Израел срещу Хамас: Да се откъснем ли от социалните мрежи?

В епохата на социалните мрежи войната избухва на екраните ни в смесица от неразбираем ужас и повърхностни публикации. От 7 октомври, датата на нападението на Хамас срещу Израел, снимки на зверства се разпространяват в мрежата без никаква модерация.

Платформите са залети от видеоклипове със свръхнасилие, на които се виждат убити цивилни граждани, и призиви за омраза. Трупове на възрастни хора пред автогарите, окървавени люлки, обгорени тела на деца: ужасът е само на един клик разстояние. Освен екстремното насилие, потокът от това съдържание е особено обезпокоителен, особено в X (бившия Twitter). Никога не сме виждали терористична атака с толкова много налични изображения", казва Филип Корбе, ръководител на редакционните услуги в BFM-TV. Хиляди малки заснети моменти ни връхлитат от всички посоки". В разгара на тази тъмна нощ фалшивите новини, превърнали се в оръжие на пропагандата, са норма. Как можем да запазим необходимата дистанция и да се предпазим от насилие в епохата на информационния апокалипсис?

Безпрецедентни нива на насилие и дезинформация

"През 2015 г. в социалните мрежи беше разпространена снимка на телата на жертвите, заснети в Батаклан. По това време платформите реагираха бързо, като изтриха снимката", припомня Жак Пезе, журналист от службата CheckNews на Libération. По онова време това беше изолиран провал. Днес съдържание със същия насилствен характер се излива свободно в социалните мрежи, без да бъде модерирано. "Това явление придобива безпрецедентни мащаби", смята той. В X, Telegram, Snapchat и Instagram се разпространяват видеоклипове с екзекуции.

В допълнение към насилието на някои от изображенията, те се оказват и фалшиви или извадени от контекста. Декодерите на „Монд“ редовно изброяват фалшивите изображения и видеоклипове, които се разпространяват от 7 октомври насам: израелски самолет, за който се предполага, че е свален от Хамас, фалшиво обявено разрушаване на православна църква в Газа, видеоклип с деца в клетки, представени като израелски заложници, държани от Хамас, ракета, изстреляна от видеоигра, палестинска активистка, която е изнасилена, представена като отвлечен израелец. За Ачия Шац, директор на FakeReporter, група израелски активисти, които наблюдават и разобличават онлайн дезинформацията, това съдържание само допринася за преобладаващото объркване: "Истинските видеоклипове са достатъчно шокиращи и без хората да споделят фалшиви".

Когато се случват големи събития, те обикновено предизвикват вълна от дезинформация, но скоростта, с която се разпространяват фалшивите новини, свързани с този конфликт, е безпрецедентна. Когато информационната среда е замърсена от дезинформация, е по-трудно да се различи какво се случва и да се осмисли наличната информация", казва Алесандро Акорси, анализатор от изследователската компания Crisis Group.

Неправилни политики за модериране

Изправени пред този поток, платформите са изправени пред сложно предизвикателство: да вземат бързи решения с ограничена информация, според „Вашингтон Пост“. Те трябва да намерят баланс между защитата на потребителите от съдържание, свързано с насилие, омраза и подвеждане, и необходимостта да зачитат свободата на изразяване, да задържат материали от журналистически интерес и потенциални доказателства за военни престъпления. В YouTube на Google и във Facebook и Instagram на Meta например са забранени изразявания на подкрепа за Хамас. Всъщност на никого, свързан с групировката, не е позволено да из-ползва техните платформи. TikTok също обяви, че Хамас е забранен за използване в нейното приложение.

Но като цяло тези мерки остават козметични. В Telegram, изключително влиятелна платформа за съобщения, модерацията на съдържанието остава много слаба, на практика не съществува. В нея е разположен канал на Хамас, който открито излъчва мрачни изображения и видеоклипове на израелци за повече от 120 000 абонати. Един видеоклип, с над 77 000 гледания, показва неидентифициран боец, който тъпче лицето на мъртъв войник. "В Телеграм се разпространява голямо количество тревожна реч на омразата. Израелски организации на гражданското общество осъдиха широкото присъствие на израелски крайно десни групи в Telegram, където хората подстрекават към насилие или се организират за закупуване на оръжия и извършване на нападения", предупреждава Алесандро Акорси. А шокиращите изоб-ражения често се появяват в Telegram, преди да попаднат в други социални мрежи. Това яв-ление вече се беше появило, когато Русия нахлу в Украйна през 2022 г. В повечето случаи съдържанието не е предварително проверено или е извадено от контекста, за да се впише в наратива, лансиран от лицето, което го е публикувало.

Twitter, мрежата от ада

Twitter се превърна в убежище за публикации и видеоклипове, премахнати от други платформи заради нарушаване на техните правила. С други думи, това е "токсично сметище за омраза и дезинформация", където всичко се състои в това "да крещиш в празното, независимо колко неоснователни са обвиненията" („Лос Анджелис Таймс“), "гора от дезинформация, толкова гъста, че е изключително трудно да се проникне в нея" („Гардиън“), "убежище, уп-равлявано от своите затворници" (Garbage Day), управлявано от "52-годишен чирак на магьосник", "неетична военна зона" („Ню Йорк Таймс“). Да преглеждаш X днес за актуални новини вече означава да се сблъскваш с ксенофобска реторика, подправени видеоклипове и "ботове, разпространяващи повече дезинформация, отколкото Facebook през 2016 г.".

