Дневникът на камикадзето: Всички са били подготвени за смърт, най-младият - на 16 г.

Когато си мислите за пилот камикадзе, образът, който идва на ум, вероятно е крещящо лице, скрито от очила, което се впуска в смъртоносен сблъсък.

Или може би изобщо няма лице, а просто изтребител, който се врязва във военен кораб.

Вероятно не е тийнейджър, който плаче във влажен, полуподземен бункер с чаршафи, наметнати над главата.И със сигурност не е гимназист, галещ весело кученце само часове преди да се очаква да се превърне в пепел, докато потъва в американски самолетоносач.

Но това са някои от истинските лица на камикадзетата, които висят на стените на музея на военновъздушната база Каноя и музея на мира в Чиран, и двата разположени на японския остров Кюшу.

Те са стотици.

В много от изображенията можете да видите последните им думи, често в писма до майките им, в които се извиняват за младежката си недискретност и обещават да ги направят горди.

Най-младият пилот-камикадзе е Ясуо Танака, само на 16 години. Той управлява Okha – по същество бомба с крила, но без колела, пуснат от самолет-майка. Той умира на 11 май 1945 г. Можете да видите снимката му в музея на Каноя, на територията на настояща база на японските сили за морска самоотбрана.

Служител на музея каза, че не разполагат с последното писмо на тийнейджъра, но писмата на други млади камикадзета показват смелостта на младостта.

Торао Като, 18-годишен втори лейтенант, написал на японски с удебелени щрихи:

"Скъпа майко, моля те, живей дълъг живот, пълен с енергия. Ще се опитам да унищожа един голям враг."

Най-възрастното камикадзе – на 32 години, е подполковник от армията Йошио Ицуи, командир на звено, който ръководи първите полети от военновъздушната база Чиран на 1 април 1945 г.

Ицуи оставя съпруга и три малки деца, включително невръстен син. Книга от музея в Чиран, "Умът на камикадзето", включва последното писмо на Ицуи до бебето му.

"Работи упорито и моля, порасни, за да станеш отличен японец и син на императора", пише Ицуи.

Синът му така и не прочита писмото, според книгата. Когато съпругата на пилота научава за смъртта му, тя спира да произвежда мляко за момчето. То умира от недохранване четири месеца по-късно.

"Те не се поколебаха да приемат своя дълг"

В една аудитория в музея Чиран в една слънчева октомврийска сутрин истории като Ицуи разплакват почти всички в публиката от около 30 души, които слушат презентация за историята на камикадзетата. Дори за човек, който не говори японски, картините на екрана и емоциите на другите в залата са достатъчни, за да предизвикат емоция.

Сред снимките в презентацията е една на младо камикадзе, което гали кученце, изображение, което мнозина смятат за най-впечатляващото, правено някога от отрядите за самоубийци.

Летците са на възраст от 17 до 19 години и всички са били млади пилоти, младежи, които се присъединили към корпуса за обучение на военновъздушните сили на 14-годишна възраст, преди дори да бъдат създадени отрядите камикадзе.

"Най-вероятно не са знаели, че ще бъдат пилоти камикадзе", се казва в книгата "Умът на камикадзето", цитирана от CNN.  "Въпреки това, след като разбраха съдбата си, те не се поколебаха да поемат своя дълг. Те вярваха, че ще си струва да умрат за своята страна и за своите родители."

Петимата младежи на тази снимка на кученце загиват на 27 май 1945 г. и са сред 335 млади момчета пилоти, които дадоха живота си като камикадзе.

Също така сред снимките по стените на музея в Чиран е една на американец, капитан Масаджи Такано. Той е роден на Хавайските острови, оженил се за японка, отишъл в Япония и бил вербуван в редиците на камикадзетата, пише в музейната книга.

Последното му писмо включва рисунка на гмуркащ самолет с думите: "Със сигурност ще изпратя вражески военен кораб на дъното".

Такано имал трима братя - още един се биел за Япония и двама, които се биели за американската армия в Европа, се казва в книгата.

Най-смъртоносните врагове на американския флот

Камикадзе съчетава две японски думи: "ками" означава "божествен" и "кадзе" означава "вятър". Терминът влиза в лексикона през 1281 г., когато голям тайфун потопил флота на монголските нашественици, насочен към слабо защитена Япония, спестявайки на японците вероятно опустошителна битка.

В Япония камикадзетата от Втората световна война са известни също като "tokko", което означава пилоти за "специална атака". Тъй като приливната война в Тихия океан се обърна срещу японските сили през 1944 г., тактиката за блъскане на натоварени с бомби самолети в американски военни кораби беше въведена от адмирал Такиджиро Ониши като последно усилие за защита на японската родина от американски флот за нахлуване, според във военните архиви на САЩ.

Общо 1036 момчета и мъже, които са били част от армията, са загинали на мисии камикадзе, според данните, предоставени от музея. Други 1584 летящи за военноморски части също били убити в битка.

Командването на военноморската история и наследство на САЩ нарича битката за Окинава, водена от 1 април до 22 юни 1945 г., най-смъртоносната някога за американския флот.

Около 40% от 12 000 американски войници, убити в битката, са били на борда на 26 американски кораба, потопени и 168 повредени от атаки на камикадзе край Окинава, според Министерството на отбраната на САЩ.

Може би най-скандалната масова самоубийствена атака се случва година по-рано на тихоокеанския остров Сайпан, когато, знаейки, че победата на бойното поле е невъзможна, близо 4000 японски войници организирали самоубийствено нападение срещу превъзхождаща американска сила.

"Те следваха последните заповеди на своя командир, генерал-лейтенант Йошисугу Сайто, който беше призовал за тази тотална изненадваща атака в чест на императора, преди да извършат ритуално самоубийство", според публикация на уебсайт от 2016 г. от Фондация за атомно наследство.

Сухопътната битка на Окинава не се различава много, японец, оцелял от в нея, си спомня какво е насърчило този манталитет.

"В онези дни над 100 милиона японски граждани, за които се предполага, че са били готови да се бият до последния човек, са били подготвени за смърт", цитиран е да казва оцелелият Кинджо Шигеаки. "Доктрината за пълното подчинение на императора наблягаше на смъртта и правеше живота лек. Желанието да умреш за императора на далечен остров доведе до изцяло ново чувство за идентичност."

Довереник на камикадзето

Летците в базата Чиран често прекарвали последната си нощ в Tomiya Inn в Чиран, където собственикът Томе Торихама станала довереник за много от тях.

Семейството му е запазило част от тази кореспонденция и други артефакти в отделен малък музей в град Чиран.

Но първо се отбийте в ресторанта, правнукът на Торихама, Кента Торихама, сега се намира близо до главния музей. Той с радост разговаря с посетителите за своята прабаба и камикадзетата.

Важно е историите на камикадзето и неговата баба да не бъдат забравени, казва той на посетителите.

Но той желае да идват повече чужденци, като казва, че само около 5% от тези, които преминават, са извън Япония и още по-малко са от други азиатски страни.

"Японците гледат на камикадзетата като на защитници, а външните хора гледат на тях като на врагове", споделя той.

Но казва, че последните писма на камикадзето са пълни с уроци, особено показващи глупостта и трагедията на войната.

"Ако всички можехме да се поучим от това, днешният свят би бил по-спокойно място", допълва Кента.

Последният самурай

Музеите Каноя и Чиран са близо до Кагошима в южния край на остров Кюшу.

Летищата от Втората световна война, от които са излитали камикадзетата, са разположени там, за да могат самолетите да изминат пътуването до Окинава възможно най-бързо и с възможно най-малко гориво. Атаките на камикадзета идват и от японските бази в Тайван и Филипините.

Но също така Кагошима се смята за последното място на самураите.

Въстанието им в Сацума срещу имперското правителство завършва със смъртта на легендарния самурай Сайго Такамори на планината Широяма в Кагошима през септември 1877 г.

Въпреки че удържали височините, водената от Сайго сила от около 400 души пада пред имперска армия, почти 1000 пъти по-голяма.