Къде каза, че си крал, приятел? Историята на Константин II

Издъхна последният крал на Гърция, преди премахването на монархията - Константин II. Той бе на 82 години.

Константин II е починал в интензивно отделение на частна болница в Атина късно снощи, където миналата седмица е бил приет заради проблеми с дишането.

Константин е втори братовчед на крал Чарлз и кръстник на принца на Уелс.

Кой бе Константин II?

Пелопонеската война от 431-404 г. пр. н. е. може да е записана от Тукидид, но една по-късна война бе записана от Sky TV.

Когато Константин II Гръцки, някогашен владетел на елините, заведе семейството си на ветроходна почивка около Егейско море през 1993 г., той беше следван с по-малка яхта от журналистката Селина Скот, която правеше поредица за европейските кралски особи. Не много по-назад бяха канонерките от гръцкия флот, докато военни самолети кръжаха над тях.

Константин настоя, че круизът не е опит за възстановяване на монархията, но малцина се съмняваха, че той изпробва дълбоките сини води, за да види колко предпазливи биха били неговите сънародници от грък, носещ подаръци. "Те могат да интерпретират посещението ми както им харесва, но аз не се смятам за политически настроен човек", настоя тогава кралят.

"Никога не съм бил човек на политиката и никога няма да бъда такъв в бъдеще. Не се интересувам от това."

Веднъж Скот убеждава Константин (Крал Кон за приятелите му) да вземе даде интервю в нейното сутрешно предаване. Когато пристигнал пред охранителните бариери на телевизионното студио, шофьорът обяснил, че гръцкият крал е на задната седалка. Както Джеръми Паксман си спомня в мемоарите си, "пазачът прегледа своя клипборд, погледна го озадачен и засмука молива си, след това подаде глава през прозореца, "Къде каза, че си крал, приятел?"

Освен златен медал за ветроходство (клас дракон) на Олимпийските игри през 1960 г., изгнанието беше основната тема в живота на Константин. Той е крал едва три години, когато през април 1967 г. група армейски офицери, водени от полковник Георгиос Пападопулос, завзеха властта, твърдейки, че защитават страната от комунистически заговор. "Това беше най-лошата нощ в живота ми", спомня си Константин.

"Събудих се в полунощ и секретарката ми шепнеше, че е имало преврат. Научих много за характера на хората - тези, които не очакваш, стоят до теб, а приятелите могат да си отидат."

Първоначално изглежда, че е на страната на полковниците, но на 13 декември 1967 г. той стои зад половинчатия контрапреврат, воден от офицери роялисти в Северна Гърция, който се проваля. Победен и унизен, 27-годишният крал избяга от страната с военен самолет с майка си, която някои критици смятаха за свръхдоминираща сила в живота му, и съпругата си, която скоро след това претърпя спонтанен аборт. "Спомням си, че тъкмо се качихме на самолета и стигнахме до Италия с оставащо гориво за 3 минути полет", спомня си той. Скоро те се местят във Великобритания.

На 1 юни 1973 г. той беше официално свален от военната хунта, а на 8 декември 1974 г. страната гласува на референдум с 68,8% срещу 31,2% в полза на премахването на монархията. Въпреки че Константин се оплака, че е затруднен, тъй като трябва да води кампанията си от Лондон, той прие резултата.

В продължение на много години гръцкият крал живя в английската столица. Неговият личен кабинет, между магазин за сувенири и фризьорски и козметичен център в Мейфеър, бе снабден с килими от овесени ядки и бездушни мебели, които според журналиста А. Н. Уилсън "ще подхождат повече на скъп педикюрист, отколкото на монарх в изгнание".

Там Константин II бе точка за контакт с емигрантите гърци, докато получава писма и обаждания от хиляди свои сънародници. Трябва да се отбележи, че той категорично отказва да се откаже от титлата крал.

"Аз съм крал на Гърция, но не съм държавен глава. Защо трябва да съм бивш крал? Джордж Буш не се нарича господин бивш президент. Той се нарича господин президент."

Завръщането му в Гърция

Въпреки че не му е официално забранено да влиза в Гърция, Константин II спазва дистанция и се връща едва през февруари 1981 г. за няколко часа, за да присъства на погребението на майка си. "Чувствах, че републиката е толкова нова, че е по-справедливо просто да стоим настрана", обяснява той през 1993 г. "Беше трудно, защото изпитваме огромна носталгия по дома."  По-късно същата година, след като уреди данъчните си дела, прехвърли на държавата всички "обществени" имоти, които бяха на негово име, и разреши други финансови спорове с гръцките власти, той се впусна в семейната ветроходна ваканция, която така разтърси властите.

Константин никога не губи надежда, че гръцката монархия ще бъде възстановена. "Ако гръцкият народ реши, че иска да остане република, няма да ме намерите да проливам сълзи", каза той пред Daily Mail през 1993 г. "Но ако, от друга страна, те решат, че искат промяна, тогава неизбежно ние сме готови да служим."

Въпреки търпението му, обаче, монархията така и не се завърна.

