2023 г. е тук - кои са кризите, пред които светът може да се изправи?

Въз основа на дългогодишния опит в прогнозирането на глобални рискове и тенденции в Националния съвет за разузнаване на САЩ, където е трябвало да представят дългосрочен анализ на ръководството на страната, Матю Бъроуз и Робърт Манинг, пълноправни членове на изследователската програма на Центъра "Стимсън" "Преосмисляне на американската стратегия за висше образование", определят основните глобални рискове за света през 2023 г. от гледна точка на САЩ и останалия свят.

Резултатите са впечатляващи, като се имат предвид опасностите, които успешно са предвидили през 2022 г. Щамовете на коронавируса предизвикаха безпокойство, особено в Китай, където, както специалистите прогнозираха, те задушиха икономическия растеж. Успешно прогнозираха също боевете в Украйна и скока на цените на петрола до 100 долара за барел - това се случи по-рано тази година, въпреки че през втората половина на годината цените на енергията леко спаднаха. Споменаха също така недостига на храна, икономическите кризи и задълбочаващите се дългови проблеми на развиващите се страни, както миналата, така и тази година.

Някои икономисти смятаха, че дълговата криза ще бъде по-слаба от техните и други прогнози, но страните с ниски и средни доходи - например Шри Ланка и Пакистан - вече са изправени пред тази реалност. Миналогодишните прогнози за неефективност в борбата с изменението на климата се потвърдиха на конференцията COP27 в Кайро през ноември, която се оказа голямо разочарование. Според оценките на Манинг и Бъроуз тази тенденция ще се запази и през 2023 г. И накрая, поради нарастващото напрежение около Тайван, както и американското ембарго върху износа на високотехнологични полупроводници и оборудване, китайско-американските търкания ще продължат и през 2023 г.

Всеки риск е придружен от вероятност да стане реалност. Средната вероятност означава, че шансът за сбъдване на прогнозата е 50/50. Като цяло подобни прогнози стават все по-трудни, тъй като рисковете са все по-взаимосвързани. Тясно преплетените събития в рамките на една криза, които сякаш са вградени в други, се наричат поликризи. Макар че поликризи са се случвали и преди, украинският конфликт ясно показа настоящите предизвикателства.

Продоволствената криза се задълбочава от факта, че доскоро Украйна не можеше да изнася зърното си. Енергийната криза се корени в опитите на Запада да лиши руската военна машина от енергийни приходи, както и в ответните действия на Владимир Путин да лиши Европа от доставки на газ. Инфлацията се повиши поради рязкото повишаване на цените на енергията и храните, но е свързана и с прекъсването на доставките поради пандемията. Подобно на дълга, инфлацията също е свързана с по-високите цени на суровините, дължащи се на конфликта в Украйна, както и със силния долар и бюджетните разходи за справяне с икономическия спад след пандемията. Тъй като повечето рискове са взаимосвързани, намаляването на един риск зависи от това дали заедно с него намаляват и други. По същия начин тежестта на един конкретен риск е свързана с други и често ги изостря. И все пак анализаторите смятат, че е правилно да се разгледа всеки риск поотделно, като се има предвид обаче взаимосвързаната им природа, и да се предвиди траекторията въз основа на теорията на вероятностите.

Рискове.

1) Поликризата от украинския конфликт: Контурите и времето на развръзката на украинския конфликт остават загадка

Поликризисният цикъл, затегнат от боевете - отслабена енергийна и продоволствена сигурност, инфлация и икономически спад - обаче може да предизвика "умора от Украйна" на Запад и да подкопае жизненоважната подкрепа. С настъпването на зимата и забавянето на бойните действия Путин със сигурност ще затвърди стратегията си за изтощаване с удари по енергийната и водната инфраструктура на Украйна, така че тя да се срине като държава. В противен случай собствените му загуби ще го принудят да признае поражението си до някаква степен.

