Най-добрата перспектива за Земята - човечество от вегани

Намирането на богати на белтъчини храни, които са полезни за климата, може да е сложно, но учените се опитват да разберат кои храни могат да ни помогнат да ограничим въглеродните емисии и да спасим планетата си.

Когато става въпрос за намаляване на индивидуалните ни въглеродни емисии, една от най-въздействащите стъпки, които можем да предприемем, е да се храним по-екологично. Производството на храни в световен мащаб е отговорно за 35% от всички емисии на парникови газове, причинени от човека. Макар че животинските продукти представляват основната част от емисиите, които отделяме при храненето си, те осигуряват само 20% от калориите в света. Това пише Изабел Гератсън за Би Би Си.

Известно е, че животинските продукти, като млечни продукти, яйца, риба и месо, са добри източници на протеини, а получаването на необходимото количество протеини е от съществено значение за растежа и възстановяването на организма ни, предава БГНЕС.

За тези, които искат да се хранят с нисковъглехидратна диета, която е и питателна, набавянето на нужното количество протеини може да се окаже предизвикателство. Ситуацията се усложнява от огромния набор от продукти, които са на разположение, като много от тях твърдят, че са "въглеродно неутрални" или "устойчиви за околната среда", без винаги да подкрепят тези твърдения.

И така, как би изглеждала една богата на протеини и нисковъглеродна диета? Колко вредни за климата са месото и млечните продукти? Колко по-устойчиво е да се консумират само протеини на растителна основа, като тофу, нахут и грах? По-добре ли е да се откажем от сиренето или пилешкото месо? Кои алтернативи без животински произход имат най-ниски въглеродни емисии?

BBC Future се зае да отговори на тези въпроси, като използва данните от най-големия досега анализ на хранителните системи, изготвен от Джоузеф Пур, изследовател в Оксфордския университет, и Томас Немечек, който изучава жизнения цикъл на храните в швейцарския изследователски институт Agroscope.

Според анализа говеждото месо генерира 49,9 kg CO2 еквивалент или CO2e на 100 g протеин, което се равнява на количеството в четири пържоли. Протеините с втори по големина отпечатък на парникови газове (ПГ) са агнешкото и овнешкото месо, които генерират 19,9 kg CO2e на 100 g.

Еквивалентът на CO2, или CO2e, е показател, който се използва за количествено определяне на емисиите на различни парникови газове въз основа на способността им да затоплят атмосферата - техния потенциал за глобално затопляне.

"Толкова много се набляга на говеждото месо, че хората често забравят за другите видове месо и тяхното въздействие", казва Ан Бордие, директор на отдела за устойчиво хранене в Института за световни ресурси.

Кравите, овцете и козите са преживни животни - животни с повече от една стомашна камера, които изхвърлят метан, когато смилат храната си. Макар и с по-кратък живот в атмосферата, метанът е силно действащ газ, чието въздействие върху глобалното затопляне е 84 пъти по-голямо от това на въглеродния диоксид (CO2) за период от 20 години.

В допълнение към високото отделяне на метан от добитъка, парникови газове се отделят и за производството и транспортирането на фуражи и за управлението на животновъдните ферми, казва Софи Марбах, физик и изследовател в Националния център за научни изследвания във Франция, която е извършила анализ на въглеродния отпечатък на месото и млечните протеини през 2021 г.

Млечните крави обикновено дават високи добиви на мляко в продължение на около три години, след което се колят, а месото им се използва за говеждо месо.

Месото от дребни непреживни животни, като пилешко, пуешко, заешко и патешко, има много по-малък отпечатък на парникови газове от говеждото и агнешкото месо. Пилешкото месо, например, има почти девет пъти по-нисък отпечатък на парникови газове от говеждото - генерира 5,7 kg CO2e на 100 g протеин.

Това е "доста малко", казва Сара Бридъл, професор по храни, климат и общество в Университета в Йорк, Великобритания. "Това е наистина подобно на отглежданите в рибни стопанства и яйца."

Свинският отпечатък от парникови газове (7,6 kg) е около 6,5 пъти по-нисък от този на говеждото месо и 1,4 пъти по-висок от този на птичето месо (5,7 kg).

Именно сиренето, а не пилешкото или свинското месо, генерира третите по големина емисии в селското стопанство, след агнешкото и говеждото месо.

"Съществува консенсус, че "да си вегетарианец е чудесно", но забравяме, че сиренето всъщност е доста въглеродно интензивно", казва Марбах, като отбелязва, че това се дължи на високото производство на метан от кравите и на факта, че те изискват "много ресурси за малко продукция".

