Дните в изгнание на чудовището Менгеле: Сапунени опери, барбекюта и щрудели

Гледане на сапунени опери, барбекю с приятели и наслаждаване на щрудел от местната германска сладкарница. Звучи като безупречен живот на удобно пенсиониране. Именно така нацисткият лекар Йозеф Менгеле – чудовищният "Ангел на смъртта", причинил несметни нещастия на хиляди затворници в Аушвиц, прекарва последните си години.

Животът на военнопрестъпника, укриващ се в Южна Америка - главно в Аржентина и след това в Бразилия - е разкрит в новата книга Hiding Mengele: How a Nazi Network Harbored The Angel of Death от бразилската авторка Бетина Антон.

Менгеле разкрива живота си в десетки писма, изпратени обратно до семейството му в Германия, което пази тайната си, дори когато той е преследван от властите. Животът, както Антон пише, бил "толкова прозаичен", че той нямал "никаква прилика със злонамерения човек, който беше изпратил хиляди невинни хора в газовите камери в Аушвиц".

"Въпреки че винаги се чувстваше притеснен и се страхуваше да не бъде заловен във всеки момент, особено от Мосад, той имаше достатъчно свобода да прави каквото си поиск", добавя тя.

Едно обаче остава същото -  неговия крайно "омразен расизъм". Книгата разказва как в един момент той беснеел заради броя на чернокожите актьори, участвали в хитова бразилска сапунена опера.

Издирването, включващо Мосад - страховитата разузнавателна агенция на Израел - и Симон Визентал, най-известният ловец на нацисти в света, в крайна сметка се провали в крайната си цел да залови Менгеле. Нацистът почина от инфаркт на 67-годишна възраст, докато плуваше край бреговете на Бертиога, Сао Пауло, през 1979 г.

Шест години по-късно разузнавателна информация, предоставена от германската полиция, кара властите да отворят покрита с бурени гробница в малко гробище в град Ембу, на 27 мили от Сао Пауло.

Там те откриват останките на един от най-преследваните военни престъпници в света, който е погребан под фалшива самоличност - тази на приятел, симпатизиращ на нацистите - която той използвал в продължение на години.

Антон разказва как собствената й бивша учителка в детската градина Лизелот Босерт е била тази, която е укривала Менгеле в продължение на десет години и след това се е опитала да гарантира, че смъртта му ще бъде запазена в тайна.

Менгеле е известен с медицинските експерименти върху близнаци в Аушвиц - най-известната мрежа от нацистки лагери на смъртта в окупирана Полша. Твърди се, че е отговорен за смъртта на около 400 000 евреи, както и че се е наслаждавал на процедурите, въпреки факта, че често причинявал огромна болка и страдание на жертвите си.

Той се интересувал особено от близнаци и хора със заболявания като нанизъм.

След поражението на нацистка Германия Менгеле е пленен за кратко от американските войски, но е освободен, тъй като не фигурира в списъка на главните военнопрестъпници. През 1949 г. той бяга завинаги от Германия, като в крайна сметка отплава за Аржентина, където живее под собственото си име до 1959 г.

След това се мести първо в Парагвай, а след това в Бразилия. Преминаването му в страната било улеснено от истинския Волфганг Герхард, при когото той първоначално останал.

По-късно Менгеле прекарва десетилетие, приютен от Босерт и нейния съпруг и деца. Докато живеел с тях, той се страхувал най-вече от това Мосад да не се появи и да го залови.

Антон разказва как той станал толкова нервен, че "погълнал твърде много косми от мустаците си и натрупал бучка коса с размерите на топка за пинг-понг, която причинила запушване на червата му".

След "трудната година" 1974 г., в която най-малкият брат на Менгеле издъхва на 60 години, беглецът се превърна в "горещ картоф", който "никой не искаше" в домя си, казва Антон.