Вирусен видеоклип в платформата твърдеше, че показва боец на Хамас, който сваля израелски хеликоптер. В действителност това беше откъс от видеоиграта Arma 3. Появиха се и ал-жирски празненства с фойерверки, представени като израелски атаки срещу Хамас, както и напълно фалшива снимка на Кристиано Роналдо, държащ палестинското знаме, публикува-на от акаунт, представящ се за журналист от Би Би Си със син тик. Почти всичко, което се разпространява в Twitter през последните дни, е фалшиво - казва Мат Биндер от Mashable.

Това цунами от фалшива информация беше неизбежно, като се имат предвид продължаващите усилия на Елон Мъск да не регулира своя Див запад. През изминалата година той масово уволняваше модератори на съдържание, възстановяваше забранени преди това акаунти и позволяваше на потребителите да плащат, за да получат отметка в социалните мрежи. Тези, които плащат, могат да видят съдържанието си популяризирано от алгоритъма.

Откакто Елон Мъск купи Twitter през октомври 2022 г., "всяко негово решение подкопаваше и без това несигурния баланс на информацията", анализира Уилям Одюро от „Монд“, "едно от първите му решения беше да обърне йерархията на информацията. Изчезна акцентът върху сертифицираните акаунти - известни личности, медии, правителства, журналисти, за които се предполагаше, че носят отговорност за това, което казват". Джъстин Педен, американски разследващ журналист и онлайн верификатор (Open Source Intelligence), смята, че медии-те, които не са платили за синята значка на Х, сега имат по-малка видимост от "ксенофобс-ките кретени, подсилени от алгоритъма".

Ситуацията е толкова сериозна, че дори най-опитните експерти са объркани. Опитните изс-ледователи на OSINT попадат в капана на фалшиви акаунти. "Вече е почти невъзможно да се направи разлика между това кое е факт, кое е слух и кое е теория на конспирацията. Промените на Мъск не просто направиха X безполезен по време на криза. Те я направиха още по-лоша", предупреждава Майк Ротшилд, изследовател, специализиран в областта на конс-пиративните теории. Журналистите се изгубват и изразяват ужаса си.

"Видях толкова много съдържание, съобщено, опровергано и отново опровергано, че мисля, че съм достигнал границите на способността на ума ми да разбира реалността", оплаква се журналистът Райън Бродерик.

Изправени пред този информационен хаос и превръщането на Елон Мъск в "съучастник на терористите", според ДНК, медиите предпочитат да повдигнат завесата. "Х" е много малка платформа в Швеция днес. Шведското радио напусна Twitter през пролетта, както и редакционният акаунт, но ние не пречим на нашите журналисти да бъдат в него", заяви наскоро Сила Бенкьо, главен изпълнителен директор на Шведското радио. В Австралия ABC вече има само четири акаунта в Twitter. NPR е напуснала Twitter - с незначителен ефект. Трафикът е намалял с едва един процентен пункт след напускането на медията.

Изправена пред такава катастрофа, единствената институция, която остава в играта на умереност, е Европейският съюз. Във вторник, 10 октомври, комисарят на Европейския съюз Тиери Бретон призова Елон Мъск да се разпореди, като заплаши социалната мрежа с финансови санкции, ако не отговори или отговори непълно на искането му за повече информация относно начина, по който третира конфликта между Израел и Хамас. Краен срок: 18 октомв-ри.

Липсата на умереност е в полза на насилието

Екстремистките групи се възползват от липсата на регулация в социалните мрежи, особено в X и Telegram, за да разпространяват поток от шокиращи изображения. Тази мъгла е дар от бога за онези, които искат да разделят, да създават хаос, да нападат враговете си и да сеят допълнително объркване. За журналиста Николас Карвальо "нападението на терен е съчетано с пропагандна война в мрежите. Намерението на терористичната групировка Хамас е да покаже отслабения израелски терен, който е бил подложен на насилие от страна на Хамас, особено в канала Telegram". Целта е да се деморализира противникът. Хамас набира хора от своите командоси, за да показват убийствата. Организацията използва и профила на жертва-та във Facebook, за да излъчва екзекуцията на живо. От израелска страна всеки ден един ка-нал публикува около двадесет видеоклипа, заснети на мястото на зверствата.

Страхът и объркването са неразделна част от стратегията, според служител на Хамас, който преди това е отговарял за създаването на съдържание в социалните мрежи за Хамас и се е съгласил да говори пред „Ню Йорк Таймс“ при условие за анонимност. Според него групировката иска да създаде свой собствен разказ и търси подкрепа от съюзниците си чрез соци-алните мрежи. "Когато "Ислямска държава" публикуваше видеоклипове с обезглавявания в социалните мрежи, кадрите служеха за сплотяване на екстремистите, които се присъединиха към каузата ѝ, и за психологическа война срещу нейните цели", обясни той.

