Как сателитните програми на СССР и САЩ предотвратиха Трета световна война?

Метеорологичнен балон, носещ микрофилм, се издига в арктическия въздух. МиГ на съветските военновъздушни сили, пътуващ със скорост 2 Маха, се насочва към него, за да го улови. Но, гледайки нагоре от леда към замръзналото небе, капитан Ферадей натиска спусъка. Филмовата капсула експлодира, отломки падат на снега и двете армии, застанали една срещу друга, се оттеглят в снежната буря.

Вярно е, че това е развръзката на филм с участието на хора като Рок Хъдсън и Патрик Макгухан, а не на Червената армия, изправена срещу куп западни призраци, но вероятно е един от най-добрите завършеци на сюжет от Студената война в историята на киното. И по-важното е, че Ice Station Zebra, написана от Алистър Маклийн, се основава на факти.

Хъдсън, който играе капитан на американска подводница Ферадей, е бил изпратен на Северния полюс, за да вземе филм, изхвърлен от разузнавателен сателит, паднал в Арктика. Той се състезава да победи СССР, които също бяха отчаяни да се сдобият с него. През 60-те години на миналия век тези неща всъщност наистина се случват, пишат от The Independent.

Днес е може да се каже, че за добро или лошо сме свикнали да бъдем под наблюдение, независимо дали от видеонаблюдение в супермаркета или нашите навици за онлайн пазаруване, генериращи произволен брой алгоритми, предназначени да ни продават повече. И изглеждаме сме също толкова необезпокоявани от факта, че сателитите обикалят около нашата планета и записват всичко - от унищожаването на горите до нивата на замърсяване до, съвсем очевидно, военните съоръжения на чужди сили. Голяма част от това, което знаем за руската инвазия в Украйна, е от разузнавателна информация, събрана от сателити.

През 60-те години на миналия век, в разгара на Студената война на суперсилата между Съединените щати и Съветския съюз, това не беше така. Ако искате да надникнете в територията на врага, трябва да изпратите полет на голяма височина в тяхното въздушно пространство, с всички очевидни рискове. САЩ изпълняваха такива мисии от 1956 г., но когато разузнавателният самолет Lockheed U-2 на американския пилот Гари Пауърс беше свален над Уралските планини през май 1960 г., висшите ръководители прецениха, че са необходими по-сложни средства, за да следят зорко от другата страна на желязната завеса.

Програмата за сателитно фоторазузнаване Corona на Съединените щати получи зелена светлина от президента Дуайт Айзенхауер през 1958 г. "Той постанови, че това ще бъде съвместно предприятие между ЦРУ и ВВС на САЩ", обяснява Джеймс Дейвид, куратор в космоса исторически отдел в Националния въздушен и космически музей на Смитсониън във Вашингтон. "В крайна сметка това доведе до създаването на Националната служба за разузнаване през 1961 г. Но по времето, когато Пауърс беше свален, всъщност не бяха изстреляни сателити." Очевидно имаше императив да се напредне програмата Corona възможно най-бързо.

През юни 1960 г. сателит, който привидно измерва слънчевата радиация, беше изстрелян в полярна орбита, пресичайки съветска територия. Беше кръстен Солрад. "Но той имаше и друга употреба", казва Дейвид. Това беше пробно пускане на Corona. "Беше включен само 34 пъти, преди да спре да работи, но търсеше радарни станции в СССР и Китай", обяснява той. Това беше първият военен разузнавателен спътник.

До този момент самата Corona беше готова за стартиране. След многобройни неуспешни опити първият сателит е изпратен в орбита на 10 август 1960 г. Той не носи филм, но има тестова капсула на борда, която е успешно изхвърлена и след потъване на дъното на Тихия океан - извадена. Това беше първият изкуствен обект, върнат безопасно от космоса.

