Още един месец, още един глобален топлинен рекорд, който накара учените да се чешат по главите и да се надяват, че това е махмурлук, свързан с Ел Ниньо, а не симптом на по-лошо от очакваното здраве на планетата.
Глобалните повърхностни температури през март са били с 0,1C по-високи от предишния рекорд за месеца, поставен през 2016 г., и с 1,68C по-високи от средните за прединдустриалната епоха, според данни, публикувани във вторник от Службата за изменение на климата Copernicus.
Това е 10-ият пореден месечен рекорд във фаза на затопляне, който разби всички предишни рекорди. През последните 12 месеца средните глобални температури са били с 1,58C над прединдустриалните нива.
Това, поне временно, надвишава референтната стойност от 1,5C, определена като цел в Парижкото споразумение за климата, но тази забележителна сделка няма да се счита за нарушена, освен ако тази тенденция не продължи в десетилетен мащаб.
Метеорологичната служба на Обединеното кралство по-рано прогнозира, че целта от 1,5C може да бъде надмината за период от една година, а други водещи организации за мониторинг на климата казаха, че настоящите нива на отопление остават в границите, очаквани от компютърните модели.
Рязкото повишаване на температурите през последната година обаче изненада много учени и породи опасения относно възможно ускоряване на нагряването на атмосферата.
Даяна Урге-Ворсац, един от заместник-председателите на Междуправителствения панел на ООН по изменение на климата (IPCC), отбеляза, че планетата се затопля с темп от 0,3C на десетилетие през последните 15 години, почти двойно повече от 0,18C на десетилетие тенденция от 1970 г.
"Това в границите на променливостта на климата ли е или сигнал за ускорено затопляне? Тревогата ми е, че може да е твърде късно, ако просто изчакаме да видим", написа тя в Twitter, цитирана от The Guardian.
Гавин Шмид, директор на Института за космически изследвания Годард на НАСА, отбеляза, че температурните рекорди се чупят всеки месец с до 0,2C.
"Смиряващо и малко тревожно е да признаем, че никоя година не е объркала предсказващите способности на учените по климата повече от 2023 г.", написа наследникът на Джим Хансен в неотдавнашна статия за Nature.
Шмид изброи няколко правдоподобни причини за аномалията – ефектът Ел Ниньо, намаляването на охлаждащите частици серен диоксид поради контрола на замърсяването, отлаганията от вулканичното изригване Hunga Tonga-Hunga Ha'apai през януари 2022 г. в Тонга и увеличаването на слънчевата активност през наближаването на прогнозирания слънчев максимум.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.