Има опасност да останем извън процесите на засилена интеграция между страните от еврозоната и да попаднем в по-разхлабен съюз, в който гласът ни няма да има същата тежест. За това предупреди евродепутатът Ивайло Калфин по време на дискусия между политици, политолози и социолози за мястото на България в променяща се Европа. Събитието се проведе на 20 януари край София.
„За България е важно да се включи в създаващите се нови европейски структури като банков съюз, общ погасителен фонд и др., дори ако за това е нужно финансово участие, защото влизането в тях на по-късен етап ще е изключително трудно, ако не и невъзможно”, убеден е Калфин.
Той предупреди, че изчаквателната позиция на правителството по отношение на промените в ЕС е рискована и че България спешно трябва да избере поведение, включително да прецени цената от него, и да намери съюзници, с които да отстоява позицията си на ценен и нужен партньор.
Евродепутатът призова правителството да поиска мандат от Народното събрание за преговорите за интеграцията на икономическия и валутен съюз поради съдбовното им значение за бъдещето на Общността и мястото на България в нея.
Форумът, който събра на едно място известни социолози и политолози, сред които: проф. Димитър Йончев и доц. Антоний Тодоров от Нов български университет, проф. Васил Проданов, доц. Андрей Георгиев и гл.ас. Петър Чобанов от УНСС, доц. Иво Христов от Пловдивския университет,, Кънчо Стойчев от ББСС "Галъп", както и президентът до 2012 г. Георги Първанов, Любомир Кючуков, бивш зам.-министър на външните работи и Андрей Бунджулов от Академията за лидерство, се обедини около мнението, че българският интерес е да бъдем в ядрото на европейските промени и да не оставаме в периферията на усилията за излизане от кризата в ЕС.
Според проф. Васил Проданов от НБУ нагласата на правителството към по-хлабав ЕС, е опасна. Той изтъкна, че българският интерес е за максимална интеграция, но това ще изисква все по-големи усилия. Андрей Георгиев и Петър Чобанов от УНСС коментираха, че България трябва да се включи в новите интеграционни процеси в еврозоната, за да гарантира оставането си в „Клуба”. Чобанов и Кънчо Стойчев смятат, че излизането на Европа от кризата минава през процес на фрагментация и изисква промяна на европейските институции. Кънчо Стойчев изтъкна, че кризата в ЕС не е финансова или икономическа, а политическа и решението трябва да се търси главно с политически средства. „Възстановяването от кризата ще отнеме много време, но от това как ние ще си разчетем стъпките, ще зависи къде ще се окажем накрая”, смята Андрей Бунджулов.
Президентът Георги Първанов (2002-2012 г.) заяви, че в момента България стои по-зле в Европа, отколкото преди влизането си в съюза и призова образът на страната да се гради не само от представители на институциите, но да се ангажират известни българи от различни области. Той настоя, че продължаването на процеса на разширяване на ЕС със Западните Балкани е от жизнено значение за страната и че България не трябва да поставя пречки пред него, „за да не се настанят тук трайно други сили”. Първанов коментира, че ако България иска да запази своята конкурентоспособност, не може да си позволи интеграционните процеси в ЕС да се разхлабват.
Дискусията, която беше първа по рода си у нас след обявяването на плановете за засилване на европейския монетарен и икономически съюз през декември, беше озаглавена „"Задълбочаване на интеграцията в европейския валутен съюз и предизвикателствата пред България и региона".
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.