Кандидат-президентска опаковка

Остават часове до момента, в който България ще избере своя президент. Кампаниите приключиха, кандидатите казаха каквото имаха да казват. Стигнаха ли обаче до българите, как се представиха на дебатите, какви медийни образи изградиха? Вижте коментарите на експерта по политически PR Аня Павлова и политическия психолог Антоанета Христова пред Dnes.bg

Г-жо Павлова, кое отличава тази кандидатпрезидентска кампания от предишните?

Кампанията тази година е 2 в 1. Това е основният отличителен белег. Така кампанията става по-интригуваща, по-сложна за реализация и би трябвало да бъде по-интересна за гласоподавателите. За съжаление и на тези избори се повтори практиката за късното обявяване на кандидатите. Продължавам да твърдя, че това е белег за неуважение към хората.

„Опаковаха“ ли се добре кандидат-президентите? Как се справиха с изграждането на медийните си образи?

Всеки кандидат, който се е появил късно в публичното пространство, е ощетен относно пълноценното изграждане на публичния му образ.

Проличават типичните грешки в подобни случаи – много и разнопосочни послания, набързо направени клипове, загуба на информационен баланс между кандидатите за президенти и кандидатите за кметове на отделните политически сили.

С оглед на правилата тази година за заплащане на всяка изречена дума в ефира и в печатните медии, в печеливша позиция са тези, които имат по-голям бюджет. От това може да се направи изводът, че не толкова изграждането на медийния образ, а наличието на голям бюджет е от значение.

Какво показаха дебатите?

Преди всичко дебатите показаха, че кандидатите трябва да се готвят за тях. Това не означава наизустяване на три факта, две послания и четири закачки, а сериозно и професионално отношение към този специфичен жанр на предизборните активности, който включва също и психологически тренинги и упражнения пред камера и аудитория.

Ужасът и притеснението на г-н Плевнелиев бяха очевидни за всички зрители. Опитите за суфлиране от страна на кандидата за вицепрезидент г-жа Попова го поставиха в унизителна ситуация. Смисълът на подобни дебати е в това зрителите да запомнят не това кой се притеснява по-малко, а ясно да разберат защо трябва да гласуват за даден кандидат.

В България подобен формат като практика не се явява решаващ инструмент за промяна на нагласите на хората.

Усеща ли се кризата в предизборната кампания?

Да, усеща се. Далеч не всички участници в тези избори могат да си позволят да наемат 36 агенции. Очевидна е неравностойността между партиите с голяма държавна субсидия и партиите и инициативните комитети, които нямат такава.

Стигнаха ли кандидатите до хората?

Това ще разберем на 23 октомври, след 21 часа, кой с какво е стигнал до хората.

Г-жо Христова, кое отличава тази кандидатпрезидентска кампания от предишните?

Първото, което я отличи, е, че тя се води на фона на обществени нагласи и настроения, които са свързани много повече с очаквания и проблеми, които трябва да се разрешат в контекст на парламентарни избори, а не на президентски. Това измести изцяло фокуса и направи кампанията трудна за кандидат-президентите, защото те трябваше да съчетаят говорене както за кандидатпрезидентска кампания, така и все едно са парламентарни избори.

А и „червената нишка“ на кампанията (идеята, която изпъква най-ярко и отчетливо преминава през разговора – б.р.) – ще ви кажа две двойки, които вероятно нямат никакъв шанс, но носеха „червената нишка“, това са Атанас Семов на РЗС и Димитър Куцаров–Камелия Тодорова, които казаха, че тръгват срещу статуквото, срещу системата.

На практика настроенията на обществото са свързани или със силно одобрение, или с неодобрение на Бойко Борисов и неговата политика, предвид посланието на първия (Семов – б.р.) и срещу всички партии като такива, и срещу системата, която те са създали, в лицето на втория (Куцаров). Това е симптом за проблем. А проблемът е свързан с това, че партиите станаха мръсна дума, а в развитите държави партиите са гаранцията за демокрацията.

И изхвърчайки партиите от терена на политическото, те остават празно пространство за екзотиката. Защото партията гарантира традицията и политическата отговорност за лицата, които издига. Докато изчезването на партиите прави терена пуст и на този пуст терен кой ще бъде забелязан – някой ярък, цветен, интересен.