Въглеродният отпечатък на сиренето (10,8 kg CO2e на 100 g протеин) е почти два пъти по-висок от този на пилешкото месо и също така по-висок от този на свинското месо и яйцата (4,2 kg CO2e).

Емисиите от храненето могат да варират значително в зависимост от вида на сиренето, което консумирате. По-твърдите сирена, като пармезан например, са по-въглеродно интензивни от меките сирена, защото се произвеждат с повече мляко, казва Бридъл. Меките сирена съдържат повече вода - в изварата например има 50% повече вода, отколкото в чедъра, казва тя.

Въглеродният отпечатък на кравето сирене е подобен на този на сирената от козе или овче мляко, "защото всички те са преживни животни", казва Бридъл. "Но кравето сирене вероятно е най-ефективно, защото млечните крави произвеждат огромни количества мляко." По данни на Министерството на околната среда, храните и селските райони на Обединеното кралство една млечна крава е произвела средно 8200 литра през миналата година.

В същото време киселото мляко е изненадващо нисковъглеродно - 2,7 кг CO2e на 100 г протеин, тъй като за производството му не е необходимо много мляко (много по-малко, отколкото при сиренето) и има редица странични продукти, като сметана и масло, което означава, че отпечатъкът на парниковите газове се разпределя между множество хранителни продукти, казва Марбах.

Животинските продукти са отговорни за 57% от световните емисии, свързани с храните, в сравнение с храните на растителна основа, които допринасят за 29% от общия обем.

Комисията по изменение на климата на Обединеното кралство (CCC) препоръча намаляване на консумацията на месо и млечни продукти с 20% до 2030 г., а на месото - с 35% до 2050 г., за да се постигнат целите на страната в областта на климата.

Вариантът с най-ниски емисии би бил да се приеме веганска диета и да се изключат напълно месото и млечните продукти. Според проучване на Oxford Martin School към Оксфордския университет, ако целият свят стане веган, глобалните емисии, свързани с храната, ще намалеят с до 70 % до 2050 г.

Диета, богата на грах, бобови растения и ядки, може да бъде изключително нисковъглеродна. При производството на 100 г протеин от грах се отделят само 0,4 кг CO2e. Това е почти 90 пъти по-малко, отколкото получаването на същото количество протеин от говеждо месо. Други бобови култури, като лещата, имат емисии на парникови газове от 0,8 kg CO2e. Производството на тофу пък генерира 2,0 kg CO2e на 100 g - тези емисии са свързани най-вече с разчистването на земята за производството на соя, казва Бридъл.

Чрез кръстосване на див нахут с култивирани сортове американската компания Nucicer е създала високопротеинов нахут на прах, който според нея също намалява CO2e на културата. Прахът може да се използва като безглутеново брашно в тестени изделия и печива.

Чрез увеличаване на съдържанието на протеини Nucicer успява да произведе повече протеини на акър и да намали общото количество необходима енергия и вода, казва Катрин Кук, главен изпълнителен директор и съосновател на компанията. "Това наистина помага за въздействието на нашите протеинови източници върху околната среда", казва тя. Нахутът също така е много ефективен по отношение на водата и фиксира азота от въздуха в почвата, което е жизненоважно за растежа на растенията, добавя тя.

Диетата, богата на грах, бобови растения и ядки, може да бъде изключително нисковъглеродна.

При рибата и морските дарове е по-трудно да се изчисли отпечатъкът от парникови газове. Той може да варира значително в зависимост от вида и начина на улов.

Отглежданите в стопанства скариди имат много по-висок отпечатък (18,2 kg CO2e на 100 g), отколкото отглежданата в стопанства риба (6,0 kg CO2e). Това се дължи на факта, че мангровите гори, които съхраняват огромни количества въглерод, често се унищожават и превръщат във ферми за скариди.

Но отглежданите двучерупчести мекотели, включително миди, стриди и рапани, имат много по-ниски емисии на парникови газове, около шест пъти по-ниски от отглежданите скариди и около 3,5 пъти по-ниски от отглежданите в изкуствени водоеми риби, казва Джесика Гефарт, доцент по екология в Американския университет във Вашингтон.

През 2021 г. Гефарт и колегите ѝ анализират въздействието на морските дарове върху околната среда по редица фактори, включително емисии на парникови газове, замърсяване и използване на прясна вода.

Отглежданите в стопанства двучерупчести мекотели са получили най-добри резултати по всички показатели. Уловените в дивата природа двучерупчести мекотели обаче не се представиха толкова добре по отношение на емисиите на парникови газове - те отделят от пет до десет пъти повече емисии в сравнение с отглежданите си събратя, казва Гефарт.