"Въпреки че трябваше да бъде строго секретно, политиците не можаха да се сдържат и капсулата беше отнесена в Белия дом, където Айзенхауер проведе пресконференция, за да покаже постиженията на Америка", разказва Дейвид. "Осем дни по-късно спътник Corona, този път с филм, прави осем преминавания над Съветския съюз. Той снима повече с едно минаване, отколкото самолетът U-2 някога е покривал. Ерата на шпионския сателит беше в ход."

Филмовите капсули били изхвърлени с парашути, за да се гарантира, че няма да се разпаднат при удар в земята или океана, но също така, за да може самолетът да ги вземе по време на спускане, точно както в Ice Station Zebra. Но ако нещата се объркат, те са проектирани да плават в продължение на 24 часа, излъчвайки сигнал.

Системите на Zenit са доста сложни. Сателитите имали защитена радиовръзка, която можела да получава данни, само когато преминавал над съветска територия, за да се избегне намесата на чужди агенти. Разбира се, нещата не винаги вървели по план. Всеки ранен сателит носел две капсули, известни като "филмови кофи", които били защитени по време на повторно влизане с топлинен щит. На 60 000 фута парашутите се отваряли. Дори когато парашутите работели добре, те можели значително да се отклонят от курса. Пропуснатите капсули често потъвали веднага. И през 1964 г. венецуелски земеделски работници били изненадани да открият своята реколта от захарна тръстика, сплескана от голям метален контейнер с надпис "Секретно". След това ЦРУ поставилао инструкции до кофите с филми, обясняващи на различни езици какво да правят хората, които ги открият.

Междувременно Съветският съюз изстрелва Зенит през 1962 г. И докато британците, французите и китайците в крайна сметка щели да изстрелят свои собствени сателити, по-голямата част от тази ранна орбитална дейност била извършена от двете суперсили. Първият съветски разузнавателен сателит всъщност беше преустроен космически кораб "Восток" от вида, който отведе Юрий Гагарин на първия човешки полет в космоса година по-рано. Първият опит през декември 1961 г. се проваля впечатляващо и трябваше да бъде унищожен дистанционно след изстрелването. Но, подобно на американците, СССР се поучиха от грешките си.

И също като САЩ, те се преструваха, че Зенит се използва само за научни изследвания и му дадоха публичното име Космос. Въпреки това Зенит нямаше филмови капсули за изхвърляне, целият космически кораб трябваше да бъде върнат на Земята в това, което инженерите се надяваха да бъде контролирано кацане в Казахстан. Неведнъж всичко, което оставаше, беше купчина прах. А понякога сателитът дори не кацаше на предвидената площадка. Един Зенит се приземи в река Волга на метри от изненадани рибари.

Полетите бяха кратки, понякога не по-дълги от четири дни, докато спътниците на Корона оставаха във въздуха, докато филмът не беше изчерпан. Системите на Зенит обаче бяха доста сложни. Сателитите имаха защитена радиовръзка, която можеше да получава данни само когато преминаваше над съветска територия, за да се избегне намесата на чужди агенти.

Ранните сателити Corona използваха специален 70-милиметров филм, разработен от Kodak, за да могат да правят широкоъгълни снимки. Носеха около миля и половина филм. Ако това звучи изключително дълго, по времето, когато филмовите сателити бяха заменени с базирано на цифрови камери разузнаване, дължината на филма беше нараснала до удивителните 60 мили - или, по ирония на съдбата, приблизително разстоянието между Аляска и Русия през Беринговия проток - изпратено в осем кофи.

За да калибрират сателитните камери и да тестват разделителната им способност, ВВС на САЩ създадоха решетка от бетонни кръстове в пустинята на Аризона. Имаше 267 - първият на една миля от втория, предпоследният на инч от последния с намаляващи градации между тях. "Ранните сателити Corona можеха да откриват само обекти от около 40 фута от надморска височина от около 100 мили", обяснява Дейвид. "И дори тогава не можеше непременно да се определи какъв е този обект. По времето, когато базираните на филм сателити бяха изтеглени от употреба през 70-те години на миналия век, разделителната способност беше паднала до 12 инча или вероятно по-добра. Не знаем, защото много от тези данни все още са класифицирани."

