"Докато Земята се върти, ще има и Гълфстрийм“, смятат експертите. В същото време има признаци, че теченията в Атлантическия океан отслабват, което може да доведе до сериозни последици, пише Дойче веле.
Най-напред да уточним: самият Гълфстрийм няма как да се разпадне. Просто защото неговият основен двигател са силните ветрове. "Докато Земята се върти, ще има и Гълфстрийм", обобщава пред АРД физикът Никлас Бьорс, който изучава океанските течения и преподава в университетите в Потсдам и Мюнхен.
Гълфстрийм е част от едно по-могъщо течение, което "обръща" водите на Атлантическия океан. То е известно като Атлантическа меридионална преобръщаща циркулация (АМОС), а друга част от него - Северноатлантическото течение, функционира като централно отопление на водите на Европа. Тази функция често неправилно се приписва на Гълфстрийм. Ако Северноатлантическото течение затихне, температурите не само в Европа рязко ще се променят. Подобен ход на събитията вероятно ще доведе до екстремни климатични явления.
Няма риск от "вечна зима", но има други опасности
Макар че тези картини сме ги виждали и по холивудските филми, опасенията от настъпването на "вечна зима" в Европа нямат връзка с действителността, пише авторката на материала в АРД Ясмин Апелханс. Ако голямото атлантическо течение АМОС спре, последствията за хората в Централна Европа навярно няма да бъдат толкова силни. Температурите вероятно ще се променят само с няколко градуса. В Северна Европа обаче може да стане доста по-студено. Климатът ще се промени сериозно и в други части от света.
Нека да добавим, че АМОС е част от една още по-мащабна система от течения в световните океани. Така наречената Термохалинна циркулация изважда на повърхността хранителни вещества от дълбините и захранва тези дълбини с кислород. Тя е единственият шанс за живите организми в дълбините да се сдобият с кислород. Защото дълбоко в световния океан не прониква слънчева светлина и няма растения. Ако АМОС спре, това ще доведе до големи последствия за живите същества навсякъде из световния океан.
Никой не може да каже със сигурност дали и кога АМОС може да затихне, пише АРД. Според авторите на едно ново изследване това може да се случи още през 2025 година. Но въпросното изследване е посрещнато с много критики. Никлас Бьорс казва, че статистиката на изследователите е правилна, но техните изводи са прекалено опростени. На сходно мнение е и океаноложката Йохана Баер от Хамбургския университет.
Няколко феномена тревожат учените
В последния си доклад Световният съвет за климата наистина посочва, че теченията в Атлантическия океан най-вероятно няма да затихнат изцяло до края на това столетие, но в същото време има признаците, че те отслабват. Според специалистите перспективата, че теченията ще спрат дори и в края на века, е достатъчно тревожна.
В същото време една друга тенденция създава смут сред учените. По време на антарктическата зима ледената покривка тази година зае неочаквано малка площ. Никой не знае какви са причините.
През лятото ледовете в Антарктида също се топят по-бързо от обичайното. Според едно проучване в резултат от това към 2050 година океанското течение около Антарктида ще намалее с 40%. Това течение също е част от глобалната термохалинна циркулация.
Австралийският експерт Стивън Рейнтул, който е един от авторите на проучването, казва пред ARD: "Намаляват ледовете като в Антарктида, така и в Гренландия. Ледът се топи и на двете места. Ние обикновено се тревожим, че в резултат от това ще се повиши равнището на световните океани. Нашето изследване разкрива обаче и още една опасност - забавянето на океанските течения."
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.