Киев си върна Херсон в южната част на страната и части от Донбас в североизточната - това са над 50% от територията, окупирана от Москва от 24 февруари насам - и значително укрепи позициите си. Решение на масата за преговори или дори прекратяване или трайно спиране на огъня все още е преждевременно, защото и двете страни са убедени, че могат да спечелят. На срещата на върха на Г-20 през ноември Киев представи мирен план от десет точки. В него се настояваше Русия да се оттегли от цялата суверенна украинска територия и да възстанови щетите - на практика Путин беше призован да капитулира напълно. Освен това има и различни вектори: от една страна, Киев иска от САЩ и НАТО по-модерни оръжия, включително оръжия с далечен обсег, както и тактически ракети и системи за противоракетна отбрана, докато някои конгресмени, от друга страна, искат да ограничат подкрепата за Украйна.

Конфликтът крие много взаимосвързани рискове: потенциална безизходица или ескалация, ако САЩ и НАТО отговорят на бомбардировките на Путин с изпращане на модерни оръжия в Киев; руски ядрен удар, ако Киев се опита да завземе Крим; "умора от Украйна" в Европа на фона на рецесията; несъгласие между САЩ и ЕС относно количеството и качеството на по-нататъшната военна помощ за Киев.

Вероятност: средно висока

2) Засилване на глада

Световната програма по прехраната (СПП) определи "огнен пръстен" на глада и недохранването, който се простира в целия свят от Централна Америка и Хаити през Северна Африка, Сахел, Гана, Централноафриканската република и Южен Судан на изток до Африканския рог, Сирия и Йемен, а след това до Пакистан и Афганистан. От 2019 г. насам броят на гладуващите по света рязко се е увеличил - от 135 на 345 милиона души. Дори конфликтът в Украйна да бъде разрешен по мирен начин и бъдещите доставки на зърно от страната да са сигурни, недостигът на храни няма да изчезне.

Освен конфликта, втора причина за глада е изменението на климата с продължителните суши и намалените валежи, които едва ли ще намалеят през 2023 г.

Рязкото покачване на цените на дизеловото гориво и торовете, както и нарушенията, причинени от конфликта (по-специално при доставката на култури на пазара и преработката на месо и птици), увеличиха разходите за изхранване на добитъка, включително млечните продукти. Разходите за хуманитарна помощ нарастват поради инфлацията: допълнителните разходи на СПП по-рано успяха да осигурят прехраната на 4 милиона души за един месец.

Вероятност: висока.

3) Преврат и конфронтация с Иран

Подобно на конфликта в Украйна, безпрецедентното народно въстание заплашва да превърне Иран в поликриза. Звездите вече са се подредили за това, обещавайки опасен конфликт на САЩ и/или Израел с Техеран. Ядреното споразумение с Иран, което допреди няколко месеца беше близо до успех, сега е в застой, ако не и мъртво завинаги. Иран увеличава производството си на високообогатен уран до 60% (като за бомба са необходими 90%). Той може да достигне достатъчно ниво само за няколко седмици, а след две години или по-рано ще има готова бойна глава за доставка.

Като предостави на Русия дронове и ракети, Иран добави ново измерение към конфронтацията и ускори налагането на нови санкции. Отслабената легитимност на управляващата теокрация и поражението на безпрецедентно народно въстание засилват несигурността. Иран може би е само на крачка от политическа революция - малко вероятно събитие с големи последици.

Новото крайнодясно израелско правителство и Камарата на представителите на САЩ с републиканско мнозинство ще засилят натиска с надеждата да нанесат удар или да саботират иранския завод за обогатяване на уран във Фордо и съоръженията за производство на ракети и дронове. Иран би могъл да отвърне на удара, като удари саудитски петролни съоръжения или петролни танкери в Ормузкия залив, нарушавайки петролния трафик в условията на ескалиращ конфликт. Народните протести и свалянето на една теокрация са малко вероятно събитие, но с изключително сериозни последици, които могат да променят драматично цялата геополитика на и без това неспокойния Близък изток.