Дейвид казва, че за негово разочарование САЩ все още пазят голяма част от информацията от своите шпионски сателити в тайна. "Светът се промени, по-голямата част от тази информация е без значение днес", казва той. Но въпреки многократните искания, само малки количества са официално разсекретени. През 1995 г. президентът Бил Клинтън нареди 860 000 изображения от програмата Corona между 1960 и 1972 г. да бъдат пуснати за обществено ползване, последната значителна колекция от шпионски сателитни снимки, пуснати в публичното пространство.

Тези ранни сателити правеха снимки постоянно на редовни интервали, така че много от изображенията нямат голяма стойност. Но по-късните версии можеха да бъдат оставени да спят, когато пресичаха съюзнически нации или океана, запазвайки филма си за съветска или понякога китайска територия.

Колкото и полезна да бе Corona – в повече от 120 мисии тя засне 750 000 000 квадратни мили от планетата – по-леките и по-добри фотоапарати и филми означаваха, че американската армия изискваше тяхната замяна. "Трябваше да можем да снимаме дупето на Брежнев, нищо друго нямаше да ни помогне", казва Сидни Дрел, един от основателите на NRO.

Предполага се, че никога не е правено сателитно изображение на гърба на съветския премиер, но "военните трябваше да знаят къде са летища, ракетни комплекси, радарни съоръжения и ядрени реактори", обяснява Дейвид. "Продължителният проблем обаче беше, че Съветският съюз обхваща 11 часови зони." Решението бяха сателитите Gambit, които по-късно работеха в тандем със системата Hexagon - последният от филмовите сателити. В един кадър последният може да покрие площ от около 370 на 15 морски мили във висока разделителна способност.

Въпреки официалната секретност, примери за сателити Gambit и Hexagon бяха пуснати през 2011 г. в Музея на въздухоплаването и космоса, където бяха изложени само за един ден - цели 25 години след края на мисиите им. Тези, които са работили по техния дизайн и експлоатация, казаха, че най-накрая техните съпруги могат да видят какво са правили "в офиса" толкова години.

Gambit беше издръжлив. Първият беше изстрелян през 1963 г., а последният през 1984 г. с намерението да извърши много кратки мисии – средно само около шест дни – за предоставяне на "специфична информация за научни и технически възможности, които застрашават нацията". Gambit използва камери в стерео първоначално за изграждане на 3D изображения на съветски ракетни силози.

По-късно, след като беше обединен с Hexagon, Gambit идентифицираше зона от потенциален интерес, а след това Hexagon маневрираше така, че да снима местоположението – най-вероятно ракетен силоз, летище или военна база – с по-висока резолюция. Те обаче бяха използвани и за определяне на добивите на културите и обезлесяването или замърсяването в Източния блок, помагайки да се определи продоволствената сигурност на Съветския съюз и щетите, причинени на околната среда от неограничената индустриализация. "Започнахме да осъзнаваме, че няма да имаме нужда от ядрени оръжия", казва Дрел. "Те вършеха добра работа да отровят нацията си съвсем сами."

Hexagon, който беше изстрелян за първи път през 1971 г. от базата на военновъздушните сили Ванденбург в Калифорния, както и почти всички по-късни сателити за наблюдение, беше гигант с размерите на едноетажен автобус и наречен "голяма птица". Space.com съобщава, че военният историк Дуейн Дей описва Hexagon като "лоша технология". Когато беше пуснат, Съветите изведнъж изостанаха с 10 години. Той имаше въртящи се камери, а не обектив с фиксирана позиция и докато се движеха напред-назад, операторите описаха процеса като "косене на тревата". Дизайнерът на камерите Фил Пресел казва, че дори сега това е най-сложната система, която САЩ някога са извеждали в орбита, "но по очевидни причини никога не бих могъл да се похваля с това", спомня си той. "Дори в лабораторията говорехме кодирано и никога не използвахме думи като "филм", винаги го наричахме "материал", в случай че някой ни слуша."

