Русия едва ли ще атакува страна на НАТО, но войната бавно и сигурно ескалира

Малко вероятно е Русия да атакува страна членка на НАТО, на този етап тя няма такъв потенциал, коментираха за БТА директорът на Института за икономика и международни отношения и бивш заместник-министър на външните работи Любомир Кючуков и председателят на Софийския форум за сигурност и бивш заместник-министър на отбраната Йордан Божилов.

БТА потърси техните мнения по няколко въпроса, сред които каква е вероятността за конфликт между Русия и НАТО, Русия да застраши с военни средства държава от алианса и до каква степен подобен хипотетичен сценарий зависи от изхода на войната в Украйна.

„Изглежда малко вероятно Русия да атакува страна членка на НАТО, но рискът от директен сблъсък Русия - НАТО на украинска територия не следва да се подценява“, смята Любомир Кючуков.

Според Йордан Божилов на този етап Русия няма потенциала да атакува държава членка на НАТО. И двамата експерти изтъкнаха, че повече от две години Русия не успява да постигне целите си в Украйна.

Войната обаче бавно, но сигурно ескалира: тя става все по-високотехнологична и все по-териториалнообхватна – напускайки вече Украйна и пренасяйки се и в Черно море, а и на територията на Русия. А разгръщането на тази спирала на ескалацията рано или късно ще ни изправи пред ситуация, когато следващата стъпка вече ще означава война. Впрочем, обявената от Русия цел за създаване на буферна зона – на територията на Украйна, е поредната стъпка в тази посока. Иначе казано: изглежда малко вероятно Русия да атакува страна членка на НАТО, но рискът от директен сблъсък Русия - НАТО на украинска територия не следва да се подценява, коментира Любомир Кючуков.

Той вижда два възможни подхода оттук нататък - продължаване на военните действия, което, по думите му, означава повече оръжие и повече война, или трансформиране на военното замразяване в политическо и започването на преговори. Като преговори не означава мирно споразумение, каквото не може да се очаква в обозрима перспектива, на първо място заради териториалните въпроси, отбеляза експертът. Но това включва примирие, т.е. прекратяване на военните действия и на жертвите, е мнението на Кючуков.

Военният потенциал на НАТО и в жива сила, и в техническо отношение далеч превъзхожда руската армия, отбеляза Йордан Божилов. От гледна точка на оценката на заплахата, страните членки на НАТО трябва да се подготвят за потенциална агресия от страна на Русия, смята Божилов.

„Русия има възможности и готовност да ескалира конфликта. Особено след изборите в Русия, Путин ще активизира военните действия в Украйна“, смята Йордан Божилов. Той очаква ожесточаване на военните действия, независимо от руските жертви, както и повече атаки срещу цивилната инфраструктура. Според Божилов това още повече намалява възможностите за търсене на мирно решение. Несъмнено Русия ще продължи опитите да разедини страните членки на НАТО и ЕС и да попречи на помощта за Украйна, смята той.

Русия цели ли в бъдеще да си върне сфери на влияние и какво може да означава това за България?

Любомир Кючуков: Когато и както и да приключи войната, светът ще бъде много по-различен: дълбоко конфронтиран, при блокаж на международните институции, пренебрежение към международното право, геополитическо преформатиране и формиране на нови съюзи и силови линии. Съпроводени с пълна липса на взаимно доверие – което означава и на силно лимитирани възможности за политически диалог. Всичко това – в условията на доминираща „секюритизация” (с извинение за английския термин, но не успявам да намеря точен български еквивалент) на международните отношения, когато сигурността предопределя всички политики – от икономиката до спорта. Водеща до растяща милитаризация. Което пък се отразява в друга вече ясно видима тенденция, която аз условно наричам регионализация. Но разбирана не като регионално сътрудничество, а като външен, едропанелен поглед към дадени региони, разглеждани като геостратегически единици, където отделните държави остават на втори план, а стремежът на глобалните играчи е да търсят активно прокарване на собствените си интереси. Това в пълна сила важи и за Балканите и региона на Черно море.

Йордан Божилов: Русия в края на 2021 г. ясно заяви чрез изпращане на проекти на договори до САЩ и НАТО, че иска всички нови държави членки, включително и България, да излязат от алианса. По този начин Русия се опитва да създаде сфери на влияние и да предрешава съдбите на независими държави. Това за нас е неприемливо. Ето защо ние заставаме зад идеята, че е необходимо да се укрепи военният потенциал и единството на НАТО, за да бъдем защитени от агресия или от чужди претенции. Решението в кои съюзи да членува България и по какъв път да се развива ще се взима у нас, а не в Москва.

Моите очаквания са засилване на хибридното въздействие на Русия срещу България. За съжаление, у нас има много способстващи фактори за такова влияние. Освен това, ние сме черноморска държава, което ни прави още повече уязвими на провокативни дейности на море. Миналата година Русия блокира за няколко месеца почти цялата ни изключителна икономическа зона. Това е явен недобронамерен акт. Със сигурност ще има и много други подобни враждебни действия./БТА, Асен Бояджиев