Вероятност от конфронтация: висока.

4) Изостряне на дълговата криза в развиващите се страни

Програмата на ООН за развитие (ПРООН) предупреди за "сериозни дългови проблеми" в 54 страни с ниски и средни доходи. В тези страни живее 18% от населението на света, повече от половината от хората, живеещи в крайна бедност, и 28 от 50-те страни, които са най-уязвими от изменението на климата. В исторически план опитите за облекчаване на дълга винаги са изоставали. Проблемите с платежоспособността първоначално се приемат за проблеми с ликвидността - това от своя страна води до продължителни дългови кризи с тежки икономически последици. Начело на списъка на затруднените страни преобладават държави с ниски доходи, като Сомалия и Зимбабве, но Oxford Economics смята, че редица държави с бързоразвиващи се пазари също ще бъдат засегнати: те вече са намалили разходите си и са в началото на низходящ цикъл. Лошото финансово състояние на повечето развиващи се страни не предвещава нищо добро за осъществяването на програмата на ООН за устойчиво развитие до 2030 г. Напротив, през 2023 г. развиващите се страни вероятно ще се сблъскат с повече бедност и липса на достъп до образование и няма да могат да се справят с изменението на климата.

Вероятност: средно висока.

5) Растящ световен дълг

Според Международния финансов институт през последните четири-пет години нараства както корпоративният дълг на нефинансовите компании (88 трилиона долара, около 98% от световния БВП), така и комбинираният дълг на държавите, корпорациите и домакинствата (290 трилиона долара към третото тримесечие на 2022 г.). Ситуацията отчасти се дължи на годините на ниски лихвени проценти (дори до отрицателни), които стимулираха лесните пари. Макар че като цяло цифрите са леко намалели, поликризата от по-високи лихвени проценти, силен долар, рецесия в Европа, слабост на китайската икономика и несигурността около Украйна със сигурност ще предизвикат нов финансов срив - регионален или дори световен. Общият размер на дълга днес е много по-висок, отколкото по време на финансовата криза от 2007-2008 г., а фискалните условия в основните страни от ОИСР само се влошиха. Още по-обезпокоително е отслабването на международното сътрудничество в сравнение с 2008 г. При управление на републиканците Конгресът е по-малко склонен да увеличи ресурсите на МВФ и Световната банка, необходими за предотвратяване на фалити и преструктуриране на дългове (особено в развиващите се страни, но потенциално дори и в Италия). Г-20 изигра ключова роля в преодоляването на финансовата криза от 2007-2008 г., но ако съдим по срещата на върха в Бали през ноември, съвместната работа по управлението на дълга не е достатъчна.

Китай, който е най-големият кредитор на развиващите се страни, предпочита да управлява дълга на двустранна основа, а поради обтегнатите си отношения с Вашингтон, е малко вероятно Пекин да му сътрудничи, както направи през 2008 г. Искрата, от която ще избухне нова голяма финансова криза, може да дойде от заплахата от фалит на развиващите се пазари или дори на Италия, от корпоративен фалит в стил "Лемън Брадърс" от 2008 г. или от паниката, ако конфликтът в Украйна се превърне в ядрен.

Вероятност: средна до средно висока

6) По-нататъшно отслабване на глобалното сътрудничество

Глобалните рискове - от изменението на климата и дълга на най-слабо развитите страни до космическите отпадъци - се увеличават, тъй като конкуренцията между големите сили затруднява сътрудничеството по общите проблеми. Президентът на САЩ Джо Байдън и президентът на Китай Си Дзинпин се договориха да възобновят двустранните разговори по въпросите на изменението на климата след среща в рамките на срещата на Г-20 през ноември. Тези усилия обаче със сигурност ще бъдат блокирани от нов сблъсък по Тайван.

Многостранната търговска система е изчерпана, както предупреди неотдавна генералният директор на СТО Нгози Оконджо-Ивеала, а протекционистичните действия на някои големи сили за постигане на самодостатъчност ще забавят икономическия растеж във всички страни.