Мисиите на Hexagon бяха значително по-дълги от тези на Corona или Gambit, но проблемите с капсулите за изхвърляне на филма останаха. През 1972 г. кофа от един от ранните полети на Hexagon потъва веднага, когато се разбива в Тихия океан, след като парашутите й са повредени от самолета, изпратен да ги хване. Той съдържа снимки на съветски подводни бази, до които американският флот отчаяно се опитваше да се докопа. Дълбоководната подводница Trieste II (DSV) на военноморските сили беше изпратена да я извади от три мили дълбочина. "При първия ми опит да го хвана, просто го бутнах по-навътре в тинята", пише капитанът на DSV в официалния си доклад. "Но ние го изровихме, изгребахме го и заедно с един тон утайка и кофа, пълна с дълбоководни същества, го изкарахме на повърхността."

Мисията е изпълнена, за разлика от 20-ия и последен полет на Hexagon, който завършва с позор. На 26 април 1986 г., само месеци след катастрофата на совалката Challenger и в същия ден като експлозията в атомната централа в Чернобил в Украйна, ракетата носител на спътника, ракетен ускорител Titan 34D, се разпада секунди след излитането.

Полученото огнено кълбо беше нещастен край на ерата на шпионирането с филми. Малко след това серията сателити Kennen, използващи цифрови камери, предаващи криптирани изображения обратно на земята, заменя Hexagon. САЩ флиртуваха с полуцифрова система и преди. Сателитите Samos, които някога са имали за цел да заменят Corona, разработиха свой собствен филм в космоса, преди да сканират снимките и да изпратят изображенията на Земята чрез радиотелеметрия. Работата на автоматизирана фотографска лаборатория в орбита обаче отнемаше място, време и твърде често се повреждаше. Kennen беше значително подобрение. Тайният свят на изваждането на филма и бързането той да се прибере, беше приключил.

През цялото това време Съветският съюз, разбира се, също подобрява сателитните си системи. Зенит беше заменен от Янтар през 1981 г. Тъй като Зенит остана във въздуха само за дни, бяха необходими повече от 600 изстрелвания. Янтар можеше да орбитира много по-дълго и най-накрая замени излизането от орбита с капсулна система с връщане на филма. По-късно ще бъде адаптиран да прави цифрови изображения. И като Hexagon, Съветският съюз разработи по-голям сателит, Орлец, който да върви успоредно с Янтар. До края на експлоатационния си живот Орлец носи 22 контейнера за връщане на филми.

Една вероятно апокрифна история от руски вестник от 70-те години разказва за кутия, изхвърлена погрешка над Карибите, попаднала в морето на самия край на териториалните води на Куба. Рейтинг на борда на кораб на ВМС на САЩ, разположен точно на ръба на морската граница на Съединените щати с Куба – съюзник на Съветския съюз – е забелязан от кубински патрулен кораб. Той имал много дълъг прът, достигащ до територията на кубинския океан. С него се опитвал се да закачи нещо, което изглеждало като кутията. Вместо да попадне в ръцете на американците, кубинците избраха да го потопят. "Няма реални данни за филм, който да е попаднал в ръцете на другата страна", казва Дейвид. "Но това беше постоянен страх и за двете тайни служби."

Друга кутия с филм от Орлец случайно е пусната по-рано от необходимото близо до финландската граница. Проблемът се усложнил от силните ветрове, които отвели парашутите му на запад. Съветските граничари били предупредени от ръководителите на полети, че е паднал контейнер, вероятно от финландската страна на границата. За тяхно щастие не беше - той беше ударил граничен пост само на 25 метра от Финландия, разбивайки покрива. За щастие вътре нямало никой.

