Под развалините лежат премазани хора, надига се миризма на гниеща плът. Няма вода, нито тоалетни, навсякъде се въргалят боклуци. Насред хаоса отчаяни хора търсят близките си. Репортаж на Дойче веле от турския град Хатай.
Семире Йозалп е отчаяна. Под разрушената сграда в квартал Амутлу в Хатай е затрупан нейният 25-годишен син, но спасителите се отказали от търсенето и си тръгнали. "Явно не са получили никакъв сигнал от него", разказва ни майката. "Обаче през първия ден се чуваше нещо", добавя жената.
Изминали са вече дни, но Семире не се отказва и ходи по петите на спасителите с надеждата да намерят сина ѝ. "Идват и си отиват, а ние сме безпомощни. Какво можеш да направиш с голи ръце? Машини ни трябват", казва през сълзи Семире Йозалп.
Пълен хаос
Липсват професионални спасители, липсват и машини. Но това не е всичко. В Хатай просто цари хаос. Навред по земята се търкалят хранителни отпадъци и други боклуци. Над града е надвиснал похлупак от смрад. Няма вода, няма тоалетни. Хората вече сериозно се опасяват, че в града ще избухнат епидемии.
Около разпънатите походни палатки, които така или иначе са недостатъчни като бройка, се трупат боклуци - теренът е заприличал на истинско сметище. Под развалините все още лежат множество трупове, а липсата на елементарни хигиенни условия създава сериозна опасност от болести. В парковете, където са разпънати палатките за подслоняване на бедстващите, работят само две тоалетни, които обаче вече дни наред нямат вода, разказват очевидци. Сметосъбирането и почистването на улиците нe функционират, хората просто изхвърлят боклуците си край палатките. Планината от смет неспирно расте.
"Преживяхме земетресението, но сега се боим да не пипнем някоя болест. Аз се включих доброволно като помагач. Искам да разчиствам боклука. Опитах се да купя чували за смет, но такива няма. Положението е много лошо. Всеки момент може да избухне епидемия. Защото имаме и трупове, и много смет", обяснява млад доброволец.
Много хора, които оцеляха по време на самите трусове, все още се борят за живота си. Походните палатки на турския Червен полумесец и на Службата за борба с природните бедствия са прекалено малко, оплакват се хората в Хатай. Отоплителните уреди и генераторите за ток тъй или иначе са дефицитни артикули. Ето защо мнозина предпочитат да останат навън, сред природата, където могат да си запалят огън. Защото дори в най-южния средиземноморски град в Турция нощем става много студено.
На служителите за борба срещу природните бедствия им идва много. В Хатай централната координация на помощите явно не работи. Все още има неразпънати палатки, но липсват служители, които да ги разпределят. Храните, които пристигат с камиони от вътрешността на страната, се раздават безразборно. Затова по улиците и из палатките се търкалят неизползвани пакети с храна и дрехи.
В Хатай най-жестоко пострада квартал Армутлу. Тук се разиграва истинска хуманитарна катастрофа. Помощ оказват само няколко леви политически партии и доброволчески организации. Тъй като тук все още няма опънати палатки, хората търсят подслон под навесите на пазарния площад. Наминават и лекари доброволци, които помагат, доколкото могат: сменят превръзки, гледат да окажат спешно необходима медицинска помощ. Ала една възрастна жена все още безпомощно лежи със счупена ръка в една пазарска количка.
Тъга и отчаяние
На тротоара е приседнал Юсуф Йълдъз. По лицето му е изписано отчаяние. В блока, където живеели роднините му, навярно има много жертви - от 82 обитатели са спасени само 16. Йълдъз се взира в руините, под които сигурно са погребани толкова много хора.
Да, броят на екипите за издирване и помощ расте от ден на ден, но въпреки това под срутените сгради все още са заровени многобройни жители на квартала. Екипите действат с приоритет в онези рухнали сгради, откъдето се чуват някакви шумове или викове за помощ.
Но затрупани хора има и там, където цари тишина, смятат мнозина в града. Някои от оцелелите продължават да съпътстват спасителните екипи и да ги насочват към рухнали сгради, където се надяват да намерят оцелели свои роднини.
Експертите смятат, че под развалините може би все още има затворени пространства с оцелели хора. Критичната точка настъпва след 96 часа, които вече изминаха. А там, където не чуват никакви звуци или викове за помощ, спасителите вече започват разчистването с помощта на тежка техника.
Машините разравят руините, отместват купища бетон и арматурно желязо, а отдолу постепенно се очертава една картина на ужаса. Под развалините лежат премазани хора, надига се миризма на гниеща плът. Разчистването ще продължи още дни, седмици, месеци. А през цялото това време близките на изчезналите ще треперят в неведение. Но хората въпреки това не се отказват от надеждата си. Поне от надеждата да погребат в мир своите покойници.