През 1975 г. Менгеле е принуден да се премести в малко бунгало, собственост на Лизелот в района на Елдорадо в Сао Паоло. Нацистът сам приготвял кафето си сутрин, но все пак имал прислужница.

Той имал и две кучета, Зиган и Бузи, които го чакали, когато се въръщал от магазин за хранителни стоки.

Масовият убиец обичал и разходките в гората, където берял малини. А два пъти седмично той пътувал до това, което наричал "града" – южната част на Сао Пауло – за да изпълнява поръчки. Това включвало изпращане на писма и плащане на сметката за електричество.

Докато бил навън, той обичал да си купи парче щрудел от немска сладкарница. А сряда винаги бил посещаван от съпруга на Лизелот Волфрам Босерт, към когото понякога се присъединявали жена му и децата им. В неделя неговият градинар Луис, който бил тийнейджър, когато започнал да работи за военнопрестъпника, идвал да си поговорят. Младежът нямал представа за истинската самоличност на Менгеле. Той водел сестра си и двамата телевизия с военнопрестъпника, който понякога споменавал, че е бил във Втората световна война.

Но Менгеле не криел своя расизъм.

Той казал на Луис да не общува с черни хора и именно той разкритикувал хитовата сапунена опера Escrava Isaura (Робинята Изаура), като казал, че в нея има твърде много небели хора.

В писмо до бившата си съпруга Марта през 1976 г. Менгеле описва закупуването на нови мебели за дома си, включително диван, два фотьойла и богато украсена маса за телевизора. Той й казва: "Клетката ми става все по-обитаема, но се чудя защо има толкова много места за сядане? Рядко някой от малкото хора, които познавам, идва на гости!"

Дотогава нацистът страдал от затруднено ходене, чести крампи и продължавал да бъде удрян от "непоносими" мигрени, които имал от тийнейджърските си години. Наложило се дори да бъде хоспитализиран след прекаран инсулт. Въпреки че е изписан, той остава немощен до края на живота си. Той обаче бил достатъчно здрав, за да се наслаждава на барбекю с приятели, организирано в градината на дома му от неговия приятел Норберто Главе.

Синът му Ролф го посетил в Бразилия през 1977 г., повече от 20 години след като двамата бяха на ски ваканция в Швейцария. Ролф твърди, че не е знаял, че баща му е жив до 1960 г. На ски ваканцията му е казано, че Менгеле е чичо.

По-младият Менгеле използва паспорта на свой приятел, за да избегне подозрения. Той прекарва една седмица с баща си, който по-късно пише за времето им заедно. В записките убиецът пише, че събирането "мина, както се надявах, като цяло беше положително". Но добавя: "Двамата се разбирахме добре, въпреки че нямахме много прилики. В политическите си възгледи обаче ние сме толкова далеч един от друг, че смятах подобни дискусии за безсмислени и ги избягвах."

Последните дни на Менгеле прекарват в Бертиога, на брега. Там през февруари 1979 г. той отсяда при Лизелот и нейното семейство. Докато бил с тях, той се удавил след инфаркт в морето. Антон пише: "Менгеле умира в ръцете на приятелите си, след като се удави в морето. Въпреки дълбокия страх да не сложи край на съществуването си без любов и обич, той пое последния си дъх, заобиколен от своите верни защитници."

Лизелот беше тази, която осигури Менгеле да бъде погребан с името на неговия приятел Волфганг Герхард, който му даде бразилските си документи за самоличност през 1971 г.

След като това, за което се смяташе, че са неговите скелетни останки, беше ексхумирано през 1985 г., съдебномедицинските тестове предоставиха адекватно потвърждение.

Ролф Менгеле казва, че семейството е запазило мълчание за смъртта на баща му, за да не излага на опасност онези, които са го приютявали.

В изявление той изрази "най-дълбоко съчувствие" към жертвите на баща си.

ДНК тестовете през 1992 г. предоставиха окончателно потвърждение, че ексхумираните кости принадлежат на Менгеле.