Лятна Европа - завира от жега, докато се тревожи от измръзване

Това, което прави настоящата ни ситуация толкова изнервяща, е избухването на „неедновременност“. Поне това чух наскоро да казва Робърт Хабек, германският министър на енергетиката и търговията, на събиране на германски индустриалци, пише Андреас Клут в свой коментар за Bloomberg.

Прост пример за неедновременността, за която той говореше, може да бъде предисторията зад времето тази седмица. Голяма част от Европа вреше заради рекордни температури. Хората се потят и задъхват, като правят всичко възможно да останат хидратирани и да избегнат топлинен удар.

В същото време хора като Хабек се опитват да подготвят европейците за обратния сценарий през зимните месеци, когато вероятно ще трябва да треперят в по-хладни домове и офиси, защото целият континент ще трябва да пести природен газ, който Русия, като част от своята икономическа война, вече няма да подава.

По заобиколен начин тези проблеми са свързани. Горещите вълни са следствие от изменението на климата, причинено от кумулативните емисии на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива. Същата зависимост от петрол, газ и въглища също обяснява уязвимостта на Европа от Русия под нейния войнствен тиранин, президента Владимир Путин. В продължение на десетилетия той изгражда инфраструктура от тръбопроводи, така че Русия да може, по отношение на енергията, да вземе Централна и Източна Европа за заложници.

Оттук и затягащото се менгеме на неедновременността, за което сега стене Хабек. Той и неговите Зелени провеждаха кампания за радикално ускорено излизане от въглищата, петрола и газа и едновременно галопиране към възобновяеми енергийни източници. В съзнанието си те се включиха в правителството, за да спасят планетата.

Вместо това Хабек прекара първата си година на поста в преговори със страни от Канада до Катар за получаване на повече втечнен природен газ, който да замени руския тръбен газ. Той въвежда в експлоатация плаващи LNG терминали, за да бъдат готови до зимата, и фиксирани такива на сушата в по-дългосрочен план.

Хабек също изнемогва под най-суровото предателство от всички. За да премине през предстоящата зима на енергиен недостиг, той трябва да стартира отново най-мръсните електроцентрали - тези, работещи с въглища.

Ето я, несинхронната логика на 2022 г., въплътена в един министър. Човекът иска да забави глобалното затопляне, но сега се справя с локално изгаряне и замръзване. Той иска да се отърве от въглищата, но вместо това сега разпалва старите пещи.

Като немски интелектуалец, Хабек вероятно е използвал термина „неедновременност“ (или „несинхронизъм“), имайки предвид конкретен философ. Немската дума Ungleichzeitigkeit е препратка към теориите на Ернст Блок, немски мислител в хегелианската и марксистка традиция.

През 30-те години на миналия век, след като емигрира, Блок се опитва да обясни възхода на нацизма. Германия, заключава той, е „класическа земя на неедновременност“, в която атавистичните феодални традиции сред селячеството и бившата аристокрация продължават да съществуват съвместно с капиталистическите институции на индустриалната епоха.

Тъй като Германия никога не е имала успешна революция, разсъждава Блок, нагласите, светогледите и разказите от различни епохи се задържат, причинявайки объркване и създаване на митове в настоящето. Както той каза: „Не всички хора съществуват в едно и също настояще“.

По заобиколен начин тези идеи продължават да живеят в жанра на научната фантастика киберпънк, направляван от писатели като Уилям Гибсън, най-известен с това, че отбелязва, че „Бъдещето вече е тук – то просто не е равномерно разпределено“. Често цитирана в Силиконовата долина като оптимистична представа за възприемането на технологиите, мисълта вместо това е ясно изразена мрачна визия за антиутопия, „комбинацията от гаден живот и високи технологии“.

Независимо дали контекстът е на Блок, Гибсън или Хабек, изглежда, че неедновременността обяснява много за много неща в наши дни. Да вземем Русия и Европейския съюз.

В настоящето на ЕС международните отношения днес са подредени и като цяло учтиви, съобразени с постмодерните и дори постнационалните стандарти за зачитане на границите и правилата. „Настоящето на Путин“ се намира през 18-ти век, когато империалистическите царе завладяват, каквото могат, и силата прави правдата.

В днешните други "настоящета" има хора, които вярват, че това, което има значение, е меката сила, креативността, идеите и нематериалните активи - докато други са убедени, че съответните мерки са територия, оръжия и войници. Има хора, които искат да спасят човечеството от екологично самоубийство, докато други отричат самата наука, която ни казва, че имаме проблем.

Сред последователите на Ню Ейдж стана модерно да се кълнат в „Силата на настоящето“, както се казва в заглавие на един бестселър. Миналото и бъдещето, гласи теорията, са разсейвания, които нашите умове създават, за да ни измъчват. Пътят към просветлението е вместо това да признаем, че единственото истинско нещо е настоящият момент.

Това може да работи по време на медитация. През останалото време реалността си играе с нас, като смесва миналото, бъдещето и настоящето, докато не можем да се съгласим за абсолютно нищо, освен че има много неща, за които да се тревожим. Кой е виновен за изменението на климата, войната, глада, дори пандемията? Накъде отиваме? И какво правим в нашето настояще?

Андреас Клут е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ европейската политика. Той е бивш главен редактор на Handelsblatt Global и кореспондент на Economist.

Подобни анализи четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria