Година след труса в Хатай: Във всяко семейство има трагедия, страхът остава

Средиземноморският турски окръг Хатай бе най-тежко засегнатият от земетресенията на 6 февруари миналата година район в Югоизточна Турция, макар да се намира на около 200 км от двата епицентъра на разрушителните трусове. Граничещият със Сирия живописен окръг, привличащ много туристи не само с плажовете и красивите планини в района, а и с богатото си културно-историческо наследство, бе сринат при унищожителните трусове на фаталния 6 февруари. Градовете Антакия, Къръкхан, Дефне, Хасса и Самандаг бяха напълно унищожени, силно засегнати бяха и Искендерун, Арсуз, Белен и Алтънюзю.

Година след трагедията над 215 000 души продължават да живеят в контейнери и палатки. Подобно на анадолските епоси земетресенията създадоха по една тъжна история за всеки и раните на всички все още са отворени. На практика няма непочернено семейство в района, а хората са изгубили не само най-любимите си, но и надеждата. Сега те се опитват да започнат наново от "нулата".

Земетресенията станаха причина и за огромна вътрешна миграция. В Хатай преди трагедията живееха 1,7 милиона души, а според някои данни след 6 февруари районът е напуснат от 750 000 жители.

Междувременно правителството продължава да полага големи усилия за възстановяването на района с лозунга „Силен и нов Хатай“.

По данни на валийството на Хатай, представени пред журналисти от заместник-валията Гьокай Ичен в окръжната централа на АФАД (Дирекцията за управление при бедствия и извънредни ситуации), в окръга са изградени 205 контейнерови градчета. В тях има 78 981 контейнера, в които живеят над 215 хиляди души. Междувременно в Хатай вече са построени близо 40 хиляди нови постоянни жилища.

В момента се изграждат редица нови сеизмологично устойчиви жилищни блокове и къщи в района на селата.

За изминалата година в Хатай са създадени четири нови големи производствени зони и са открити десетки хиляди нови работни места.

По данни на валийството за изминалата година в окръга са отворили врати 66 нови училища, а 422 са ремонтирани. След земетресенията в района са открити и 136 центъра за психосоциална помощ, както и нови болници.

Милиони турски лири са инвестирани за възстановяването на културно-историческото наследство, за музеи, нови библиотеки. Дирекцията по вероизповеданията (Диянет) също инвестира много средства, като през последната година са изградени 20 нови джамии, допълва Ичен.

Президентът Реджеп Тайип Ердоган, който през уикенда посети окръзите Хатай и Газиантеп, обеща, че усилията на властите няма да спират до пълното възстановяване на региона.

Макар да е минала една година от земетресението, ние чувстваме болката заради всеки погребан човек. В наши ръце е да заменим разрушеното с ново и да компенсираме материалните щети. Работим без прекъсване, ще изправим на крака целия район, каза държавният глава.

Голяма част от хората в лагерите получават помощи в размер на 4500 турски лири (266 лева) месечно.

Въпреки непрекъснатите усилия на властите животът на хората в Хатай остава изключително сложен. Година след бедствието ситуацията в повечето градове и села е много тежка, стряскащи са гледките в Искендерун и още повече в Антакия. На много места и в двата града има празни терени, разчистени от отломките на рухнали здания, още по-притеснителен обаче е фактът, че все още има куп полуразрушени сгради, които не са съборени. Хората масово живеят в контейнери и дори в палатки; магазини, фризьорски салони, центрове за различни видове услуги се намират също в контейнери. Деца играят в прах, отломки и разруха.

Едно от най-приемливите места за живот е в лагера от контейнери в община Юскюдар в пристанищния град Искендерун. Мнозина казват, че тези, които пребивават в този контейнеров лагер, имат известен късмет, тъй като там има кафене, здравен център, библиотека и детска площадка. В комплекса има и голяма столова с кухня.

Районът, в който се намира лагерът, преди земетресенията е бил сред най-престижните зони на Искендерун и голяма част от обитателите са имали хубави къщи и апартаменти, споделят живущите там хора.

Някои от жителите и сега, в търсене на поне малко красота и уют на фона на тъгата и сивотата в лагера, са поставили пред контейнерите си саксии с цветя. Така приятно е и пред сегашния дом-контейнер на 40-годишната Мерал.

Тя също споделя, че тукашният контейнеров лагер е сравнително добър и ситуацията в Искендерун е много по-поносима, отколкото например в Антакия. Добавя, че много хора след трусовете са избягали от Антакия в Искендерун.

Жената живее в контейнер заедно с дъщеря си, а в съседния контейнер живее майка й, която е била тежко ранена при земетресенията и по чудо е била спасена след много часове, прекарани под отломките на срутилия се блок, в който е живяла.

Извадиха майка ми часове след земетресенията. Нямаше здраво място по тялото й, а освен това беше боса в студения зимен ден. Увиха я в одеяло и казаха, че спешно трябва да я транспортират в болница в Мерсин. Нямахме телефони, никаква връзка помежду ни, не позволиха на никого от семейството ни да я придружи. Мислех, че това е краят, че дори няма да разберем какво се случва с мама, казва Мерал, плачейки.

Въпреки тежкото състояние след множество операции майката на Мерал оцелява.

Не оцеляват обаче много нейни близки и приятели.

Тук във всяко семейство има трагедия. Моя близка приятелка, която също живее тук, направи опит за самоубийство. При земетресенията загина десетгодишният й син, когото бе родила след десетгодишни усилия да има бебе. Дори не откриха тялото на детето. Приятелката ми казва само – животът ми свърши, разказва пред БТА Мерал.

Преди земетресенията животът ни бе като в приказка. Тук бе много красиво, хората наричаха Искендерун – „малкия Париж“. Забавлявахме се със семейството и с приятели, ходехме по барове и ресторанти, обикаляхме с колата наоколо. Но всичко свърши, психиката ни е разбита, казва жената.

Тя си спомня, плачейки, за още едно близко семейство, като споделя, че десет души от 11-членната фамилия са загинали в страшната нощ на 6 февруари, като е оцеляло единствено едно момиче – 21-годишна студентка.

На въпрос дали правителството помага, Мерал казва, че властите помагат, предоставят финансова помощ и храна. В отговор на въпрос дали е студено в контейнера в зимните нощи, тя също не се оплаква, като отговаря, че вътре има печка.

Мерал също така няма никаква представа кога нейното семейство ще има възможност да участва в лотариите за купуване на новопостроено жилище в района.

На фона на мъката на хората остават и страхът и ужасът от продължаващите вторични трусове и най-вече от очаквано ново разрушително земетресение в региона.

Според доклад от 1996 г. на тогавашното министерство на благоустройството разломната линия Кипър-Искендерун, която предизвиква разрушителни земетресения на всеки 100 години, не е била активна в продължение на над 150 години. При активиране на този разлом се очаква да бъдат сериозно поразени Самандаг, Арсуз, Искендерун в Хатай, както и Джейхан, Юмурталък и Караташ в Адана.
(БТА)