На следващо място нещо, което много отличава тази кампания, е повърхностното плъзгане при издигането на кандидатури, които са повече екзотични, отколкото реални като конкурентност. Става дума основно за местните избори. Имаме и фолкпевица някъде в страната, имаме и най-различни хора, които някак си не можеш да разбереш защо са в тази кампания.

„Опаковаха“ ли се добре кандидат-президентите? Как се справиха с изграждането на медийните си образи?

Много объркващ беше медийният образ в началото. Много дълго време партиите бавеха решението си за издигането на кандидатурите. Реално декларираната безпартийна кандидатка Меглена Кунева започна първа предизборната кампания. Медийно останалите две двойки се включиха много късно. Да не говорим, че Стефан Данаилов се прибави към Калфин на един много по-късен етап.

В тази кампания вицетата играят една много съществена роля. Ние не бяхме свикнали да забелязваме вицетата. В момента те се показаха като личности, като фактор, който засилва или отслабва образа на кандидата за президент.

Поведението на Стефан Данаилов бе като на кандидат за президент, то и сега продължава да бъде такова. Но пък е много трудно една звезда да бъде втора. Освен това той е човек, който се включи компромисно в двойката. Той отказа да бъде президент и вероятно е имал своите основания да го направи, но той не може да избяга от Аз-а си. В конкретната двойка той придаде приземяване на Калфин. С прибавянето на Данаилов към двойката ние забелязахме Калфин, видяхме го в състезанието.

Плевнелиев влезе много силно в кампанията с две неща. С много меко, много харизматично личице, което беше симпатично на всички, интелигентно... с имиджа си – идва от чужбина. Чужбина–Германия–Плевнелиев – в съзнанието се прави една къса връзка и хората го приемаха много позитивно. На второ място е харизмата на Бойко Борисов. Това, че Плевнелиев бе подкрепен от него, оказа силно влияние. По-късно обаче той има възможността да влезе в дебат и вече хората да го видят на живо. Там според мен загуби. Той не успя да надгради образа си.

В тази връзка какво показаха дебатите?

В първия дебат между Плевнелиев и Калфин по TV7 всеки, който искаше да гледа обективно, можеше да получи информация. Дебатът свърши своята роля. В следващия дебат по bTV – там вече Плевнелиев и Калфин се държаха малко на базата на първия дебат. Калфин се беше дръпнал, обрал в поведението си, което за мен беше в минус за него. Той беше по-добър в първия дебат, защото показа умение да се бори, да налага мнение, да захлупва накрая тезите си. Уплашиха го именно с мненията, че е агресивен, и той дръпна в поведението си във втория дебат, от което загуби.

За сметка на това пък Кунева спечели. Именно тя пое тази роля да изведе идеите си, да бъде активната. Както виждаме, винаги печели този, който успява да бъде малко по-налагащ тезите си. На трето място беше двойката Плевнелиев–Попова. Защото двамата бяха неподготвени. Много невербално озлобление имаше в присъствието им, в погледа, в остротата на гледането на реакциите, на движенията – много невербална агресия. И оттук Плевнелиев загуби.

Но двата дебата според мен повлияха на невзелите решение. Аз не казвам, че те ще гласуват, но дебатът им помогна да се настроят с една идея или пък да се отдръпнат.

Усеща ли се кризата в предизборната кампания?

Психологически се усети кризата. Защото всички се страхуваха да демонстрират финанси, всеки се обира. Може и наистина да няма пари, допускам, че и щабовете и кандидатите са затруднени финансово, това е моето впечатление. Но те, даже и да имаха, се притесняваха да го покажат и демонстрираха едно „сиромахомилство“ – да не покажа, че имам пари, народът да не каже, че политиците имат пари и ги хвърлят за кампании. Това даже мина мярката. Много е обрано откъм билбордове – има, но няма насищане както други години. Обрано е откъм клипове, откъм плакати да не говорим. В момента няма плакатна война, на каквато сме били свидетели при предишни избори. А те са едно поредно средство да се стигне до хората, в тази връзка кризата е голяма.

Успяха ли кандидат-президентите да стигнат до хората?

Не. Не мисля, че бяха разбрани. Не мога да говоря обобщено за хората – различните хора различно разбират, но мога да кажа, че наистина има хора, които ще подкрепят управляващите, защото са техни твърди избиратели. Ще има хора, които ще гласуват наказателно – не заради кандидатите, а заради принципа. Ще има стратегическо гласуване.