Разбира се, сателитното наблюдение е нещо повече от фотография или изображения. Сателитите се използват за откриване на изстрелвания на вражески ракети и тестове на ядрени оръжия. Те също прихващат сигнали и откриват радари. Някои сами използват радар, за да създават изображения на терена и структурите отдолу, особено полезни през нощта или при облачни условия, проклятието на наземните фоторазузнавачи.

"Сигналната интелигентност често беше толкова полезна, колкото и фотографската интелигентност", казва Дейвид. "Ако можете да прихванете вражески радар, можете да локализирате къде са базирани техните станции и да разработите контрамерки за блокиране на техните системи за откриване. И телеметричното разузнаване, което може да прихване съобщенията, изпратени от ракети до техните наземни станции, е безценно. Можете да научите скорост, надморска височина, курс и – в най-добрия случай – информация за неговите системи за самоунищожение."

"Ние знаем толкова много за програмата на Северна Корея благодарение на това, но дори през 60-те години беше възможно да се съберат много разузнавателни данни за ракетната програма на опозицията. Можем да разберем кога ракета е била изстреляна от комплекс A, летяща към цел B със скорост X, височина Y и с Z точност. Това беше удивително техническо постижение за времето."

Повечето разузнавателни сателити бяха в полярна орбита, която осигурява по-голямо покритие на сушата и по-малко океан, но американската система за разузнаване на сигнали Orion беше поставена в геостационарна орбита, което се оказа много по-добро за откриване на телеметрията на цял полет на ракета от изстрелването до удара. Съветските спътници "Око" изпълняваха подобна функция.

Но означава ли това, че сателитите за разузнаване са използвани само за лоши неща? Не, вече не. Те са били разположени, за да налагат правата на човека, като наблюдават популациите от мигранти от войни като тези в Косово или Южен Судан, и са помогнали за насочване на мисии за помощ по време на природни бедствия. Пускането на снимките на Corona също позволява на учените да забележат промените в околната среда и да проучат древни археологически обекти от високо.

Твърди се, че разузнавателните сателити, както и ядрените оръжия, които локализират, са помогнали за поддържането на мира през цялата Студена война. И двете страни знаеха какво прави другата и двете знаеха, че всяка има явната способност да унищожи другата. В речта си за състоянието на Съюза през 1980 г. президентът на САЩ Джими Картър заявява, че "сателитите за фоторазузнаване са изключително важни за стабилизирането на световните дела и имат значителен принос за сигурността на всички нации".

Контрааргументът би бил, че сателитното наблюдение не би било необходимо в свят без ядрени оръжия или армии. Но те съществуват и мнението на Дейвид е недвусмислено относно голямото постижение на ранната сателитна програма. "Изводът е следният", казва той категорично. "Когато имате сателитно разузнаване, вашето покритие е непрекъснато, широко и без риск – за разлика от шпионите на земята или самолетите, които могат да бъдат прихванати. А количеството и качеството на интелигентността е огромно. Corona откри всичките 25 комплекса междуконтинентални балистични ракети на Съветския съюз. Без съмнение това беше основното постижение на ранната програма. Едновременно с това СССР научаваше къде са всички наши.

Когато Hexagon и Gambit бяха показани, Роб Ландис, инженер от космическия център Джонсън в Хюстън, Тексас, каза: "Трябваше да заслужите доверието на Айзенхауер. Той беше от поколението, което не искаше повече изненади, нито повече Пърл Харбър. Честно казано, сателитната програма предотврати Третата световна война."

През 1967 г. президентът на САЩ Линдън Б. Джонсън обявява: "Похарчихме може би 40 милиарда долара за космическата програма. И ако не беше произлязло нищо друго освен космическа фотография, щеше да струва 10 пъти цената. Защото тази вечер знаем колко ракети има врагът и се оказа, че нашите предположения са били далеч."

Несъмнено съветският премиер Леонид Брежнев казваше същото на Политбюро в Кремъл. Шпионските сателити, за добро или лошо и с няколко неравности по пътя, поддържаха разведряването в период от нашата история – по-скоро като днес – когато разведряването беше почти всичко, към което трябваше да се придържаме.