Бързият възход на БРИКС променя световната икономика

През 2001 г. Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка - групата на нововъзникващите пазари, известна като БРИКС - представляваха 19% от световния брутен вътрешен продукт по паритет на покупателната способност. Днес, включително страните, които предстои да се присъединят към блока, този дял е 36%. Според нас до 2040 г. този дял ще нарасне до 45%, което е повече от два пъти повече от дела на Групата на седемте големи развити икономики.

Бързият възход на страните от БРИКС променя световната икономика. Като цяло членовете на групата са по-малко демократични и свободни от развитите икономики, а нарастващата икономическа мощ може да доведе до дълбока промяна във влиянието. Въпреки това блокът не е достатъчно сплотен и това ще попречи на амбициозните цели на някои от членовете на групата, като например оспорването на доминиращата роля на долара.

БРИКС започна като просто упражнение. Джим О'Нийл, тогава главен икономист на Goldman Sachs, определи два критерия за членство: Страните трябваше да имат голяма икономика и да се стремят към бърз растеж. Отличиха се Бразилия, Русия, Индия и Китай. Допълнителен бонус - първата буква от имената им образува запомнящо се съкращение.

Идеята се оказва изключително успешна. Първоначалните държави от групата БРИК постигнаха звезден растеж през първото десетилетие на този век. В необичаен пример за геополитика, която се ръководи от изследователска бележка на банка от Уолстрийт, те обединиха усилията си, за да създадат блок, към който през 2010 г. се присъедини Южна Африка.

През август тази година БРИКС покани още шест държави да се присъединят: Аржентина, Египет, Етиопия, Иран, Саудитска Арабия и ОАЕ. Не е намерена нова абревиатура - групата вероятно ще бъде преименувана на БРИКС+. Присъединилите се страни също така разширяват първоначалните критерии за членство на О'Нийл; други по-жизнеспособни кандидати остават извън блока.

Индонезия например засега не е част от БРИКС+, но е по-голяма от Египет, Саудитска Арабия и ОАЕ и е на път да надмине две от трите държави. И Нигерия, и Тайланд превъзхождат Иран и по двата показателя на О'Нийл. Мексико и Турция изпреварват Аржентина. Същото важи и за Бангладеш в сравнение с Етиопия.

Въпросът е ясен. Разширяването на БРИКС има по-малко общо с икономиката и повече с политиката. За движещите сили на експанзията става дума за оспорване на господството на САЩ, за детрониране на долара като основна световна валута и за изграждане на алтернативни институции на ориентираните към Вашингтон Международен валутен фонд и Световна банка.

Първо, разширените БРИКС вече са по-големи от Групата на седемте, която се състои от Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Обединеното кралство и САЩ. През 2022 г. на блока се падат 36% от световната икономика спрямо 30% за групата на развитите икономики. Нашите прогнози сочат, че разширяващата се работна сила и широките възможности за технологично наваксване ще увеличат дела на БРИКС+ до 45% до 2040 г., в сравнение с 21% за икономиките от Г-7. На практика между 2001 г. и 2040 г. БРИКС+ и Г-7 ще си разменят местата по относителен размер. Икономическата мощ означава политическо влияние.

Второ, блокът ще включва някои от най-големите износители на петрол в света (Саудитска Арабия, Русия, ОАЕ и Иран) и някои от най-големите вносители (Китай и Индия). Ако успее да пренасочи част от разплащанията по сделките с петрол към други валути, това би могло да има отражение върху дела на долара в международната търговия и световните валутни резерви.

Трето, намаляването на господстващото положение на американската валута очевидно е една от амбициите на БРИКС+ . Китай отдавна се стреми да увеличи ролята на юана в световната търговия. Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва призова блока да предложи алтернатива на долара. Русия вижда икономическото преориентиране към Китай и отдалечаване от Европа като единствената рационална възможност, докато продължава войната си в Украйна. В условията на санкции тя вече продава петрол на Китай в юани.

Погледнете малко под повърхността и ще видите, че БРИКС+ също има някои предизвикателства пред себе си.