Семейна история

Константин II е роден в Психико, близо до Атина, през 1940 г. Той е второто от трите деца на престолонаследника (по-късно крал) Пол на Гърция и съпругата му Фредерика от Хановер, която беше внучка на кайзер Вилхелм II и която беше член на Bund Deutscher Mädel - женското крило на Хитлерската младеж. По-голямата му сестра, принцеса София, се омъжва за испанското кралско семейство и става кралица София на Испания. По-малката му сестра, принцеса Ирен, има кратка кариера като професионална концертираща пианистка и по-късно се установява в Испания.

Гръцката кралска къща, която е създадена през 1863 г., има дълга история на наследяване на трона: Джордж I беше убит, Константин I абдикира два пъти, Александър I умира от гангрена след ухапване от маймуна, а Джордж II два пъти напуска страната и два пъти се връща на трона.

Само бащата на Константин успява да постигне естествено и непрекъснато управление. Подобно на предшествениците си, Константин няма фамилно име. Понякога използва Глюксбург - германското име за мястото в Дания, откъдето произхожда един от неговите предци.

"Сякаш ме наричаха г-н Кенсингтън или нещо подобно", свива рамене пренебрежително той.

Когато фашистите на Мусолини нахлуват, той е отведен за кратко на Крит. След това дойдоха нацистите, които бяха по-успешни и безмилостни. Семейството избягало в Египет и след това в Южна Африка, където живеели в апартамент над авторката Мюриел Спарк и по-късно в селска къща близо до Претория.

Подкрепено от плебисцит, в който мнозинството от гърците гласуваха в полза на монархията и с подкрепата на британците и американците, семейството се завръща в Гърция през септември 1946 г. Няколко месеца по-късно, след смъртта на чичо си Джордж II, той поема ролята на престолонаследник.

Константин е първият гръцки принц, който нарушава традицията на частното образование. Вместо това той посещава училище-интернат в Анаврита, по модел на Gordonstoun, преди да започне военното си обучение. На 18 години, след като полага тържествена клетва пред конституцията, той започва да заема роля в гръцкия обществен живот. От време на време Константин II спекулира как при други обстоятелства би могъл да бъде журналист или актьор, казвайки: "Обичам театъра". Приятелите от училище го помнят като "много добър Марк Антоний" и дори на 60 години той може да си спомни репликите на героя от "Юлий Цезар" на Шекспир: "О, извинявай, ти, кърваво парче земя..."

Константин II бе ентусиазиран спортист и моряк и през 1960 г. спечели първия златен олимпийски медал за Гърция от почти половин век - първият принц, постигнал това отличие в съвремието.

"Това беше първият и последен път, когато се напих."

Кралят имаше черен колан по карате, играеше тенис с бъдещия си зет Хуан Карлос от Испания, а по-късно плаваше в Коус с принц Филип и служи в Международния олимпийски комитет.

Константин е на 23 години, когато се възкачва на гръцкия престол. "Обадих се на министър-председателя веднага щом баща ми почина", спомня си той. "Той беше първият човек, който ме нарече Ваше Величество. Това беше шок." Шест месеца по-късно на пищна церемония в Атина той се жени за принцеса Ан-Мари, най-малката дъщеря на датския крал Фредерик IX, която току-що е навършила 18 години.

Те имат пет деца: принцеса Алексия, която преподаваше на деца със специални нужди, се омъжи за испански архитект и се установи на Канарските острови. Престолонаследникът бе принц Павлос, който е тренирал в Сандхърст и е прекарал три години в Кралската шотландска драгунска гвардия, преди да стане инвестиционен консултант в Ню Йорк. Третото дете е принц Николаос, който работи в личния кабинет на баща си. След него се нарежда принцеса Теодора, актриса, която използва сценичното име Теодора Гърция. А най-малкият е принц Филипос, анализатор на хедж фондове в Ню Йорк.

И петимата са получили образование в Гръцкия колеж в Найтсбридж, който е основан от Константин, и като потомци на кралица Виктория чрез нейния син принц Артър, херцог на Конат, всички са в линията за наследяване на британския трон.

Въпреки че не е екстравагантен, Константин неизменно водеше охолен начин на живот, както личи от офиса му и образованието на децата му. Това породи слухове, че е бил щедро подкрепян от други гръцки изгнаници.

Константин II и британското кралско семейство

Семейството остана близко до британските си роднини, като често се появяваше на поводи като кралски сватби и тържества за 70-ата годишнина от сватбата на кралицата и херцога на Единбург през ноември 2017 г. Не само той и принц Филип бяха втори братовчеди, Константин, познат нежно на Уиндзор като Тино, също беше кръстник на принц Уилям. Веднъж, когато принцеса Ан пристигна късно за вечеря и тихо се мушна на мястото си, принц Филип й нареди да напусне масата и да се върне едва когато направи реверанс на краля.

Цигарите Pallas, които той постоянно пушеше, не бяха налични във Великобритания, но бяха доставени от негов приятел в Гърция. Той сам отговаряше на телефона, караше децата си на училище и вечеряше с приятели в Claridges. В свободното си време беше председател на образователния комитет на група училища, включително Gordonstoun, които се присъединиха към образователната философия на Кърт Хан.

След обиколката му из Гърция през 1993 г. социалистическото правителство на Андреас Папандреу анулира паспортите на семейството и пое контрола върху цялата останала кралска собственост, включително бившия му летен дворец в Татои и Мон Репос, имението на Корфу, където принц Филип е роден на кухненска маса.