Онлайн насилието ражда още повече насилие, тревожи се Имран Ахмед от Центъра за борба с цифровата омраза. Лъжите, разпространявани онлайн, са най-вредната форма на съдържание: "Лъжите подхранват омразата. Те действат рефлекторно както за създаване на омраза, така и за нейното засилване", отбелязва той. "Реалните последици от тези лъжи са насилие по улиците, ранени невинни хора и потенциално загубени животи, защото някои от тези изображения и видеоклипове са предназначени да предизвикат възможно най-крайните ре-акции".

Рискът от травма

Не всеки е подготвен да се справя с изображения на насилие. Попадането им в социалните мрежи може да има изключително сериозни последици. Според Бруно Бонифас, психиатър, специализиран в лечението на психологически травми, преживяването "може да провокира емоционални реакции, подобни на посттравматично стресово разстройство", с риск от "дистанциране" от околните.

За журналистите, които редовно работят по такъв тип теми, се вземат предпазни мерки. За Жак Пезе, журналист от „Либерасион“, е ясно, че всяко изображение носи своя риск: "Целта ми не е да видя 100 видеоклипа с останки. Аз съм внимателен. Знам, че всеки път, когато работя по такъв тип тема, тя ще ми повлияе. Не знам до каква степен. Всяко изображение може да ни повлияе, да се отпечата върху нас и да предизвика травма". Ръководството на ме-дийната компания е въвело психологическа помощ ad hoc, чрез психиатър, специализиран в лечението на патологии, свързани със стреса на работното място, който вече е помагал на редакционния екип по време на нападенията през 2015 и 2016 г., по време на последвалите ги съдебни процеси и в началото на офанзивата в Украйна.

Подобна е системата и във „Франс инфо“, която по време на големи събития предоставя без-платен номер, достъпен 24 часа в денонощието, за да се говори със здравни специалисти", обяснява Клеман Легрос, журналист в екипа на Révélateurs. Въведени са няколко прости, но ефективни мерки, за да се избегне ненужното изпадане в неприятности: "Ние общуваме много помежду си. Стараем се да не гледаме ненужни видеоклипове, да не активираме автоматичното възпроизвеждане, а понякога да изключваме звука", споделя той. "Понякога можем да оставим видеото в миниатюра, за да смекчим ефекта", добавя Николас Карвальо.

Откъсвате се от социалните мрежи?

Изправени пред минното поле, в което се превърнаха социалните мрежи, какво трябва да направим? Журналистите не могат да си позволят да излязат от играта, казва журналистът Жулиен Паен. "Като журналист, и особено като проверител на факти, не можете да напусне-те полето. Независимо дали ни харесва или не, голяма част от французите получават информация от мрежите, особено по-младите хора, и медиите не могат да си позволят да изос-тавят платформите. Трябва да продължим да се опитваме да противодействаме на невярната информация чрез скрупульозна проверка", казва специалистът по борба с фалшивата инфор-мация.

Някои потребители на интернет вече предпочитат да вземат специални предпазни мерки. Някои израелци са започнали да избягват социалните мрежи от страх да не видят изчезнали роднини да се появяват на шокиращи снимки. В Израел властите молят родителите да не позволяват на децата си да използват социалните мрежи, за да не попаднат на травмиращи видеоклипове със заложници. Тези препоръки се разпространяват не само в Израел, но и в Съединените щати и Обединеното кралство, като някои от тях посочват по-специално TikTok и Instagram, съобщава Би Би Си.

За тези, които искат да останат информирани, като същевременно избягват съпътстващите опасности във възможно най-голяма степен, има редица разумни инициативи, които могат да бъдат въведени: консултиране с няколко източника, системна проверка на потребителя, който споделя информацията, и забавяне на темпото на новините.

"Има много новини в реално време, които трябва да се поставят в контекст, а това може да стане само часове по-късно", казва Алесандро Акорси.

При конфликт като този между Израел и Палестина има много изследователи, журналисти и учени, които работят по този въпрос от години. "Когато откриете човек, на когото имате до-верие и който има опит и познания по темата, проверете кого следва, с кого си взаимодейст-ва, на кого се доверява и развийте по-широка мрежа", препоръчва той.

И накрая, можете да бъдете като равин Делфин Хорвильор и да си зададете въпроса: "Вероятно трябва да видите изображенията и да не ги видите. Някои от тях са ми помогнали да разбера ситуацията. Изправен пред всички тези свидетелства, се опитвам да дам приоритет на историите, разказани от семействата. Видях много лица на жертви, на отвлечени хора. Може би трябва да наводним социалните мрежи с други неща, с думите на близките, да раз-кажем историята на техния живот, а не само на смъртта им, да разкажем историята на това кои са те, а не кои вече не са".

---------

От Александра Клинник, France Télévisions Information MediaLab./ БГНЕС