Да, БРИКС+ е голяма и се разраства, но дълговите проблеми на Китай и корекцията в сектора на недвижимите имоти означават, че един от основните двигатели на групата отслабва. Възходът на блока през този век до голяма степен се дължи на невероятния растеж на Пекин - средно 9% годишно в периода 2000-2019 г. Този темп се очаква да спадне до 4,5 % през 2020 г., 3 % през 2030 г. и 2 % през 2040 г. Индия би могла да навакса известно изоставане, но нито икономическият ѝ възход, нито политическите ѝ амбиции вероятно ще достигнат тези на Китай.

Да, БРИКС събира на една маса износителите и вносителите на петрол, но някои от тях са привърженици на петродоларите. Производителите Саудитска Арабия и ОАЕ са обвързали валутите си със американската валута и се нуждаят от доларови резерви, за да ги подкрепят. Дори и без обвързване, повечето държави - освен ако не са подложени на санкции като Иран или Русия - предпочитат плащанията в долари като най-широко приемливото средство за размяна в международната търговия.

В рамките на БРИКС има нежелание да се насърчава една-единствена алтернатива. Русия не иска да получава рупии от Индия в замяна на своя петрол поради нежеланието си да трупа спестявания в Индия.  Геополитическото съревнование на Ню Делхи с Пекин означава, че първата страна не би искала да насърчава юана в световната търговия, пише Bloomberg TV Bulgaria.

И накрая, разширеният блок няма консенсус и сплотеност. Индия е в постоянен граничен спор с Китай. Напрежението може да прерасне във възход, тъй като Индия се развива, а Китай се забавя. Саудитска Арабия и Иран отдавна водят марионетни войни, отразяващи дълбоко разделение, което наскоро възстановените дипломатически връзки трудно ще преодолеят. Ню Делхи и Рияд - заедно с ОАЕ - подписаха меморандум за разбирателство със САЩ и Европа за създаване на икономически коридор, който да се конкурира с китайската инициатива "Пояс и път".

Какво ще кажете за алтернативни институции на МВФ и Световната банка? И отново това вероятно ще остане по-скоро стремеж, отколкото реалност. Новата банка за развитие - отговорът на БРИКС на Световната банка - е отпуснала малко средства. Споразумението за условни резерви на БРИКС - предполагаемият конкурент на МВФ - е малко и с ограничена полза.

Идеята за единна валута на БРИКС с единна парична политика днес изглежда особено малко вероятна. Бразилия намалява лихвените проценти, Русия ги повишава агресивно, а ОАЕ и Саудитска Арабия копират всичко, което прави Федералният резерв на САЩ. Ако еврозоната се бори с "универсална" валута и парична политика, то БРИКС не би могла да намери този универсален размер по начало.

Това не означава, че невероятният възход на БРИКС ще остане без последствия за световната икономика. Центърът на тежестта ще се измести към Изтока и Юга, където правителствата получават ниски оценки за представителност и се намесват по-силно на пазарите в сравнение със Запада.

От страните от БРИКС+ само политическите системи на Аржентина, Бразилия и Южна Африка получиха най-високата оценка "свободен" от Freedom House през миналата година. Индия беше оценена като "частично свободна", а Китай, Египет, Етиопия, Иран, Русия, Саудитска Арабия и ОАЕ - като "несвободни". Делът на световния БВП на държавите, класифицирани като "частично свободни" или "несвободни", вече се е увеличил от 24% през 1990 г. до 49% през 2022 г. Според нашите прогнози до 2040 г. той ще нарасне до 62%.

Положението на привържениците на неограничените пазари изглежда още по-неблагоприятно. Фондация "Херитидж", американски консервативен мозъчен тръст, оценява почти всички икономики от БРИКС+ като "предимно несвободни" или по-лоши. Икономиките от Г-7 са оценени като "предимно свободни" или "умерено свободни". Делът на световния БВП на икономиките, които Херитидж класифицира като "предимно несвободни" или "репресирани", вече се е увеличил от 27% през 1995 г. до 44% през 2022 г. Според нашите прогнози до 2040 г. той ще нарасне до 56%.

БРИКС ще променят света, но може би по-скоро заради нарастващия си дял в БВП и различните си политически и икономически системи, отколкото чрез осъществяването на грандиозните планове на политиците.