гюлен, турски духовник, живеещ в изгнание в САЩ, когото обвинява за преврата от 2016 г. Турция иска екстрадирането на около 35 души, за които твърди, че са свързани с кюрдските сепаратисти или Гюлен.

Ердоган също така възразява срещу шведското и финландското оръжейно ембарго срещу страната му, което беше наложено след нахлуването в Сирия през 2019 г. Швеция вече обсъжда вдигането на ембаргото предвид настоящите събития в Украйна.

Някои анализатори казват, че правителството на Ердоган гледа на ПКК по същия начин, по който Вашингтон гледаше на „Ал Кайда“ преди 20 години, и че Западът не може да игнорира опасенията, ако се надява да прави бизнес с Турция.

Представители на администрацията на Байдън омаловажават противопоставянето и очакват Ердоган да постигне компромис с Финландия и Швеция. Миналата седмица турски официални лица се срещнаха в Анкара с финландски и шведски колеги в продължение на няколко часа.

Джулиана Смит, посланик на САЩ в НАТО, заяви, че "това изглежда е въпрос, който те имат с Швеция и Финландия, така че ще го оставим в техните ръце". Тя добави, че САЩ ще окажат помощ, ако е необходимо.

При срещата си с външния министър на Финландия във Вашингтон в петък държавният секретар Антъни Блинкен заяви, че е "уверен, че ще се работи бързо по този процес и че нещата ще се придвижат напред с двете страни".

Емре Пекер, директор за Европа в базираната в Лондон частна консултантска компания Eurasia Group, заяви, че не вярва Ердоган да търси отстъпки от Вашингтон. Той изрази увереност, че Турция може да изработи споразумение с Швеция и Финландия с посредничеството на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Основните приоритети на Ердоган са - да бъдат чути опасенията на страната му за сигурността на кюрдските сепаратисти и да бъде отменено оръжейното ембарго, каза Пекер.

Някои американски анализатори са скептични. Ерик Еделман, бивш посланик на САЩ в Турция и Финландия, предупреди, че Ердоган може да се опитва да си осигури благоволението на Путин или поне да облекчи гнева в Москва заради продажбата на смъртоносни безпилотни апарати на украинската армия от частна турска компания.

"Той има много сложни отношения с Путин, които трябва да поддържа", каза Еделман. "Това е добър начин да подхвърли малко кокалче на Путин: "Все още съм полезен за Вас".

Други смятат, че турският лидер цели отмъщение на Вашингтон. Ердоган е ядосан, че САЩ са отказали на Турция достъп до стелт изтребителя F-35 след закупуването през 2017 г. на руската ракетна система С-400. Сега Турция лобира вместо това да закупи подобрени изтребители F-16, но среща твърда съпротива в Конгреса от такива като Менендес.

Възможно е Ердоган да търси и президентско внимание. Той беше в приятелски отношения с бившия президент Доналд Тръмп, но Байдън запази дистанция.

"Това е човек, който трябва да бъде в центъра на събитията", казва Даалдер. "Това е начин да каже: "Хей, аз все още съм тук. Трябва да обърнете внимание на моите проблеми".

Пекер вярва, че преди срещата на върха на НАТО в Мадрид следващия месец може да бъде договорено споразумение между Турция и скандинавските страни, което ще позволи там да бъдат подписани протоколите за присъединяване.

По-вероятно е, смятат някои анализатори, Байдън да „клекне“ на Ердоган в Мадрид, за да получи съгласието му, както Обама трябваше да направи на срещата на върха на НАТО през 2009 г., за да осигури назначаването на Андерс Фог Расмусен за генерален секретар.

По време на дискусия, организирана от Съвета за външни отношения миналата седмица, републиканецът Адам Смит, председател на Комисията по въоръжените сили на Камарата на представителите, изказа предположение, че залогът в членството на Швеция и Финландия е достатъчно голям, за да оправдае прякото участие на САЩ.

"Трябва да седнем и да сключим сделка", каза Смит. "И трябва да бъдем агресивни в това отношение."

Майкъл Кроули и Стивън Ерлангер, „Ню Йорк Таймс“