Други институции се оказаха неефективни: Г-20 не бърза да се справи с нарастващите дългови кризи в най-засегнатите страни (Бангладеш, Пакистан, Шри Ланка и др.), а Световната банка беше остро критикувана от развиващите се страни, че не е успяла да увеличи средствата за борба с изменението на климата. Ако многостранните институции не предприемат по-нататъшни стъпки за справяне с днешните предизвикателства, легитимността на западния либерален ред след Втората световна война ще отслабне, особено в очите на страните от глобалния Юг, чиито шансове за бързо икономическо развитие намаляват. Друга последица от икономическия национализъм и липсата на сътрудничество в реформите и обновяването на глобалните институции е, че международният ред ще се разпадне на регионални блокове с неефективни и противоречиви норми и стандарти. Разпадането на многостранната система само ще засили риска от по-голяма бедност, национализъм и конфликти.

Вероятност: висока.

7) Поляризация и раздробяване на технологичната система

По оценка на Boston Consulting Group, ако една от големите сили се опита да постигне пълна самодостатъчност в производството на полупроводници, както възнамерява да направи администрацията на Байдън, само първоначалните инвестиции ще възлязат на един трилион долара, а цените на чиповете ще се повишат с 35-65%. С разгарянето на китайско-американската технологична война Пекин ще изгуби достъп до редица чуждестранни продукти и ще трябва да ги замени със собствено производство, което от своя страна ще подкопае стимулите за спазване на световните стандарти. По данни на Глобалния институт "Маккинзи", Китай спазва световните стандарти на 90% или повече при производството на 81 основни стоки. В някои от тези случаи Пекин си сътрудничи с чуждестранни мултинационални компании, като чрез тях получава между 20 и 4 % от необходимите ресурси. С нарастването на ролята на полупроводниците във всички потребителски стоки, а не само в електрониката и високотехнологичното оборудване, всички промишлени пазари със сигурност ще се разделят, което от своя страна ще доведе до повишаване на разходите и до стесняване на асортимента за потребителите.

Според СТО в дългосрочен план разделянето на световната икономика на два автономни блока - западен и китайски - би намалило световния БВП с поне 5% - дори повече от щетите, причинени от финансовата криза през 2007-2008 г. Моделите на МВФ показват, че "развиващите се страни са изправени пред мрачни перспективи за растеж при такъв сценарий, а някои от тях са изправени пред двуцифрени загуби на благосъстояние".

Вероятност: средно висока

8) Обостряне на климатичните промени и последици от това

Световната среща на върха COP27 донесе по-скоро разочарование, отколкото реални постижения. Страните-производителки на петрол не успяха да откликнат на призивите за постепенно отказване от изкопаемите горива, въпреки заявената цел да не се допусне повишаване на температурите с повече от 1,5 градуса. Повечето учени смятат, че това е на път да се случи и че ако страните не се ангажират с 43% намаляване на общите емисии на парникови газове, общото увеличение ще бъде 2,2 градуса. По-горещият климат ще доведе до засилване на сушите и наводненията, както и до опасни промени в цикъла на валежите, които застрашават реколтата. Единственият положителен аспект на COP27 беше споразумението за нов фонд за загуби и щети, който да помогне на развиващите се страни да посрещнат разходите, свързани с изменението на климата. Въпреки това конкретният принос на индустриализираните страни така и не беше изтъкнат. Западният свят вече подписа договор за предоставяне на финансова помощ на развиващите се страни за намаляване на въглеродните емисии, но не спазва обещанията си. Републиканците, които имат мнозинство в Камарата на представителите, вече заявиха, че не желаят да плащат за чужда борба с изменението на климата. Националистическата промяна в дясно в европейската политика също е заплаха за фонда за щети. Природните бедствия се увеличават и засягат всички страни, а не само бедните, така че изменението на климата остава приоритет за индустриализирания Запад.

Вероятност: висока

9) Засилване на конфликта между САЩ и Китай

Въпреки срещата между Байдън и Си през ноември, на която лидерите се опитаха да стабилизират отношенията, остават съществени разногласия по отношение на Тайван, технологичните правила и стандарти, търговията, правата на човека и агресията на Пекин, основана на опровергани териториални претенции в Южнокитайско и Източнокитайско море. Започна диалог по търговски, климатични и военни въпроси, но всички постижения заплашват да подкопаят краткосрочния национализъм и от двете страни. Досега в отговор на забраната на администрацията на Байдън за износ на изкуствен интелект, суперкомпютри и оборудване за производството им, Пекин се ограничи до подаване на жалба в СТО и обявяване на допълнителни инвестиции в размер на 143 млрд. долара в собствената си полупроводникова индустрия. Тези мерки имат за цел да потиснат по-нататъшното развитие на китайските модерни технологии. В Конгреса се наблюдава трайна двупартийна антипатия към Китай, а Камарата на представителите, в която мнозинство имат републиканците, вероятно ще провежда твърда антикитайска политика по отношение на Тайван, търговията и правата на човека, което рискува да подкопае плана на Байдън. Въпреки че според анализаторите е малко вероятно Китай да се опита да принуди Тайван за обединение през 2023 г. или през следващите години, разглежданият закон за Тайван, който има за цел да засили военните и политическите връзки с острова, ще даде нов тласък на взаимната демонизация. Опитите за стабилизиране на отношенията ще срещнат сериозни препятствия и могат да бъдат провалени.

Вероятност: средно висока

10) Опасна ситуация на Корейския полуостров

Непрестанните изпитания от страна на Пхенян на пълна гама ракети (86 изстрелвания през 2022 г., включително балистични, крилати, със среден обсег, тактически ядрени бойни глави и междуконтинентални) са част от севернокорейската програма за изграждане на оцеляващ арсенал за ответен удар и за разширяване на възможностите за принуда и евентуално нападение. Подготовката за седмия ядрен опит е в ход от месеци, а правителствата на САЩ и Южна Корея предупредиха за него. Възможно е той да не се е състоял поради някаква уговорка между Пхенян и Пекин. Ако обаче седмият тест се осъществи и Пекин наложи вето на санкциите на Съвета за сигурност на ООН срещу Северна Корея, разривът в отношенията между САЩ и Китай със сигурност ще се задълбочи. Арсеналът на Пхенян вече е много по-голям, отколкото изисква взаимното възпиране срещу САЩ и Южна Корея. Президентът Ким Чен Ун може да се изкуши да предприеме провокация, а погрешната му преценка може да доведе до криза и/или сблъсък между Севера и Юга.

Вероятност: средно висока.

Непредвидени рискове

По думите на бившия министър на отбраната Доналд Рамсфелд, гореспоменатите рискове могат да бъдат класифицирани като "известни неизвестни": техните траектории могат да бъдат предвидени до известна степен. Съществуват и наистина непредвидими рискове с катастрофални последици, като например изригване на супервулкан (Йелоустоун, Индонезия, Япония); гигантски астероид с диаметър 10 км, като този, унищожил динозаврите преди 66 милиона години; слънчева буря, която би извадила от строя електрическата мрежа на Земята за седмици или дори месеци; и радиоактивни гама-изригвания от дълбокия космос. Както видяхме при пандемията от COVID-19, хиляди вируси на нашата планета могат да доведат до пандемии, някои от които ще бъдат много по-трудни за контролиране от коронавируса.

Всички тези катастрофи са много малко вероятни, но последиците са огромни.

Вероятност: ниска.

Матю Бъроуз и Робърт Манинг - анализ за "The National Interest"

Матю Бъроуз и Робърт Манинг са пълноправни членове на изследователската програма "Преосмисляне на висшата стратегия на САЩ" на Център "Стимсън"